1Пройдя через Амфиполь и Аполлонию, они пришли в Фессалонику, где была Иудейская синагога.2Павел, по своему обыкновению, вошел к ним и три субботы говорил с ними из Писаний,3открывая и доказывая им, что Христу надлежало пострадать и воскреснуть из мертвых и что Сей Христос есть Иисус, Которого я проповедую вам.4И некоторые из них уверовали и присоединились к Павлу и Силе, как из Еллинов, чтущих [Бога], великое множество, так и из знатных женщин немало.5Но неуверовавшие Иудеи, возревновав и взяв с площади некоторых негодных людей, собрались толпою и возмущали город и, приступив к дому Иасона, домогались вывести их к народу.6Не найдя же их, повлекли Иасона и некоторых братьев к городским начальникам, крича, что эти всесветные возмутители пришли и сюда,7а Иасон принял их, и все они поступают против повелений кесаря, почитая другого царем, Иисуса.8И встревожили народ и городских начальников, слушавших это.9Но [сии], получив удостоверение от Иасона и прочих, отпустили их.10Братия же немедленно ночью отправили Павла и Силу в Верию, куда они прибыв, пошли в синагогу Иудейскую.11Здешние были благомысленнее Фессалоникских: они приняли слово со всем усердием, ежедневно разбирая Писания, точно ли это так.12И многие из них уверовали, и из Еллинских почетных женщин и из мужчин немало.13Но когда Фессалоникские Иудеи узнали, что и в Верии проповедано Павлом слово Божие, то пришли и туда, возбуждая и возмущая народ.14Тогда братия тотчас отпустили Павла, как будто идущего к морю; а Сила и Тимофей остались там.15Сопровождавшие Павла проводили его до Афин и, получив приказание к Силе и Тимофею, чтобы они скорее пришли к нему, отправились.16В ожидании их в Афинах Павел возмутился духом при виде этого города, полного идолов.17Итак он рассуждал в синагоге с Иудеями и с чтущими [Бога], и ежедневно на площади со встречающимися.18Некоторые из эпикурейских и стоических философов стали спорить с ним; и одни говорили: "что хочет сказать этот суеслов?", а другие: "кажется, он проповедует о чужих божествах", потому что он благовествовал им Иисуса и воскресение.19И, взяв его, привели в ареопаг и говорили: можем ли мы знать, что это за новое учение, проповедуемое тобою?20Ибо что–то странное ты влагаешь в уши наши. Посему хотим знать, что это такое?21Афиняне же все и живущие [у них] иностранцы ни в чем охотнее не проводили время, как в том, чтобы говорить или слушать что – нибудь новое.22И, став Павел среди ареопага, сказал: Афиняне! по всему вижу я, что вы как бы особенно набожны.23Ибо, проходя и осматривая ваши святыни, я нашел и жертвенник, на котором написано "неведомому Богу". Сего–то, Которого вы, не зная, чтите, я проповедую вам.24Бог, сотворивший мир и все, что в нем, Он, будучи Господом неба и земли, не в рукотворенных храмах живет25и не требует служения рук человеческих, [как бы] имеющий в чем–либо нужду, Сам дая всему жизнь и дыхание и все.26От одной крови Он произвел весь род человеческий для обитания по всему лицу земли, назначив предопределенные времена и пределы их обитанию,27дабы они искали Бога, не ощутят ли Его и не найдут ли, хотя Он и недалеко от каждого из нас:28ибо мы Им живем и движемся и существуем, как и некоторые из ваших стихотворцев говорили: "мы Его и род".29Итак мы, будучи родом Божиим, не должны думать, что Божество подобно золоту, или серебру, или камню, получившему образ от искусства и вымысла человеческого.30Итак, оставляя времена неведения, Бог ныне повелевает людям всем повсюду покаяться,31ибо Он назначил день, в который будет праведно судить вселенную, посредством предопределенного Им Мужа, подав удостоверение всем, воскресив Его из мертвых.32Услышав о воскресении мертвых, одни насмехались, а другие говорили: об этом послушаем тебя в другое время.33Итак Павел вышел из среды их.34Некоторые же мужи, пристав к нему, уверовали; между ними был Дионисий Ареопагит и женщина, именем Дамарь, и другие с ними.
1И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.2И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията, (Лк 4:16; Деян 9:20; Деян 13:5; Деян 13:14; Деян 14:1; Деян 16:13; Деян 19:8)3като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, каза той, Когото аз ви проповядвам, е Христос. (Пс 22:7; Ис 50:6; Ис 53:3; Мф 16:21; Мр 8:31; Лк 9:22; Лк 24:26; Лк 24:46; Деян 18:28; Гал 3:1)4И някои от тях се убедиха, че това е истината, и се присъединиха към Павел и Сила, така също голямо множество от набожните гърци и немалко от видните жени. (Деян 15:22; Деян 15:27; Деян 15:32; Деян 15:40; Деян 28:24)5Но юдеите, подбудени от завист, взеха със себе си неколцина лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща, като търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа. (Рим 16:21)6Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук; (Деян 16:20)7и Ясон ги е приел; и те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар – Исус. (Лк 23:2; Ин 19:12; 1Пет 2:13)8И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.9Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха.
Апостолите в Берия
10А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога. (Деян 9:25; Деян 17:14)11И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно. (Ис 8:20; Ис 34:16; Лк 16:29; Ин 5:39; 1Тим 4:16; 1Пет 1:10)12И така, мнозина от тях повярваха – и от почитаемите гъркини, и немалко от мъжете.13Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там и подбудиха и смутиха народа.14Тогава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там. (Мф 10:23)15А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха. (Деян 18:5)
Павел в Атина
16А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли. (2Пет 2:8)17И така, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и по пазара всеки ден с онези, които се случеше да среща.18Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението.19И така, взеха и го заведоха в Ареопага, като казаха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?20Защото донасяш нещо странно до ушите ни; затова бихме искали да узнаем какво е то.21(А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)22И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.23Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.24Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, (Быт 1:1; Пс 33:6; Мф 11:25; Деян 7:48; Деян 14:15)25нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко; (Быт 2:7; Чис 16:22; Иов 12:10; Иов 27:3; Иов 33:4; Пс 21:5; Пс 27:1; Пс 36:7; Пс 50:8; Пс 50:9; Ис 42:5; Ис 57:16; Зах 12:1)26направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им, (Втор 32:8)27за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас; (Деян 14:17; Рим 1:20)28защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“ (Кол 1:17; Евр 1:3)29И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл. (Ис 40:18)30А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, (Лк 24:47; Деян 14:16; Рим 3:25; Рим 13:12; Еф 1:9; Еф 3:5; Кол 1:26; Тит 2:11; Тит 2:12; 1Пет 1:14; 1Пет 4:3)31защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите. (Деян 2:24; Деян 3:15; Деян 4:10; Деян 10:42; Деян 13:30; Рим 2:16; Рим 6:4; Рим 14:9)32А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме.33И така, Павел си излезе измежду тях.34А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.