1Дошел он до Дервии и Листры. И вот, там был некоторый ученик, именем Тимофей, которого мать была Иудеянка уверовавшая, а отец Еллин,2и о котором свидетельствовали братия, находившиеся в Листре и Иконии.3Его пожелал Павел взять с собою; и, взяв, обрезал его ради Иудеев, находившихся в тех местах; ибо все знали об отце его, что он был Еллин.4Проходя же по городам, они предавали [верным] соблюдать определения, постановленные Апостолами и пресвитерами в Иерусалиме.5И церкви утверждались верою и ежедневно увеличивались числом.6Пройдя через Фригию и Галатийскую страну, они не были допущены Духом Святым проповедывать слово в Асии.7Дойдя до Мисии, предпринимали идти в Вифинию; но Дух не допустил их.8Миновав же Мисию, сошли они в Троаду.9И было ночью видение Павлу: предстал некий муж, Македонянин, прося его и говоря: приди в Македонию и помоги нам.10После сего видения, тотчас мы положили отправиться в Македонию, заключая, что призывал нас Господь благовествовать там.11Итак, отправившись из Троады, мы прямо прибыли в Самофракию, а на другой день в Неаполь,12оттуда же в Филиппы: это первый город в той части Македонии, колония. В этом городе мы пробыли несколько дней.13В день же субботний мы вышли за город к реке, где, по обыкновению, был молитвенный дом, и, сев, разговаривали с собравшимися [там] женщинами.14И одна женщина из города Фиатир, именем Лидия, торговавшая багряницею, чтущая Бога, слушала; и Господь отверз сердце ее внимать тому, что говорил Павел.15Когда же крестилась она и домашние ее, то просила нас, говоря: если вы признали меня верною Господу, то войдите в дом мой и живите [у] [меня]. И убедила нас.16Случилось, что, когда мы шли в молитвенный дом, встретилась нам одна служанка, одержимая духом прорицательным, которая через прорицание доставляла большой доход господам своим.17Идя за Павлом и за нами, она кричала, говоря: сии человеки – рабы Бога Всевышнего, которые возвещают нам путь спасения.18Это она делала много дней. Павел, вознегодовав, обратился и сказал духу: именем Иисуса Христа повелеваю тебе выйти из нее. И [дух] вышел в тот же час.19Тогда господа ее, видя, что исчезла надежда дохода их, схватили Павла и Силу и повлекли на площадь к начальникам.20И, приведя их к воеводам, сказали: сии люди, будучи Иудеями, возмущают наш город21и проповедуют обычаи, которых нам, Римлянам, не следует ни принимать, ни исполнять.22Народ также восстал на них, а воеводы, сорвав с них одежды, велели бить их палками23и, дав им много ударов, ввергли в темницу, приказав темничному стражу крепко стеречь их.24Получив такое приказание, он ввергнул их во внутреннюю темницу и ноги их забил в колоду.25Около полуночи Павел и Сила, молясь, воспевали Бога; узники же слушали их.26Вдруг сделалось великое землетрясение, так что поколебалось основание темницы; тотчас отворились все двери, и у всех узы ослабели.27Темничный же страж, пробудившись и увидев, что двери темницы отворены, извлек меч и хотел умертвить себя, думая, что узники убежали.28Но Павел возгласил громким голосом, говоря: не делай себе никакого зла, ибо все мы здесь.29Он потребовал огня, вбежал [в темницу] и в трепете припал к Павлу и Силе,30и, выведя их вон, сказал: государи [мои]! что мне делать, чтобы спастись?31Они же сказали: веруй в Господа Иисуса Христа, и спасешься ты и весь дом твой.32И проповедали слово Господне ему и всем, бывшим в доме его.33И, взяв их в тот час ночи, он омыл раны их и немедленно крестился сам и все [домашние] его.34И, приведя их в дом свой, предложил трапезу и возрадовался со всем домом своим, что уверовал в Бога.35Когда же настал день, воеводы послали городских служителей сказать: отпусти тех людей.36Темничный страж объявил о сем Павлу: воеводы прислали отпустить вас; итак выйдите теперь и идите с миром.37Но Павел сказал к ним: нас, Римских граждан, без суда всенародно били и бросили в темницу, а теперь тайно выпускают? нет, пусть придут и сами выведут нас.38Городские служители пересказали эти слова воеводам, и те испугались, услышав, что это Римские граждане.39И, придя, извинились перед ними и, выведя, просили удалиться из города.40Они же, выйдя из темницы, пришли к Лидии и, увидев братьев, поучали их, и отправились.
1После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък. (Деян 14:6; Деян 19:22; Рим 16:21; 1Кор 4:17; Флп 2:19; 1Фес 1:1; 1Фес 3:2; 1Тим 1:2; 2Тим 1:2; 2Тим 1:5)2Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. (Деян 6:3)3Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък. (1Кор 9:20; Гал 2:3; Гал 5:2)4И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят. (Деян 15:28; Деян 15:29)5Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено. (Деян 15:41)
Павел отива в Европа
6И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;7и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.8И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада. (2Кор 2:12; 2Тим 4:13)9А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни. (Деян 10:30)10И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. (2Кор 2:13)
Проповедта във Филипи
11И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол,12и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни. (Флп 1:1)13А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.14И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше. (Лк 24:45)15И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди. (Быт 19:3; Быт 33:11; Суд 19:21; Лк 24:29; Евр 13:2)
Апостолите Павел и Сила в затвора
16И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си. (1Цар 28:7; Деян 19:24)17Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.18Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час. (Мф 10:1; Мр 1:25; Мр 1:34; Мр 16:17)19А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. (Деян 19:25; Деян 19:26; 2Кор 6:5)20И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни (3Цар 18:17; Деян 17:6)21като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим.22Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. (2Кор 6:5; 2Кор 11:23; 2Кор 11:25; 1Фес 2:2)23И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;24а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада.25Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,26внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. (Деян 4:31; Деян 5:19; Деян 12:7; Деян 12:10)27И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.28Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.29Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;30и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? (Лк 3:10; Деян 2:37; Деян 9:6)31А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти. (Мр 16:16; Ин 3:16; Ин 3:36; Ин 6:47; 1Ин 5:10)32И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.33И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.34И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом. (Лк 5:29; Лк 19:5; Лк 19:6)35А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.36И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.37Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат. (Деян 22:25)38И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни[1], се уплашиха;39и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града. (Мф 8:34)40А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха. (Деян 16:14)