1О, несмысленные Галаты! кто прельстил вас не покоряться истине, [вас], у которых перед глазами предначертан был Иисус Христос, [как] [бы] у вас распятый?2Сие только хочу знать от вас: через дела ли закона вы получили Духа, или через наставление в вере?3Так ли вы несмысленны, что, начав духом, теперь оканчиваете плотью?4Столь многое потерпели вы неужели без пользы? О, если бы только без пользы!5Подающий вам Духа и совершающий между вами чудеса через дела ли закона [сие производит], или через наставление в вере?6Так Авраам поверил Богу, и это вменилось ему в праведность.7Познайте же, что верующие суть сыны Авраама.8И Писание, провидя, что Бог верою оправдает язычников, предвозвестило Аврааму: в тебе благословятся все народы.9Итак верующие благословляются с верным Авраамом,10а все, утверждающиеся на делах закона, находятся под клятвою. Ибо написано: проклят всяк, кто не исполняет постоянно всего, что написано в книге закона.11А что законом никто не оправдывается пред Богом, это ясно, потому что праведный верою жив будет.12А закон не по вере; но кто исполняет его, тот жив будет им.13Христос искупил нас от клятвы закона, сделавшись за нас клятвою – ибо написано: проклят всяк, висящий на древе, –14дабы благословение Авраамово через Христа Иисуса распространилось на язычников, чтобы нам получить обещанного Духа верою.15Братия! говорю по [рассуждению] человеческому: даже человеком утвержденного завещания никто не отменяет и не прибавляет [к нему].16Но Аврааму даны были обетования и семени его. Не сказано: и потомкам, как бы о многих, но как об одном: и семени твоему, которое есть Христос.17Я говорю то, что завета о Христе, прежде Богом утвержденного, закон, явившийся спустя четыреста тридцать лет, не отменяет так, чтобы обетование потеряло силу.18Ибо если по закону наследство, то уже не по обетованию; но Аврааму Бог даровал [оное] по обетованию.19Для чего же закон? Он дан после по причине преступлений, до времени пришествия семени, к которому [относится] обетование, и преподан через Ангелов, рукою посредника.20Но посредник при одном не бывает, а Бог один.21Итак закон противен обетованиям Божиим? Никак! Ибо если бы дан был закон, могущий животворить, то подлинно праведность была бы от закона;22но Писание всех заключило под грехом, дабы обетование верующим дано было по вере в Иисуса Христа.23А до пришествия веры мы заключены были под стражею закона, до того [времени], как надлежало открыться вере.24Итак закон был для нас детоводителем ко Христу, дабы нам оправдаться верою;25по пришествии же веры, мы уже не под [руководством] детоводителя.26Ибо все вы сыны Божии по вере во Христа Иисуса;27все вы, во Христа крестившиеся, во Христа облеклись.28Нет уже Иудея, ни язычника; нет раба, ни свободного; нет мужеского пола, ни женского: ибо все вы одно во Христе Иисусе.29Если же вы Христовы, то вы семя Авраамово и по обетованию наследники.
1О, неразумни галатяни, кой ви омая – вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно обрисуван като разпънат? (Гал 2:14; Гал 5:7)2Само това желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона, ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? (Деян 2:38; Деян 8:15; Деян 10:43; Деян 10:47; Деян 15:8; Рим 10:16; Рим 10:17; Гал 3:14; Еф 1:13; Евр 6:4)3Толкова ли сте неразумни, че като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плътта? (Гал 4:9; Евр 7:16; Евр 9:10)4Напразно ли толкова страдахте? Ако наистина е напразно! (Евр 10:35; Евр 10:36; 2Ин 1:8)5Тогава Този, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона ли върши това, или чрез вяра в посланието, (2Кор 3:8)6както Авраам, който повярва в Бога и му се вмени за правда? (Быт 15:6; Рим 4:3; Рим 4:9; Рим 4:21; Рим 4:22; Иак 2:23)7Тогава знайте, че тези, които живеят с вяра, те са Авраамови чеда; (Ин 8:39; Рим 4:11; Рим 4:12; Рим 4:16)8и Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраам с думите: „В тебе ще се благославят всички народи.“ (Быт 12:3; Быт 18:18; Быт 22:18; Деян 3:25; Рим 9:17; Гал 3:22)9Така че тези, които имат вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам.10Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона.“ (Втор 27:26; Иер 11:3)11А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, че „праведният чрез вяра ще живее“; (Авв 2:4; Рим 1:17; Гал 2:16; Евр 10:38)12а законът не действа чрез вяра, но казва: „Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него.“ (Лев 18:5; Неем 9:29; Иез 20:11; Рим 4:4; Рим 4:5; Рим 10:5; Рим 10:6)13Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“; (Втор 21:23; Рим 8:3; 2Кор 5:21; Гал 4:5; 1Пет 2:24)14така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христос Исус върху езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра. (Ис 32:15; Ис 44:3; Иер 31:33; Иер 32:40; Иез 11:19; Иез 36:27; Иоил 2:28; Иоил 2:29; Зах 12:10; Ин 7:39; Деян 2:33; Деян 3:25; Рим 4:9; Рим 4:16)
Законът и Божието обещание
15Братя (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито някой прибавя нещо към него. (Евр 9:17)16А обещанията се дадоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като на мнозина, но като за един: „и на твоя потомък“, Който е Христос. (Быт 12:3; Быт 12:7; Быт 15:5; Быт 17:7; 1Кор 12:12; Гал 3:8)17И това казвам, че завет, предварително потвърден от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-късно, така че да се унищожи обещанието. (Исх 12:40; Исх 12:41; Деян 7:6; Рим 4:13; Рим 4:14; Гал 3:21)18Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание. (Рим 4:14; Рим 8:17; Гал 2:21)19Тогава защо бе даден законът? Прибави се с цел да се изявят престъпленията, докато дойде Потомъкът, на Когото беше дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай. (Исх 19:3; Исх 20:19; Исх 20:21; Исх 20:22; Втор 5:5; Втор 5:22; Втор 5:23; Втор 5:27; Втор 5:31; Ин 1:17; Ин 15:22; Деян 7:38; Рим 4:15; Рим 5:20; Рим 7:8; Рим 7:13; Гал 3:16; 1Тим 1:9; 1Тим 2:5; Евр 2:2)20Но ходатаят неходатайства за един; а Бог, Който дава обещание, е един. (Рим 3:29; Рим 3:30)21Тогава законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона. (Гал 2:21)22Но Писанието затвори всички под грях, така че обещанието, изпълнено чрез вяра в Исус Христос, да се даде на тези, които вярват. (Рим 3:9; Рим 3:19; Рим 3:23; Рим 4:11; Рим 4:12; Рим 4:16; Рим 11:32; Гал 3:8)23А преди да дойде вярата, ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.24Така законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христос, за да се оправдаем чрез вяра. (Мф 5:17; Деян 13:39; Рим 10:4; Гал 2:16; Кол 2:17; Евр 9:9; Евр 9:10)25Но след идването на вярата не сме вече под ръководството на детеводител.26Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Исус Христос. (Ин 1:12; Рим 8:14; Гал 4:5; 1Ин 3:1; 1Ин 3:2)27Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. (Рим 6:3; Рим 13:14)28Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус. (Ин 10:16; Ин 17:20; Ин 17:21; Рим 10:12; 1Кор 12:13; Гал 5:6; Еф 2:14; Еф 4:4; Еф 4:15; Кол 3:11)29И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание. (Быт 21:10; Быт 21:12; Рим 8:17; Рим 9:7; Гал 4:7; Гал 4:28; Еф 3:6; Евр 11:18)