Бытие 45

Синодальный перевод

1 Иосиф не мог более удерживаться при всех стоявших около него и закричал: удалите от меня всех. И не оставалось при Иосифе никого, когда он открылся братьям своим.2 И громко зарыдал он, и услышали Египтяне, и услышал дом фараонов.3 И сказал Иосиф братьям своим: я – Иосиф, жив ли еще отец мой? Но братья его не могли отвечать ему, потому что они смутились пред ним.4 И сказал Иосиф братьям своим: подойдите ко мне. Они подошли. Он сказал: я – Иосиф, брат ваш, которого вы продали в Египет;5 но теперь не печальтесь и не жалейте о том, что вы продали меня сюда, потому что Бог послал меня перед вами для сохранения вашей жизни;6 ибо теперь два года голода на земле: еще пять лет, в которые ни орать, ни жать не будут;7 Бог послал меня перед вами, чтобы оставить вас на земле и сохранить вашу жизнь великим избавлением.8 Итак не вы послали меня сюда, но Бог, Который и поставил меня отцом фараону и господином во всем доме его и владыкою во всей земле Египетской.9 Идите скорее к отцу моему и скажите ему: так говорит сын твой Иосиф: Бог поставил меня господином над всем Египтом; приди ко мне, не медли;10 ты будешь жить в земле Гесем; и будешь близ меня, ты, и сыны твои, и сыны сынов твоих, и мелкий и крупный скот твой, и все твое;11 и прокормлю тебя там, ибо голод будет еще пять лет, чтобы не обнищал ты и дом твой и все твое.12 И вот, очи ваши и очи брата моего Вениамина видят, что это мои уста говорят с вами;13 скажите же отцу моему о всей славе моей в Египте и о всем, что вы видели, и приведите скорее отца моего сюда.14 И пал он на шею Вениамину, брату своему, и плакал; и Вениамин плакал на шее его.15 И целовал всех братьев своих и плакал, обнимая их. Потом говорили с ним братья его.16 Дошел в дом фараона слух, что пришли братья Иосифа; и приятно было фараону и рабам его.17 И сказал фараон Иосифу: скажи братьям твоим: вот что сделайте: навьючьте скот ваш, и ступайте в землю Ханаанскую;18 и возьмите отца вашего и семейства ваши и придите ко мне; я дам вам лучшее в земле Египетской, и вы будете есть тук земли.19 Тебе же повелеваю сказать им: сделайте сие: возьмите себе из земли Египетской колесниц для детей ваших и для жен ваших, и привезите отца вашего и придите;20 и не жалейте вещей ваших, ибо лучшее из всей земли Египетской [дам] вам.21 Так и сделали сыны Израилевы. И дал им Иосиф колесницы по приказанию фараона, и дал им путевой запас,22 каждому из них он дал перемену одежд, а Вениамину дал триста сребренников и пять перемен одежд;23 также и отцу своему послал десять ослов, навьюченных лучшими [произведениями] Египетскими, и десять ослиц, навьюченных зерном, хлебом и припасами отцу своему на путь.24 И отпустил братьев своих, и они пошли. И сказал им: не ссорьтесь на дороге.25 И пошли они из Египта, и пришли в землю Ханаанскую к Иакову, отцу своему,26 и известили его, сказав: Иосиф жив, и теперь владычествует над всею землею Египетскою. Но сердце его смутилось, ибо он не верил им.27 Когда же они пересказали ему все слова Иосифа, которые он говорил им, и когда увидел колесницы, которые прислал Иосиф, чтобы везти его, тогда ожил дух Иакова, отца их,28 и сказал Израиль: довольно, еще жив сын мой Иосиф; пойду и увижу его, пока не умру.

Бытие 45

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Тогава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички онези, които стояха пред него, и извика: Изведете всички оттук. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си.2 И заплака с глас и египтяните чуха; чу още и фараоновият дом.3 Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф, баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му. (Деян 7:13)4 Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мене, моля ви. И те се приближиха. Той каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. (Быт 37:28)5 Сега не скърбете, нито се окайвате, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви. (Быт 50:20; 2Цар 16:10; 2Цар 16:11; Пс 40:2; Пс 105:16; Пс 105:17; Деян 4:27; Деян 4:28; 2Кор 2:7)6 Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оране, нито жътва.7 Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.8 И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, Който ме и направи баща на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя. (Суд 17:10; Иов 29:16)9 Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.10 Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо до мене, ти, синовете ти и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко, което имаш. (Быт 47:1)11 Там ще те храня (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.12 И гледайте, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят. (Быт 42:23)13 И разкажете на баща ми за моята слава в Египет и всичко, което видяхте; и бързо доведете баща ми тук. (Деян 7:14)14 Тогава, като прегърна брат си Вениамин, плака; плака и Вениамин на неговия врат.15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му разговаряха с него.16 Това стана известно във фараоновия дом, като казаха: Йосифовите братя са дошли; и това се хареса на фараона и на служителите му.17 Фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.18 И като вземете баща си и децата си, елате при мен; и аз ще ви дам благата на Египетската земя и ще се храните с изобилието на земята. (Быт 27:28; Чис 18:12; Чис 18:29)19 А на тебе заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете коли от Египетската земя за децата и жените си и доведете баща си, и елате.20 При това не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.21 И синовете на Израил направиха така; Йосиф им даде коли според фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.22 На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени. (Быт 43:34)23 И на баща си изпрати десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.24 Така изпрати братята си и те си отидоха; и им поръча: Да не се карате по пътя.25 И така, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков.26 И му известиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не им вярваше. (Иов 29:24; Пс 126:1; Лк 24:11; Лк 24:41)27 Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.28 Тогава Израил каза: Това ми стига; синът ми Йосиф е още жив, ще ида и ще го видя, преди да умра.