1И было, после сих происшествий Бог искушал Авраама и сказал ему: Авраам! Он сказал: вот я.2[Бог] сказал: возьми сына твоего, единственного твоего, которого ты любишь, Исаака; и пойди в землю Мориа и там принеси его во всесожжение на одной из гор, о которой Я скажу тебе.3Авраам встал рано утром, оседлал осла своего, взял с собою двоих из отроков своих и Исаака, сына своего; наколол дров для всесожжения, и встав пошел на место, о котором сказал ему Бог.4На третий день Авраам возвел очи свои, и увидел то место издалека.5И сказал Авраам отрокам своим: останьтесь вы здесь с ослом, а я и сын пойдем туда и поклонимся, и возвратимся к вам.6И взял Авраам дрова для всесожжения, и возложил на Исаака, сына своего; взял в руки огонь и нож, и пошли оба вместе.7И начал Исаак говорить Аврааму, отцу своему, и сказал: отец мой! Он отвечал: вот я, сын мой. Он сказал: вот огонь и дрова, где же агнец для всесожжения?8Авраам сказал: Бог усмотрит Себе агнца для всесожжения, сын мой. И шли [далее] оба вместе.9И пришли на место, о котором сказал ему Бог; и устроил там Авраам жертвенник, разложил дрова и, связав сына своего Исаака, положил его на жертвенник поверх дров.10И простер Авраам руку свою и взял нож, чтобы заколоть сына своего.11Но Ангел Господень воззвал к нему с неба и сказал: Авраам! Авраам! Он сказал: вот я.12[Ангел] сказал: не поднимай руки твоей на отрока и не делай над ним ничего, ибо теперь Я знаю, что боишься ты Бога и не пожалел сына твоего, единственного твоего, для Меня.13И возвел Авраам очи свои и увидел: и вот, позади овен, запутавшийся в чаще рогами своими. Авраам пошел, взял овна и принес его во всесожжение вместо сына своего.14И нарек Авраам имя месту тому: Иегова–ире. Посему [и] ныне говорится: на горе Иеговы усмотрится.15И вторично воззвал к Аврааму Ангел Господень с неба16и сказал: Мною клянусь, говорит Господь, что, так как ты сделал сие дело, и не пожалел сына твоего, единственного твоего,17то Я благословляя благословлю тебя и умножая умножу семя твое, как звезды небесные и как песок на берегу моря; и овладеет семя твое городами врагов своих;18и благословятся в семени твоем все народы земли за то, что ты послушался гласа Моего.19И возвратился Авраам к отрокам своим, и встали и пошли вместе в Вирсавию; и жил Авраам в Вирсавии.20После сих происшествий Аврааму возвестили, сказав: вот, и Милка родила Нахору, брату твоему, сынов:21Уца, первенца его, Вуза, брата сему, Кемуила, отца Арамова,22Кеседа, Хазо, Пилдаша, Идлафа и Вафуила;23от Вафуила родилась Ревекка. Восьмерых сих родила Милка Нахору, брату Авраамову;24и наложница его, именем Реума, также родила Теваха, Гахама, Тахаша и Мааху.
1След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. А той отговори: Ето ме. (1Кор 10:13; Евр 11:17; Иак 1:12; 1Пет 1:7)2И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. (2Пар 3:1; Евр 11:17)3И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал.4На третия ден Авраам видя мястото отдалеч.5Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем дотам и като се поклоним, ще се върнем при вас.6И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе със себе си огън и нож; и двамата отидоха заедно. (Ин 19:17)7Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Татко! А той отвърна: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?8Авраам отговори: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.9А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата. (Евр 11:17; Иак 2:21)10И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си.11Тогава ангел ГОСПОДЕН му викна от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той отговори: Ето ме.12Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му направиш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мен и сина си, единствения си син. (Быт 26:5; 1Цар 15:22; Мих 6:7; Мих 6:8; Иак 2:22)13Тогава Авраам повдигна очи и видя, че зад него има овен, вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.14И Авраам нарече това място Йехова-ире[1]; и така се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще промисли.15Тогава втори път ангел ГОСПОДЕН викна на Авраам от небето и каза:16В Себе Си се заклевам, казва ГОСПОД, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, (Пс 105:9; Лк 1:73; Евр 6:13; Евр 6:14)17ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; (Быт 13:16; Быт 15:5; Быт 24:60; Иер 33:22; Мих 1:9)18в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми. (Быт 12:3; Быт 18:18; Быт 22:3; Быт 22:10; Быт 26:4; Быт 26:5; Деян 3:25; Гал 3:8; Гал 3:9; Гал 3:16; Гал 3:18)19И така, Авраам се върна при слугите си и станаха и отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее. (Быт 21:31)20А след тези събития известиха на Авраам: Ето, и Мелха роди синове на брат му Нахор: (Быт 11:29)21първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, Арамовия баща, (Иов 1:1; Иов 32:2)22Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил.23А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, Авраамовия брат. (Быт 24:15)24Също и наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха.