1И явился ему Господь у дубравы Мамре, когда он сидел при входе в шатер, во время зноя дневного.2Он возвел очи свои и взглянул, и вот, три мужа стоят против него. Увидев, он побежал навстречу им от входа в шатер и поклонился до земли,3и сказал: Владыка! если я обрел благоволение пред очами Твоими, не пройди мимо раба Твоего;4и принесут немного воды, и омоют ноги ваши; и отдохните под сим деревом,5а я принесу хлеба, и вы подкрепите сердца ваши; потом пойдите; так как вы идете мимо раба вашего. Они сказали: сделай так, как говоришь.6И поспешил Авраам в шатер к Сарре и сказал: поскорее замеси три саты лучшей муки и сделай пресные хлебы.7И побежал Авраам к стаду, и взял теленка нежного и хорошего, и дал отроку, и тот поспешил приготовить его.8И взял масла и молока и теленка приготовленного, и поставил перед ними, а сам стоял подле них под деревом. И они ели.9И сказали ему: где Сарра, жена твоя? Он отвечал: здесь, в шатре.10И сказал [один из них]: Я опять буду у тебя в это же время, и будет сын у Сарры, жены твоей. А Сарра слушала у входа в шатер, сзади его.11Авраам же и Сарра были стары и в летах преклонных, и обыкновенное у женщин у Сарры прекратилось.12Сарра внутренно рассмеялась, сказав: мне ли, когда я состарилась, иметь сие утешение? и господин мой стар.13И сказал Господь Аврааму: отчего это рассмеялась Сарра, сказав: "неужели я действительно могу родить, когда я состарилась"?14Есть ли что трудное для Господа? В назначенный срок буду Я у тебя в следующем году, и у Сарры [будет] сын.15Сарра же не призналась, а сказала: я не смеялась. Ибо она испугалась. Но Он сказал: нет, ты рассмеялась.16И встали те мужи и оттуда отправились к Содому; Авраам же пошел с ними, проводить их.17И сказал Господь: утаю ли Я от Авраама, что хочу делать!18От Авраама точно произойдет народ великий и сильный, и благословятся в нем все народы земли,19ибо Я избрал его для того, чтобы он заповедал сынам своим и дому своему после себя, ходить путем Господним, творя правду и суд; и исполнит Господь над Авраамом, что сказал о нем.20И сказал Господь: вопль Содомский и Гоморрский, велик он, и грех их, тяжел он весьма;21сойду и посмотрю, точно ли они поступают так, каков вопль на них, восходящий ко Мне, или нет; узнаю.22И обратились мужи оттуда и пошли в Содом; Авраам же еще стоял пред лицем Господа.23И подошел Авраам и сказал: неужели Ты погубишь праведного с нечестивым?24может быть, есть в этом городе пятьдесят праведников? неужели Ты погубишь, и не пощадишь места сего ради пятидесяти праведников, в нем?25не может быть, чтобы Ты поступил так, чтобы Ты погубил праведного с нечестивым, чтобы то же было с праведником, что с нечестивым; не может быть от Тебя! Судия всей земли поступит ли неправосудно?26Господь сказал: если Я найду в городе Содоме пятьдесят праведников, то Я ради них пощажу все место сие.27Авраам сказал в ответ: вот, я решился говорить Владыке, я, прах и пепел:28может быть, до пятидесяти праведников недостанет пяти, неужели за [недостатком] пяти Ты истребишь весь город? Он сказал: не истреблю, если найду там сорок пять.29[Авраам] продолжал говорить с Ним и сказал: может быть, найдется там сорок? Он сказал: не сделаю [того] и ради сорока.30И сказал [Авраам]: да не прогневается Владыка, что я буду говорить: может быть, найдется там тридцать? Он сказал: не сделаю, если найдется там тридцать.31[Авраам] сказал: вот, я решился говорить Владыке: может быть, найдется там двадцать? Он сказал: не истреблю ради двадцати.32[Авраам] сказал: да не прогневается Владыка, что я скажу еще однажды: может быть, найдется там десять? Он сказал: не истреблю ради десяти.33И пошел Господь, перестав говорить с Авраамом; Авраам же возвратился в свое место.
1След това ГОСПОД се яви на Авраам при дъбравата на Мамврий, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня. (Быт 13:18; Быт 14:13)2Като повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, завтече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята и каза: (Быт 19:1; Евр 13:2; 1Пет 4:9)3Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.4Нека донесат малко вода и си умийте краката, и си починете под дървото. (Быт 19:2; Быт 43:24)5И аз ще донеса малко хляб, да се подкрепите, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата Си. А те казаха: Направи, както си казал. (Быт 19:8; Быт 33:10; Суд 6:18; Суд 13:15; Суд 19:5; Пс 104:15)6Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.7А Авраам се затича при стадото, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.8После взе масло, мляко и сготвеното теле и ги сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха. (Быт 19:3)9Тогава те му казаха: Къде е жена ти Сара? А той отвърна: Ето, в шатрата е. (Быт 24:67)10И ГОСПОД каза: Догодина по това време Аз ще се върна при теб и жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него. (Быт 17:19; Быт 17:21; Быт 18:14; Быт 21:2; 4Цар 4:16; Рим 9:9)11А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените. (Быт 17:17; Быт 31:35; Рим 4:19; Евр 11:11; Евр 11:12; Евр 11:19)12И така, Сара се засмя в себе си, като казваше: Като съм остаряла, ще има ли за мен удовлетворение[1], като и господарят ми е стар? (Быт 17:17; Лк 1:18; 1Пет 3:6)13А ГОСПОД каза на Авраам: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?14Има ли нещо невъзможно за ГОСПОДА? На определеното време ще се върна при тебе, догодина по това време, и Сара ще има син. (Быт 17:21; Быт 18:10; 4Цар 4:16; Иер 32:17; Зах 8:6; Мф 3:9; Мф 19:26; Лк 1:37)15Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, като каза: Не съм се смяла. А Той каза: Не е така; ти се засмя.
Гибелта на Содом и Гомор
16Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати. (Рим 15:24; 3Ин 1:6)17И ГОСПОД каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя, (Пс 25:14; Ам 3:7; Ин 15:15)18тъй като Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята? (Быт 12:3; Быт 22:18; Деян 3:25; Гал 3:8)19Защото съм го избрал[2], за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да стане с Авраам онова, което е говорил за него. (Втор 4:9; Втор 4:10; Втор 6:7; Нав 24:15; Еф 6:4)20И ГОСПОД каза: Понеже викът на злото от Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е много тежък, (Быт 4:10; Быт 19:13; Иак 5:4)21ще сляза сега и ще видя дали са направили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная. (Быт 11:5; Исх 3:8; Втор 8:2; Втор 13:3; Нав 22:22; Лк 16:15; 2Кор 11:11)22Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред ГОСПОДА. (Быт 18:1; Быт 19:1)23И Авраам се приближи и попита: Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия? (Чис 16:22; 2Цар 24:17; Евр 10:22)24Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да го пощадиш заради петдесетте праведника, които са в него? (Иер 5:1)25Ти не би направил такова нещо, да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Ти не би направил това! Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда? (Иов 8:3; Иов 8:20; Иов 34:17; Пс 58:11; Пс 94:2; Ис 3:10; Ис 3:11; Рим 3:6)26ГОСПОД каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях. (Иер 5:1; Иез 22:30)27А Авраам отговори: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа; (Быт 3:19; Иов 4:19; Еккл 12:7; Лк 18:1; 1Кор 15:47; 1Кор 15:48; 2Кор 5:1)28може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.29А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това.30А Авраам каза: Да не се разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.31А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.32Тогава Авраам продължи: Да не се разгневи Господ и аз ще кажа пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя. (Суд 6:39; Иак 5:16)33След като престана да говори с Авраам, ГОСПОД си отиде; а Авраам се върна на мястото си.