1Потом [Иисус] вошел в Иерихон и проходил через него.2И вот, некто, именем Закхей, начальник мытарей и человек богатый,3искал видеть Иисуса, кто Он, но не мог за народом, потому что мал был ростом,4и, забежав вперед, взлез на смоковницу, чтобы увидеть Его, потому что Ему надлежало проходить мимо нее.5Иисус, когда пришел на это место, взглянув, увидел его и сказал ему: Закхей! сойди скорее, ибо сегодня надобно Мне быть у тебя в доме.6И он поспешно сошел и принял Его с радостью.7И все, видя то, начали роптать, и говорили, что Он зашел к грешному человеку;8Закхей же, став, сказал Господу: Господи! половину имения моего я отдам нищим, и, если кого чем обидел, воздам вчетверо.9Иисус сказал ему: ныне пришло спасение дому сему, потому что и он сын Авраама,10ибо Сын Человеческий пришел взыскать и спасти погибшее.11Когда же они слушали это, присовокупил притчу: ибо Он был близ Иерусалима, и они думали, что скоро должно открыться Царствие Божие.12Итак сказал: некоторый человек высокого рода отправлялся в дальнюю страну, чтобы получить себе царство и возвратиться;13призвав же десять рабов своих, дал им десять мин и сказал им: употребляйте их в оборот, пока я возвращусь.14Но граждане ненавидели его и отправили вслед за ним посольство, сказав: не хотим, чтобы он царствовал над нами.15И когда возвратился, получив царство, велел призвать к себе рабов тех, которым дал серебро, чтобы узнать, кто что приобрел.16Пришел первый и сказал: господин! мина твоя принесла десять мин.17И сказал ему: хорошо, добрый раб! за то, что ты в малом был верен, возьми в управление десять городов.18Пришел второй и сказал: господин! мина твоя принесла пять мин.19Сказал и этому: и ты будь над пятью городами.20Пришел третий и сказал: господин! вот твоя мина, которую я хранил, завернув в платок,21ибо я боялся тебя, потому что ты человек жестокий: берешь, чего не клал, и жнешь, чего не сеял.22[Господин] сказал ему: твоими устами буду судить тебя, лукавый раб! ты знал, что я человек жестокий, беру, чего не клал, и жну, чего не сеял;23для чего же ты не отдал серебра моего в оборот, чтобы я, придя, получил его с прибылью?24И сказал предстоящим: возьмите у него мину и дайте имеющему десять мин.25И сказали ему: господин! у него есть десять мин.26Сказываю вам, что всякому имеющему дано будет, а у неимеющего отнимется и то, что имеет;27врагов же моих тех, которые не хотели, чтобы я царствовал над ними, приведите сюда и избейте предо мною.28Сказав это, Он пошел далее, восходя в Иерусалим.29И когда приблизился к Виффагии и Вифании, к горе, называемой Елеонскою, послал двух учеников Своих,30сказав: пойдите в противолежащее селение; войдя в него, найдете молодого осла привязанного, на которого никто из людей никогда не садился; отвязав его, приведите;31и если кто спросит вас: зачем отвязываете? скажите ему так: он надобен Господу.32Посланные пошли и нашли, как Он сказал им.33Когда же они отвязывали молодого осла, хозяева его сказали им: зачем отвязываете осленка?34Они отвечали: он надобен Господу.35И привели его к Иисусу, и, накинув одежды свои на осленка, посадили на него Иисуса.36И, когда Он ехал, постилали одежды свои по дороге.37А когда Он приблизился к спуску с горы Елеонской, все множество учеников начало в радости велегласно славить Бога за все чудеса, какие видели они,38говоря: благословен Царь, грядущий во имя Господне! мир на небесах и слава в вышних!39И некоторые фарисеи из среды народа сказали Ему: Учитель! запрети ученикам Твоим.40Но Он сказал им в ответ: сказываю вам, что если они умолкнут, то камни возопиют.41И когда приблизился к городу, то, смотря на него, заплакал о нем42и сказал: о, если бы и ты хотя в сей твой день узнал, что служит к миру твоему! Но это сокрыто ныне от глаз твоих,43ибо придут на тебя дни, когда враги твои обложат тебя окопами и окружат тебя, и стеснят тебя отовсюду,44и разорят тебя, и побьют детей твоих в тебе, и не оставят в тебе камня на камне за то, что ты не узнал времени посещения твоего.45И, войдя в храм, начал выгонять продающих в нем и покупающих,46говоря им: написано: дом Мой есть дом молитвы, а вы сделали его вертепом разбойников.47И учил каждый день в храме. Первосвященники же и книжники и старейшины народа искали погубить Его,48и не находили, что бы сделать с Ним; потому что весь народ неотступно слушал Его.
1След това Исус влезе в Йерихон и минаваше през града.2И, ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,3искаше да види Кой е Исус, но не можеше поради навалицата, защото беше нисък на ръст.4И се завтече напред и се покачи на една дива смокиня, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път.5Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.6И той побърза да слезе и Го прие с радост.7И като видяха това, всички роптаеха и казваха: Отби се при грешен човек. (Мф 9:11; Лк 5:30)8А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно. (Исх 22:1; 1Цар 12:3; 2Цар 12:6; Лк 3:14)9И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. (Лк 13:16; Рим 4:11; Рим 4:12; Рим 4:16; Гал 3:7)10Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото. (Мф 10:6; Мф 15:24; Мф 18:11)
Притча за десетте слуги
11И като слушаха това, Той продължи да говори и каза една притча, защото беше близо до Йерусалим и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви. (Мф 25:14; Деян 1:6)12Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне. (Мф 25:14; Мр 13:34)13И повика десетима от слугите си и им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте с това, докато дойда.14Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не искаме този да царува над нас. (Ин 1:11)15А като получи царската власт и се върна, заповяда да повикат при него онези слуги, на които бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.16И така, дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.17И му каза: Хубаво, добър слуга! Понеже в твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града. (Мф 25:21; Лк 16:10)18Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.19А каза и на него: Бъди и ти над пет града.20Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазих скътана в кърпа,21защото се боях от тебе, понеже си строг човек; взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. (Мф 25:24)22Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зъл слуга. Знаел си, че съм строг човек, който вземам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял; (2Цар 1:16; Иов 15:6; Мф 12:37; Мф 25:26)23тогава защо не вложи парите ми в банката; и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?24И каза на стоящите до него: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси.25(Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)26Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. (Мф 13:12; Мф 25:29; Мр 4:25; Лк 8:18)27А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тук и ги посечете пред мен.28И като изрече това, Исус тръгна напред, като се изкачваше към Йерусалим. (Мр 10:32)
Тържественото влизане в Йерусалим
29И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им каза: (Мф 21:1; Мр 11:1; Ин 12:12)30Идете в селото, което е насреща ви, в което, като влизате, ще намерите едно вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.31И ако някой ви попита: Защо го отвързвате?, кажете така: На Господа трябва.32И изпратените отидоха и намериха всичко, както им бе казал.33И като отвързваха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето?34А те отвърнаха: На Господа трябва.35И го докараха при Исус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исус. (Мф 21:7; Мр 11:7; Ин 12:14)36И когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя. (Мф 21:8)37А когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, и казваха:38Благословен Царят, Който иде в Господнето име! Мир на небето и слава във висините! (Пс 118:26; Лк 2:14; Лк 13:35; Еф 2:14)39А някои фарисеи от множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си.40И Той отговори: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат. (Авв 2:11)41И като се приближи и видя града, плака за него и каза: (Ин 11:35)42Ех, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.43Защото ще настанат за тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат валове около тебе, ще те обсадят, ще те притиснат отвред (Ис 29:3; Ис 29:4; Иер 6:3; Иер 6:6; Мф 22:7; Лк 21:6; Лк 21:20)44и ще те разорят, и ще избият жителите ти в теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен. (3Цар 9:7; 3Цар 9:8; Дан 9:24; Мих 3:12; Мф 24:2; Мр 13:2; Лк 1:68; Лк 1:78; Лк 21:6; 1Пет 2:12)45И като влезе в храма, започна да пъди онези, които продаваха; и им казваше: (Мф 21:12; Мр 11:11; Мр 11:15; Ин 2:14; Ин 2:15)
Изгонването на търговците от храма
46Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте „разбойнически вертеп“. (3Цар 8:29; Ис 56:7; Иер 7:11; Мф 21:12; Мр 11:15; Ин 2:13)47И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и водачите на народа се стараеха да Го погубят. (Мр 11:18; Ин 7:10; Ин 8:37)48Но не намериха какво да направят, понеже целият народ се прилепваше към Него и Го слушаше.
Луки 19
Верен
от Veren1След това Иисус влезе в Ерихон и минаваше през града.2И ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,3искаше да види Иисус кой е, но не можеше поради множеството, защото беше малък на ръст.4И се завтече напред и се покачи на една смокиня, за да Го види; защото щеше да мине през онзи път.5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна у дома ти.6И той побърза да слезе и Го прие с радост.7И като видяха това, всички негодуваха, казвайки: При грешен човек влезе да отседне.8А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето давам половината от имота си на бедните и ако някак съм ограбил някого несправедливо, му връщам четворно.9И Иисус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е син на Авраам.10Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси изгубеното.11И като слушаха това, Той прибави и още една притча, защото беше близо до Ерусалим, и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.12Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне.13И като повика десет от слугите си, им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте, докато дойда.14Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Ние не искаме този да царува над нас.15А като получи царството и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване.16Дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.17И той му каза: Хубаво, добри слуго! Понеже се показа верен в твърде малкото, имай власт над десет града.18Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.19И на него каза: Бъди и ти над пет града.20Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа,21защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.22Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;23тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?24И каза на присъстващите: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси!25Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!26Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.27А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, ги доведете тук и ги посечете пред мен.28И като каза това, Иисус продължи напред, изкачвайки се за Ерусалим.29И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, изпрати двама от учениците, като им каза:30Идете в селото, което е срещу вас, където, като влизате, ще намерите едно магаренце вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.31И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? – кажете така: На Господа трябва.32И изпратените отидоха и намериха, както им беше казал.33И като отвързаха магаренцето, стопаните му им рекоха: Защо отвързвате магаренцето?34А те казаха: На Господа трябва.35И го докараха при Иисус и като наметнаха дрехите си на магаренцето, качиха Иисус.36И Той като минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.37И когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици започнаха да се радват и със силен глас да славят Бога за всичките чудеса, които бяха видели, казвайки:38Благословен Царят, който иде в Господното Име! Мир на небето и слава във висините!39А някои от фарисеите сред множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си!40И Той в отговор каза: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.41И като се приближи и видя града, плака за него и каза:42Да беше знаел ти, да, и ти, поне в този (твой) ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.43Защото ще дойдат върху теб дни, когато твоите неприятели ще издигнат насипи около теб, ще те обсадят, ще те притеснят отвред44и ще сравнят със земята и теб, и децата ти в теб, и няма да оставят в теб камък върху камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.45И като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, като им казваше:46Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте „разбойнически вертеп“.47И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят,48но не намираха какво да направят, понеже целият народ се беше прилепил към Него да Го слуша.