پيدايش 34 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

رسوايی دينه

1 روزی دينه، دختر يعقوب و ليه، برای ديدن دخترانی كه در همسايگی آنها سكونت داشتند رفت. 2 وقتی شكيم پسر حمور، پادشاه حّوی، دينه را ديد او را گرفته، به وی تجاوز نمود. 3 شكيم سخت عاشق دينه شد و سعی كرد با سخنان دلنشين توجه او را به خود جلب نمايد. 4 شكيم موضوع را با پدر خويش در ميان نهاد و از او خواهش كرد كه آن دختر را برايش به زنی بگيرد. 5 چيزی نگذشت كه خبر به گوش يعقوب رسيد، ولی چون پسرانش برای چرانيدن گلهها به صحرا رفته بودند، تا مراجعت آنها هيچ اقدامی نكرد. 6 حمور، پدر شكيم، نزد يعقوب رفت تا با او صحبت كند. 7 او وقتی به آنجا رسيد كه پسران يعقوب نيز از صحرا برگشته بودند. ايشان از شنيدن آنچه بر سر خواهرشان آمده بود به شدت خشمگين بودند، زيرا اين عملِ زشت حيثيت آنها را پايمال كرده بود. 8 حمور به يعقوب گفت: «پسرم شكيم واقعاً عاشق دخترت میباشد. خواهش میكنم وی را به زنی به او بدهيد. 9-10 علاوه بر اين شما میتوانيد همين جا در بين ما زندگی كنيد و بگذاريد دختران شما با پسران ما ازدواج كنند و ما هم دختران خود را به همسری به پسران شما خواهيم داد. مِلک من وسيع است، پس هر جا كه مايل هستيد ساكن شويد و كار كنيد و صاحب املاک شويد.» 11-12 آنگاه شكيم به پدر و برادران دينه گفت: «خواهش میكنم در حق من اين لطف را بكنيد و اجازه دهيد دينه را به زنی بگيرم. هر چقدر مهريه و پيشكش بخواهيد به شما خواهم داد.» 13 برادران دينه به خاطر اين كه شكيم خواهرشان را رسوا كرده بود، به نيرنگ به شكيم و پدرش گفتند: 14 «ما نمیتوانيم خواهر خود را به يک ختنه نشده بدهيم. اين مايهٔ رسوايی ما خواهد شد. 15 ولی به يک شرط حاضريم اين كار را بكنيم، و آن شرط اين است كه همهٔ مردان و پسران شما ختنه شوند. 16 آنگاه دختران خود را به شما خواهيم داد و دختران شما را برای خود خواهيم گرفت و در بين شما ساكن شده، يک قوم خواهيم بود. 17 اگر اين شرط را نپذيريد و ختنه نشويد، دخترمان را برداشته از اينجا خواهيم رفت.» 18-19 حمور و شكيم شرط آنها را پذيرفتند و شكيم در انجام اين كار درنگ ننمود، زيرا عاشق دينه بود. مردم شهر برای شكيم احترام زيادی قايل بودند و از سخنان او پيروی میكردند. 20 پس او و پدرش به دروازهٔ شهر رفتند و به اهالی آنجا گفتند: 21 «اين مردم، دوستان ما هستند. اجازه دهيد در ميان ما ساكن شده، به كسب و كار خود مشغول شوند. زمين وسيع است و جای كافی برای آنها وجود دارد و ما و آنها میتوانيم با هم وصلت كنيم. 22 اما آنها فقط به اين شرط حاضرند در اينجا بمانند و با ما يک قوم شوند كه همه مردان و پسران ما مانند ايشان ختنه گردند. 23 اگر چنين كنيم، اموال و گلهها و آنچه كه دارند از آن ما خواهد شد. بياييد با اين شرط موافقت كنيم تا آنها در اينجا با ما زندگی كنند.» 24 اهالی شهر پيشنهاد شكيم و پدرش را پذيرفتند و ختنه شدند. 25 ولی سه روز بعد، در حالی كه هنوز درد داشتند، شمعون و لاوی، برادران دينه، شمشيرهای خود را برداشته، بدون روبرو شدن با كوچكترين مقاومتی وارد شهر شدند و تمام مردان را از دمِ شمشير گذرانيدند. 26 آنها حمور و شكيم را كُشتند و دينه را از خانهٔ شكيم برداشته، با خود بردند. 27 سپس پسران يعقوب رفتند و تمام شهر را غارت كردند، زيرا خواهرشان در آنجا رسوا شده بود. 28 ايشان گلهها و رمهها و الاغها و هر چه را كه به دستشان رسيد، چه در شهر و چه در صحرا، 29 با زنان و اطفال و تمامی اموالی كه در خانهها بود غارت كردند و با خود بردند. 30 يعقوب به شمعون و لاوی گفت: «شما مرا به دردسر انداختهايد و حال کنعانیها و فرّزیها و تمامی ساكنان اين مرزوبوم دشمن من خواهند شد. عدهٔ ما در برابر آنها ناچيز است؛ اگر آنها بر سر ما بريزند، ما را نابود خواهند كرد.» 31 آنها در جواب پدر خود گفتند: «آيا او میبايست با خواهر ما مانند يک فاحشه رفتار میكرد؟»

Верен

از Veren

1 А Дина, дъщерята на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя. 2 И Сихем, синът на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили. 3 И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина и обикна момичето, и говори на момичето по сърцето му. 4 И Сихем говори на баща си Емор и каза: Вземи ми това момиче за жена! 5 А Яков чу, че той обезчестил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им. 6 И Емор, бащата на Сихем, излезе при Яков, за да говори с него. 7 А като чуха за станалото, синовете на Яков дойдоха от полето. И тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха, задето той сторил безчестие на Израил, като лежал с дъщерята на Яков – нещо, което не трябваше да стане. 8 И така, Емор говори с тях и каза: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви. Моля ви, дайте му я за жена. 9 И се сродете с нас, давайте ни вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери. 10 Живейте с нас, ето, земята е пред вас – настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея. 11 Също и Сихем каза на баща ѝ и на братята ѝ: Само да намеря вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам. 12 Искайте от мен най-голямо вено^[1] и дарове, ще дам, както ми кажете, само ми дайте момичето за жена! 13 А синовете на Яков отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше обезчестил сестра им Дина. И им говориха и казаха: 14 Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било позор за нас. 15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, да обрязвате всеки от мъжки пол между вас. 16 Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ. 17 Но ако не ни послушате да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем. 18 И думите им се видяха добри на Емор и на Сихем, сина на Емор. 19 И младежът не се забави да направи това, защото много обичаше дъщерята на Яков. А в целия му бащин дом той беше най-уважаван. 20 Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, и казаха: 21 Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, ето, земята е достатъчно широка и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери. 22 Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, ако всеки от мъжки пол между нас се обреже, както те се обрязват. 23 Стадата им, имотът им и всичкият им добитък няма ли да бъдат наши? Само да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас. 24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем и всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му. 25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от синовете на Яков, Симеон и Леви, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха безпрепятствено града и избиха всички от мъжки пол. 26 Убиха с острото на меча Емор и сина му Сихем, а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха. 27 Тогава синовете на Яков се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха обезчестили сестра им. 28 Заграбиха овцете им, говедата им, магаретата им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство. 29 И откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, което имаше в къщите. 30 А Яков каза на Симеон и Леви: Вие ми докарахте бедствие, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците. И понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще погина аз и домът ми. 31 А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?