پيدايش 2 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

1 به اين ترتيب آسمانها و زمين و هر چه در آنها بود، تكميل گرديد. 2 با فرا رسيدن روز هفتم، خدا كار آفرينش را تمام كرده، دست از كار كشيد. 3 خدا روز هفتم را بركت داده، آن را مقدس اعلام فرمود، زيرا روزی بود كه خدا پس از پايان كار آفرينش، آرام گرفت.

آدم و حوا

4 به اين ترتيب آسمانها و زمين آفريده شد. هنگامی كه خداوند آسمانها و زمين را ساخت، 5 هيچ بوته و گياهی بر زمين نروييده بود، زيرا خداوند هنوز باران نبارانيده بود، و همچنين آدمی نبود كه روی زمين كشت و زرع نمايد؛ 6 اما آب از زمين بيرون میآمد و تمام خشكیها را سيراب میكرد. 7 آنگاه خداوند از خاکِ زمين، آدم را سرشت. سپس در بينی آدم روح حيات دميده، به او جان بخشيد و آدم، موجود زندهای شد. 8 پس از آن، خداوند در سرزمين عدن، واقع در شرق، باغی به وجود آورد و آدمی را كه آفريده بود در آن باغ گذاشت. 9 خداوند انواع درختان زيبا در آن باغ رويانيد تا ميوههای خوش طعم دهند. او در وسط باغ، «درخت حيات» و همچنين«درخت شناخت نيک و بد» را قرار داد. 10 از سرزمين عدن رودخانهای به سوی باغ جاری شد تا آن را آبياری كند. سپس اين رودخانه به چهار رود كوچكتر تقسيم گرديد. 11-12 رود اول«فيشون» است كه از سرزمين حَويله میگذرد. در آنجا طلای خالص، مرواريد و سنگ جزع يافت میشود. 13 رود دوم«جيحون» است كه از سرزمين كوش عبور میكند. 14 سومين رود، «دجله» است كه به سوی شرق آشور جاری است و رود چهارم«فرات» است. 15 خداوند، آدم را در باغ عدن گذاشت تا در آن كار كند و از آن نگهداری نمايد، 16-17 و به او گفت: «از همهٔ ميوههای درختان باغ بخور، بهجز ميوهٔ درخت شناخت نيک و بد، زيرا اگر از ميوهٔ آن بخوری، مطمئن باش خواهی مرد.» 18 خداوند فرمود: «شايسته نيست آدم تنها بماند. بايد برای او يار مناسبی به وجود آورم.» 19 آنگاه خداوند همهٔ حيوانات و پرندگانی را كه از خاک سرشته بود، نزد آدم آورد تا ببيند آدم چه نامهايی بر آنها خواهد گذاشت. بدين ترتيب تمام حيوانات و پرندگان نامگذاری شدند. 20 پس آدم تمام حيوانات و پرندگان را نامگذاری كرد، اما برای او يار مناسبی يافت نشد. 21 آنگاه خداوند آدم را به خواب عميقی فرو برد و يكی از دندههايش را برداشت و جای آن را با گوشت پُر كرد، 22 و از آن دنده، زنی سرشت و او را پيش آدم آورد. 23 آدم گفت: «اين است استخوانی از استخوانهايم و گوشتی از گوشتم. نام او ”نسا“^[1] باشد، چون از انسان گرفته شد.» 24 به اين سبب است كه مرد از پدر و مادر خود جدا میشود و به همسر خود میپيوندد، و از آن پس، آن دو يكی میشوند. 25 آدم و همسرش، هر چند برهنه بودند، ولی احساس خجالت نمیكردند.

Верен

از Veren

1 Така бяха завършени небесата и земята и цялото тяхно войнство. 2 И на седмия ден Бог беше свършил^[1] делото, което беше създал; и на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал. 3 И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил. 4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им, в деня, в койтоили: във времето, в което ГОСПОД Бог създаде земя и небе. 5 И още нямаше никакво полско растение на земята и никаква полска трева още не беше поникнала, защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята, 6 но пара^[2] се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята. 7 И ГОСПОД Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа. 8 И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем^[3], и постави там човека, когото беше образувал. 9 И ГОСПОД Бог направи да расте от земята всяко дърво, което е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината, и дървото на познаване на доброто и злото. 10 И от Едем изтичаше река да напоява градината, и оттам се разклоняваше и ставаше на четири главни реки. 11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата евилатска земя, където има злато. 12 И златото на онази земя е добро; там има и бделионова смола и ониксов камък. 13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата хуска земя. 14 Името на третата река е Тигър; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. 15 И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. 16 И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, 17 но от дървото на познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. 18 И ГОСПОД Бог каза: Не е добре човекът да бъде сам; ще му създам помощник, като негово съответствие. 19 И ГОСПОД Бог образува от земята всички полски животни и всички небесни птици и ги доведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име назовеше човекът всяко живо същество, това име му остана. 20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на небесните птици и на всички полски животни. Но помощник, съответен на Адамили: на човека, и така до края на книгата, не се намери. 21 Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. 22 И ГОСПОД Бог създаде жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека. 23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета^[4]. 24 Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът. 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.