پيدايش 1 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

داستان آفرينش

1 در آغاز، هنگامی كه خدا آسمانها و زمين را آفريد، 2 زمين، خالی و بیشكل بود، و روح خدا روی تودههای تاريکِ بخار حركت میكرد. 3 خدا فرمود: «روشنايی بشود.» و روشنايی شد. 4 خدا روشنايی را پسنديد و آن را از تاريكی جدا ساخت. 5 او روشنايی را«روز» و تاريكی را«شب» ناميد. شب گذشت و صبح شد. اين، روز اول بود. 6 سپس خدا فرمود: «تودههای بخار از هم جدا شوند تا آسمان در بالا و اقيانوسها در پايين تشكيل گردند.» 7-8 خدا تودههای بخار را از آبهای پايين جدا كرد و آسمان را به وجود آورد. شب گذشت و صبح شد. اين، روز دوم بود. 9-10 پس از آن خدا فرمود: «آبهای زير آسمان در يكجا جمع شوند تا خشكی پديد آيد.» و چنين شد. خدا خشكی را«زمين» و اجتماع آبها را«دريا» ناميد و خدا اين را پسنديد. 11-12 سپس خدا فرمود: «انواع نباتات و گياهان دانهدار و درختان ميوهدار در زمين برويند و هر يک، نوع خود را توليد كنند.» همينطور شد و خدا خشنود گرديد. 13 شب گذشت و صبح شد. اين، روز سوم بود. 14-15 سپس خدا فرمود: «در آسمان اجسام درخشانی باشند تا زمين را روشن كنند و روز را از شب جدا نمايند و روزها، فصلها و سالها را پديد آورند.» و چنين شد. 16 پس خدا دو روشنايی بزرگ ساخت تا بر زمين بتابند: روشنايی بزرگتر برای حكومت بر روز و روشنايی كوچكتر برای حكومت بر شب. او همچنين ستارگان را ساخت. 17 خدا آنها را در آسمان قرار داد تا زمين را روشن سازند، 18 بر روز و شب حكومت كنند، و روشنايی و تاريكی را از هم جدا نمايند. و خدا خشنود شد. 19 شب گذشت و صبح شد. اين، روز چهارم بود. 20 سپس خدا فرمود: «آبها از موجودات زنده پر شوند و پرندگان بر فراز آسمان به پرواز درآيند.» 21-22 پس خدا حيوانات بزرگ دريايی و انواع جانوران آبزی و انواع پرندگان را آفريد. خدا از اين نيز خشنود شد و آنها را بركت داده، فرمود: «موجودات دريايی بارور و زياد شوند و آبها را پُر سازند و پرندگان نيز روی زمين زياد شوند.» 23 شب گذشت و صبح شد. اين، روز پنجم بود. 24 سپس خدا فرمود: «زمين، انواع جانوران و حيوانات اهلی و وحشی و خزندگان را به وجود آوَرَد.» و چنين شد. 25 خدا انواع حيوانات اهلی و وحشی و تمام خزندگان را به وجود آورد، و از كار خود خشنود گرديد. 26 سرانجام خدا فرمود: «انسان را شبيه خود بسازيم، تا بر حيوانات زمين و ماهيان دريا و پرندگان آسمان فرمانروايی كند.» 27 پس خدا انسان را شبيه خود آفريد. او انسان را زن و مرد خلق كرد 28 و ايشان را بركت داده، فرمود: «بارور و زياد شويد، زمين را پُر سازيد، بر آن تسلط يابيد، و بر ماهيان دريا و پرندگان آسمان و همهٔ حيوانات فرمانروايی كنيد. 29 تمام گياهان دانهدار و ميوههای درختان را برای خوراک به شما دادم، 30 و همهٔ علفهای سبز را به حيوانات و پرندگان و خزندگان بخشيدم.» 31 آنگاه خدا به آنچه آفريده بود نظر كرد و كار آفرينش را از هر لحاظ عالی ديد. شب گذشت و صبح شد. اين، روز ششم بود.

Верен

از Veren

1 В начало Бог създаде небесата^[1] и земята. 2 А земята беше пуста и неустроена и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите. 3 И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина. 4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. 5 И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро: ден един. 6 И Бог каза: Да бъде твърд посред водите, която да раздели води от води! 7 И Бог направи твърдта; и раздели водите, които бяха под твърдта, от водите, които бяха над твърдта. И стана така. 8 И Бог нарече твърдта небе. И стана вечер, и стана утро: ден втори. 9 И Бог каза: Да се съберат на едно място водите, които са под небето, и да се яви сушата! И стана така. 10 И Бог нарече сушата земя, а събраните води нарече морета. И Бог видя, че беше добро. 11 И Бог каза: Да произрасти земята зелена трева, трева, която дава семе, и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята! И стана така. 12 Земята произрасти зелена трева, трева, която да дава семе според вида си, и дърво, което да ражда плод, чието семе е в него според вида му. И Бог видя, че беше добро. 13 И стана вечер, и стана утро: ден трети. 14 И Бог каза: Да бъдат светила на небесната твърд, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за времена, и дни, и години; 15 и да бъдат за светила на небесната твърд, за да светят на земята! И стана така. 16 И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта, и звездите. 17 И Бог ги постави на небесната твърд, за да светят на земята, 18 да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината. И Бог видя, че беше добро. 19 И стана вечер, и стана утро: ден четвърти. 20 И Бог каза: Да гъмжи водата от множества живи същества^[2], и птици да летят над земята по небесната твърд! 21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко живо същество, което се движи, от които водата гъмжеше според видовете им, и всяка крилата птица според вида ѝ. И Бог видя, че беше добро. 22 И Бог ги благослови и каза: Плодете се, множете се и напълнете водите в моретата; нека се множат и птиците по земята! 23 И стана вечер, и стана утро: ден пети. 24 И Бог каза: Да произведе земята живи същества според видовете им: добитък, пълзящи и земни животни според видовете им. И стана така. 25 Бог създаде земните животни според видовете им, добитъка според видовете му и всичко, което пълзи по земята, според видовете му. И Бог видя, че беше добро. 26 И Бог каза: Да създадем човека^[3] по Нашия образ, по Наше подобие! И нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всички пълзящи, които пълзят по земята. 27 И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде. 28 И Бог ги благослови и Бог им каза: Плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте, и владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. 29 И Бог каза: Ето, давам ви всяка трева, която дава семе, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за храна. 30 А на всичките земни животни, на всичките небесни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има жива душа, давам всяка зелена трева за храна. И стана така. 31 И Бог видя всичко, което създаде. И ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро: шестият ден.