1ای خداوند، با تمام وجود تو را میستايم و از كارهای شگفتانگيز تو سخن میرانم.2تو شادی و خوشی من هستی و من در وصف تو، ای خدای متعال، میسرايم.3دشمنانم عقبنشينی كرده، در حضور تو بر زمين خواهند افتاد و هلاک خواهند شد،4زيرا تو ای داور عادل بر مسند خود نشستهای و از حق من دفاع میكنی.5تو قومهای شرور را محكوم و نابود كردهای و نام آنها را از صفحهٔ روزگار محو ساختهای.6دشمنان ما را به کلی ريشهكن نمودهای و شهرهای آنها را ويران كردهای به طوری كه حتی نامی از آنها نيز باقی نمانده است.7خداوند تا به ابد پادشاه است. او مسند داوری خود را برقرار كرده8تا بر قومهای دنيا با عدل و انصاف داوری نمايد.9خداوند پناهگاه رنجديدگان است و ايشان را در سختیها حفظ میكند.10خداوندا، كسانی كه تو را میشناسند، به تو پناه میآورند زيرا تو هرگز طالبان خود را ترک نكردهای.11در وصف خداوند كه در اورشليم سلطنت میكند، بسراييد! كارهای او را در ميان همهٔ قومها اعلام كنيد!12زيرا او قاتلان را بیسزا نخواهد گذاشت و فرياد ستمديدگان را فراموش نخواهد كرد.13ای خداوند، ببين دشمنانم چگونه به من ظلم میكنند. بر من رحم كن و مرا از چنگال مرگ رهايی دِه14تا تو را در حضور همهٔ مردم اورشليم ستايش كنم و به سبب اين رهايی شادی نمايم.15دشمنان در چاهی كه برای ديگران كنده بودند، افتادهاند و در دامهايی كه برای ديگران گذاشته بودند گرفتار شدهاند.16خداوند بدكاران را در دامهای خودشان گرفتار میكند و نشان میدهد كه خدای عادلی است.17همهٔ بدكاران و تمام قومهايی كه خدا را از ياد میبرند هلاک خواهند شد.18بيچارگان و ستمديدگان سرانجام به ياد آورده خواهند شد و اميدشان بر باد نخواهد رفت.19ای خداوند، برخيز و قومها را محاكمه كن! نگذار انسان پيروز شود.20آنها را به وحشت انداز تا بفهمند كه انسان فانیای بيش نيستند.
مزامير 9
Верен
از Veren1[1] За първия певец. По музиката на Мут Лабен. Псалм на Давид. Ще Те славословя, ГОСПОДИ, от все сърце, ще разказвам за всичките Твои чудни дела.2Ще се радвам и ликувам в Теб, ще възпявам Името Ти, Всевишни,3когато враговете ми се върнат назад, паднат и погинат пред Твоето присъствие.4Защото Ти защити правото ми и делото ми, Ти си седнал на престола и съдиш справедливо.5Порицал си народите, погубил си безбожния, името им изличил си за вечни векове.6Врагът е унищожен, в развалини навеки; и унищожил си градове и споменът за тях загина.7Но ГОСПОД седи на Своя трон до века, приготвил е престола Си за съд,8и Той ще съди света справедливо, ще отсъди право за народите.9И ГОСПОД ще бъде прибежище на угнетените, прибежище във времена на скръб.10Които познават Твоето Име, ще се уповават на Теб, защото Ти, ГОСПОДИ, не си изоставил тези, които Те търсят.11Пейте псалми на ГОСПОДА, който обитава в Сион, възвестете делата Му между народите!12Защото Той търси сметка за кръв, помни загиналите, вика на страдащите не забравя.13Смили се над мен, ГОСПОДИ! Виж скръбта ми, причинена от онези, които ме мразят, Ти, който ме повдигаш от портите на смъртта,14за да разкажа за всички Твои хваления в портите на сионската дъщеря, да ликувам заради спасението Ти.15Народите затънаха в ямата, която направиха, кракът им се хвана в мрежата, която скриха.16ГОСПОД се е изявил, Той извършва съд. Безбожният се впримчва в делото на ръцете си. (Игаионвероятно: напътствие за междинно музикално изпълнение. Села.)17Безбожните ще се обърнат към Шеол, всички народи, които забравят Бога.18Защото сиромахът няма да бъде вечно забравен, нито надеждата на смирените ще загине навеки.19Стани, ГОСПОДИ, нека не надделява човек, нека бъдат съдени народите пред Теб.20Докарай върху тях страх, ГОСПОДИ, нека знаят народите, че са само хора! (Села.)