مزامير 74 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

دعا برای قوم خدا

1 ای خدا، چرا برای هميشه ما را ترک كردهای؟ چرا بر ما كه گوسفندان مرتع تو هستيم خشمگين شدهای؟ 2 قوم خود را كه در زمان قديم از اسارت بازخريدی، به ياد آور. تو ما را نجات دادی تا قوم خاص تو باشيم. شهر اورشليم را كه در آن ساكن بودی، به ياد آور. 3 بر خرابههای شهر ما عبور كن و ببين دشمن چه بر سر خانهٔ تو آورده است! 4 آنها در خانهٔ تو فرياد پيروزی سر دادند و پرچمشان را به اهتزاز درآوردند. 5-7 مانند هيزمشكنانی كه با تبرهای خود درختان جنگل را قطع میكنند، تمام نقشهای تراشيده را با گرز و تبر خرد كردند و خانهٔ مقدس تو را به آتش كشيده با خاک يكسان نمودند. 8 عبادتگاههای تو را در سراسر خاک اسرائيل سوزانيدند تا هيچ اثری از خداپرستی برجای نماند. 9 هيچ نبی در ميان ما نيست كه بداند اين وضع تا به كی ادامه میيابد تا ما را از آن خبر دهد. 10 ای خدا، تا به كی اجازه میدهی دشمن نام تو را اهانت كند؟ 11 چرا دست خود را عقب كشيدهای و به داد ما نمیرسی؟ دست راست خود را از گريبان خود بيرون آور و دشمنانمان را نابود كن. 12 ای خدا، تو از قديم پادشاه ما بودهای و بارها ما را نجات دادهای. 13-14 با قدرت خود دريای سرخ را شكافتی و سر نهنگان غولپيكر را شكستی و گوشت آنها را خوراک صحرانشينان كردی. 15 چشمهها جاری ساختی تا قوم تو آب بنوشند و رود هميشه پر آب را خشک كردی تا از آن عبور كنند. 16 شب و روز را تو بوجود آوردهای؛ خورشيد و ماه را تو در آسمان گذاشتهای. 17 تمام نظم جهان از توست. تابستان و زمستان را تو ايجاد كردهای. 18 ای خداوند، ببين چگونه دشمن نام تو را اهانت میكند. 19 قوم ستمديدهٔ خود را برای هميشه ترک مكن؛ كبوتر ضعيف خود را به چنگ پرندهٔ شكاری مسپار! 20 گوشههای تاريک سرزمين ما از ظلم پر شده است، عهدی را كه با ما بستهای به ياد آر. 21 نگذار قوم مظلوم تو بيش از اين رسوا شوند. ايشان را نجات ده تا تو را ستايش كنند. 22 ای خدا، برخيز و حق خود را از دشمن بگير، زيرا اين مردم نادان تمام روز به تو توهين میكنند. 23 فرياد اهانتآميز آنها را كه پيوسته بلند است، نشنيده مگير.

Верен

از Veren

1 Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти? 2 Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал. 3 Издигни стъпките Си към постоянните развалини – врагът е развалил всичко в светилището. 4 Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа. 5 Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора. 6 И сега те трошат всичките ѝ изваяни произведения с брадви и чукове. 7 Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята. 8 Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята. 9 Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това. 10 Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти? 11 Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край! 12 А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята. 13 Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите, 14 Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в моретоили: на народа, на обитателите на пустинята. 15 Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки. 16 Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето. 17 Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима. 18 Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име. 19 Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи! 20 Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието. 21 Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име! 22 Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те хули всеки ден. 23 Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.