1ای خداوند، تو مرا آزموده و شناختهای.2تو از نشستن و برخاستن من آگاهی. فكرهای من از تو پوشيده نيست.3تو كار كردن و خوابيدن مرا زير نظر داری و از همهٔ راهها و روشهای من باخبر هستی.4حتی پيش از آنكه سخنی بر زبان آورم تو آن را میدانی.5مرا از هر سو احاطه كردهای و با دست خود مرا حفظ نمودهای.6شناختی كه تو از من داری بسيار عميق است و من يارای درک آن را ندارم.7از حضور تو به كجا میتوانم بگريزم؟8اگر به آسمان صعود كنم، تو در آنجا هستی؛ اگر به اعماق زمين فرو روم، تو در آنجا هستی.9-10اگر بر بالهای سحر سوار شوم و به آن سوس درياها پرواز كنم، در آنجا نيز حضور داری و با نيروی دست خود مرا هدايت خواهی كرد.11اگر خود را در تاريكی پنهان كنم يا روشنايی اطراف خود را به ظلمت شب تبديل كنم،12نزد تو تاريكی تاريک نخواهد بود و شب همچون روز روشن خواهد بود. شب و روز در نظر تو يكسان است.13تو مرا در رحم مادرم نقش بستی و مرا بوجود آوردی.14تو را شكر میكنم كه مرا اينچنين شگفتانگيز آفريدهای! با تمام وجود دريافتهام كه كارهای تو عظيم و شگفتانگيز است.15وقتی استخوانهايم در رحم مادرم به دقت شكل میگرفت و من در نهان نمو میكردم، تو از وجود من آگاه بودی؛16بلی، حتی پيش از آنكه من بوجود بيايم تو مرا ديده بودی. پيش از آنكه روزهای زندگی من آغاز شود، تو همهٔ آنها را در دفتر خود ثبت كرده بودی.17خدايا، چه عالی و چه گرانبها هستند نقشههايی كه تو برای من داشتهای!18درک عظمت آنها از فهم من بالاتر است. هر روز كه از خواب بيدار میشوم كماكان خود را در حضور تو میبينم.19خدايا، بدكاران را نابود كن! ای جنايتكاران از من دور شويد!20خداوندا، آنان دربارهٔ تو سخنان زشت بر زبان میآورند و به تو كفر میگويند.21پس ای خداوند، آيا حق ندارم از كسانی كه از تو نفرت دارند، متنفر باشم؟22آری، از آنها بسيار متنفر خواهم بود و دشمنان تو را دشمنان خود تلقی خواهم كرد!23-24خدايا، دل مرا تفتيش كن و افكارم را بيازما؛ ببين آيا فساد و نادرستی در من هست؟ تو مرا به راه حيات جاويد هدايت فرما.
مزامير 139
Верен
از Veren1За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал[1].2Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.3Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.4Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.5Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.6Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.7Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?8Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!9Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,10дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!11Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен –12дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.13Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.14Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.15Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.16Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките – дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.17Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!18Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.19О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!20Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.21Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?22Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.23Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми[2].24И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!