مزامير 102 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

رحمت خداوند

1 ای خداوند، دعای مرا بشنو و به فريادم گوش فرا ده! 2 وقتی كه در زحمت هستم، روی خود را از من برنگردان! به من توجه فرما، و هرگاه دعا كنم بیدرنگ مرا اجابت فرما! 3 عمرم چون دود به سرعت ناپديد میشود و استخوانهايم همچون چوب خشک میسوزد. 4 دل من مانند گياهی است كه كوبيده و خشک شده باشد. غذا خوردن را از ياد بردهام. 5 با صدای بلند مینالم؛ جز پوست و استخوان چيزی در بدنم نمانده است. 6 همچون پرندهای وحشی، آوارهٔ صحرا شدهام و چون جغد خرابهنشين، بیخانمان گشتهام. 7 مانند گنجشكی بر پشت بام، تنها ماندهام؛ خواب به چشمانم نمیرود. 8 هر روز دشمنانم مرا تحقير میكنند و مخالفانم مرا لعنت مینمايند. 9-10 به سبب خشم و غضب تو ای خداوند، غذای من خاكستر است و نوشيدنیام با اشكهايم آميخته است. زيرا تو مرا برداشتی و به كنار انداختی. 11 عمرم چون سايههای عصر، زودگذر است؛ همچون علف خشک پژمرده شدهام. 12 اما تو ای خداوند، تا ابد پادشاه هستی؛ ذكر تو در تمام نسلها باقی خواهد ماند. 13 تو برخاسته، بر اورشليم ترحم خواهی فرمود؛ اكنون زمان آن رسيده است كه بر اورشليم رحمت فرمايی. 14 بندگان تو سنگها و خاک اورشليم را دوست دارند! 15 قومها از نام خداوند خواهند ترسيد و همه پادشاهان جهان از قدرت و عظمت او هراسان خواهند شد. 16 او شهر اورشليم را دوباره بنا خواهد كرد و با جلال و شكوه فراوان ظاهر خواهد شد. 17 به دعای قوم درمانده خود توجه نموده، ايشان را اجابت خواهد نمود. 18 آنچه كه خداوند انجام میدهد برای نسل آينده نوشته خواهد شد تا ايشان نيز او را ستايش كنند: 19-20 «خداوند از مكان مقدس خود در آسمان، به زمين نظر انداخت تا ناله اسيران را بشنود و آنها را كه به مرگ محكوم شده بودند، آزاد سازد.» 21-22 بنابراين وقتی قومها در اورشليم گرد هم بيايند تا خدا را در خانهٔ او پرستش كنند، نام خداوند در اورشليم ستوده و سراييده خواهد شد. 23 خداوند در جوانیام توان مرا از من گرفته و عمرم را كوتاه ساخته است. 24 ای خدای من، نگذار در جوانی بميرم! تو تا ابد زنده هستی! 25 در ازل، تو بنياد زمين را نهادی و آسمانها عمل دست تو میباشند. 26 آنها فانی میشوند، اما تو باقی هستی. همهٔ آنها چون جامه، پوسيده خواهند شد؛ و همچون ردا، آنها را عوض خواهی نمود و از بين خواهند رفت. 27 اما تو جاودانی هستی و برای تو هرگز پايانی وجود ندارد. 28 فرزندان بندگانت، هميشه در امان خواهند بود و نسل آنها از حمايت تو برخوردار خواهند شد.

Верен

از Veren

1 Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб! 2 Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори, 3 защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън. 4 Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си. 5 Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми. 6 Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини. 7 Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива. 8 Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми. 9 Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи, 10 заради Твоя гняв и Твоето негодувание – защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил. 11 Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам^[1]. 12 Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти – през всички поколения. 13 Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде. 14 Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му. 15 Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе – от славата Ти. 16 Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си, 17 ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им. 18 Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА. 19 Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята, 20 за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт, 21 за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим, 22 когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА. 23 Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми. 24 Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения^[2]. 25 От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата. 26 Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени. 27 Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат. 28 Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.