دوم سموئيل 2 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

داوود، پادشاه يهودا میشود

1 بعد از آن، داوود از خداوند سؤال كرد: «آيا به يكی از شهرهای يهودا برگردم؟» خداوند در پاسخ او فرمود: «بلی.» داوود پرسيد: «به كدام شهر بروم؟» خداوند جواب داد: «به حبرون برو.» 2 پس داوود با دو زن خود اخينوعم يزرعيلی و ابيجايل، بيوهٔ نابال كرملی 3 و با همهٔ افرادش و خانوادههای آنان به حبرون كوچ كرد. 4 آنگاه رهبران يهودا نزد داوود آمده، او را در آنجا برای پادشاهی تدهين كردند تا بر سرزمين يهودا حكمرانی كند. داوود چون شنيد كه مردان يابيش جلعاد شائول را دفن كردهاند، 5 برای ايشان چنين پيغام فرستاد: «خداوند شما را بركت دهد زيرا نسبت به پادشاه خود وفاداری خود را ثابت كرده، او را دفن نموديد. 6 خداوند برای اين كارتان به شما پاداش بدهد. من نيز به نوبهٔ خود اين خوبی شما را جبران خواهم كرد. 7 حالا كه شائول مرده است، قبيلهٔ يهودا مرا به عنوان پادشاه جديد خود قبول كردهاند. پس نترسيد و شجاع باشيد!»

ايشبوشت پادشاه میشود

8 اما ابنير فرماندهٔ سپاه شائول به اتفاق ايشبوشت پسر شائول از رود اردن گذشته، به محنايم فرار كرده بودند. 9 در آنجا ابنير ايشبوشت را بر جلعاد، اشير،^[1] يزرعيل، افرايم، بنيامين و بقيهٔ اسرائيل پادشاه ساخت. 10-11 ايشبوشت چهل ساله بود كه پادشاه اسرائيل شد و دو سال سلطنت كرد. اما قبيلهٔ يهودا داوود را رهبر خود ساختند و داوود در حبرون هفت سال و شش ماه در سرزمين يهودا سلطنت كرد.

جنگ بين اسرائيل و يهودا

12 روزی سپاهيان ايشبوشت به فرماندهی ابنير از محنايم به جبعون آمدند. 13 سپاهيان داوود نيز به فرماندهی يوآب (پسر صرويه) به مقابلهٔ آنها برآمدند. نيروها در كنار بركهٔ جبعون در مقابل هم قرار گرفتند. 14 ابنير به يوآب گفت: «چطور است چند نفر را از دو طرف به ميدان بفرستيم تا با هم بجنگند؟» يوآب موافقت نمود. 15 پس از هر طرف دوازده نفر انتخاب شدند. 16 هر يک از آنها با يک دست سر حريف خود را گرفته، با دست ديگر شمشير را به پهلويش میزد، تا اينكه همه مردند. از آن به بعد آن مكان به«ميدان شمشيرها» معروف شد. 17 به دنبال اين كشتار، جنگ سختی بين دو طرف درگرفت و يوآب و نيروهای داوود، ابنير و مردان اسرائيل را شكست دادند. 18 ابيشای و عسائيل، برادران يوآب نيز در اين جنگ شركت داشتند. عسائيل مثل آهو میدويد. 19 او به تعقيب ابنير پرداخت و لحظهای از او چشم برنمیداشت. 20 ابنير وقتی سرش را برگرداند و به عقب نگاه كرد، ديد عسائيل او را تعقيب میكند. او را صدا زده، گفت: «آيا تو عسائيل هستی؟» عسائيل جواب داد: «بله، خودمم.» 21 ابنير به او گفت: «از تعقيب من دست بردار و به دنبال كس ديگری برو!» اما عسائيل به حرف او توجه نكرد و به تعقيبش ادامه داد. 22 ابنير بار ديگر فرياد زد: «از تعقيب من دست بردار. اگر تو را بكشم ديگر نمیتوانم به صورت برادرت يوآب نگاه كنم.» 23 ولی عسائيل دست بردار نبود. پس ابنير با سر نيزهاش چنان به شكم او زد كه سر نيزه از پشتش درآمد. عسائيل جابهجا نقش بر زمين شد و جان سپرد. هر کس به مکانی كه نعش او افتاده بود میرسيد، میايستاد. 24 ولی يوآب و ابيشای به تعقيب ابنير پرداختند. وقتی به تپهٔ امه نزديک جيح كه سر راه بيابان جبعون است رسيدند، آفتاب غروب كرده بود. 25 سپاهيان ابنير كه از قبيلهٔ بنيامين بودند، بر فراز تپهٔ امه گرد آمدند. 26 ابنير، يوآب را صدا زده، گفت: «تا كی میخواهی اين كشت و كشتار ادامه يابد؟ اين كار عاقبت خوشی ندارد. چرا دستور نمیدهی افرادت از تعقيب برادران خود دست بكشند؟» 27 يوآب در جواب او گفت: «به خدای زنده قسم، اگر اين حرف را نمیزدی تا فردا صبح شما را تعقيب میكرديم.» 28 آنگاه يوآب شيپورش را زد و مردانش از تعقيب سربازان اسرائيلی دست كشيدند. 29 همان شب ابنير و افرادش برگشته، از رود اردن عبور كردند. آنها تمام صبح روز بعد نيز در راه بودند تا سرانجام به محنايم رسيدند. 30 يوآب و همراهانش نيز به خانه برگشتند. تلفات افراد داوود غير از عسائيل فقط نوزده نفر بود. 31 ولی از افراد ابنير (كه همه از قبيلهٔ بنيامين بودند) سيصد و شصت نفر كشته شده بودند. 32 يوآب و افرادش، جنازهٔ عسائيل را به بيتلحم برده، او را در کنار قبر پدرش به خاک سپردند. بعد، تمام شب به راه خود ادامه داده، سپيدهٔ صبح به حبرون رسيدند.

Верен

از Veren

1 После Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да се изкача ли в някой от юдовите градове? И ГОСПОД му каза: Изкачи се. А Давид каза: Къде да се изкача? И Той му каза: в Хеврон. 2 И Давид се изкачи там, а също и двете му жени, езраелката Ахиноама и Авигея, жената на кармилеца Навал. 3 Давид заведе там и мъжете, които бяха с него, всеки с дома му; и те живееха в градовете на Хеврон. 4 И юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над юдовия дом. И съобщиха на Давид и казаха: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул. 5 И Давид изпрати пратеници до явис-галаадските мъже и им каза: Благословени да сте от ГОСПОДА, понеже сте оказали тази милост на господаря си, на Саул, и сте го погребали! 6 И сега, нека ГОСПОД да ви окаже милост и вярност. И аз също ще ви отплатя за тази добрина, понеже сте извършили това нещо. 7 Затова сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри; защото господарят ви Саул е мъртъв, а и юдовият дом ме помаза за цар над себе сист. 4;. 8 Но Авенир, синът на Нир, военачалникът на Саул, взе Исвостей^[1], сина на Саул, и го заведе в Маханаим^[2], 9 и го направи цар над Галаад и над асурците, и над Езраел, и над Ефрем, и над Вениамин, и над целия Израил. 10 Исвостей, синът на Саул, беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Но юдовият дом последва Давид. 11 А времето, през което Давид царува в Хеврон над юдовия дом, беше седем години и шест месеца. 12 А Авенир, синът на Нир, и слугите на Исвостей, сина на Саул, отидоха от Маханаим в Гаваон. 13 И Йоав, синът на Саруя, и слугите на Давид излязоха и се срещнаха с тях до гаваонския водоем. И едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема. 14 Тогава Авенир каза на Йоав: Нека младежите станат и се състезават пред нас. И Йоав каза: Нека станат. 15 И те станаха и преминаха под брой – дванадесет за Вениамин и Исвостей, сина на Саул, и дванадесет от слугите на Давид. 16 И всеки хвана другия за главата и заби меча си в ребрата на другия и те паднаха заедно. Затова онова място се нарече Хелкат-АсуримПолето на остриетата, което е при Гаваон. 17 И битката стана много жестока в онзи ден и Авенир и израилевите мъже бяха разбити пред слугите на Давид. 18 И там бяха тримата сина на Саруя: Йоав и Ависей, и Асаил^[3]; а Асаил беше лек в краката си като полска газела. 19 И Асаил подгони Авенир и не се отклоняваше нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир. 20 А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз. 21 Тогава Авенир му каза: Отклони се надясно или наляво и хвани един от младежите, и си вземи оръжието му. Но Асаил не поиска да се отклони от преследването му. 22 И Авенир пак каза на Асаил: Отклони се от преследването ми! Защо да те ударя на земята? Как ще погледна после брат ти Йоав в лицето? 23 Но той отказа да се отклони. Тогава Авенир го удари в корема със задния край на копието, така че копието му излезе отзад. И той падна там и умря на място. И всеки, който идваше до мястото, където Асаил падна и умря, се спираше. 24 А Йоав и Ависей също преследваха Авенир. И когато слънцето залязваше, те стигнаха до хълма Амма, който е пред Гия, по пътя за Гаваонската пустиня. 25 И вениаминовите синове се събраха зад Авенир и заеха кръгова отбрана на върха на един хълм. 26 Тогава Авенир извика към Йоав и каза: Вечно ли ще поглъща мечът? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Докога няма да казваш на народа да се върне от преследването на братята си? 27 И Йоав каза: Жив е Бог – ако ти не беше говорил, народът със сигурност щеше още сутринта да си отиде, всеки от преследването на брат си! 28 И Йоав наду тръбата и целият народ спря, и повече не преследваше Израил, и не продължиха повече да се бият. 29 А Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през равнината и преминаха Йордан и минаха през целия Витрон, и дойдоха в Маханаим. 30 А Йоав се върна от преследването на Авенир и събра целия народ; и от слугите на Давид липсваха деветнадесет мъже и Асаил. 31 Но слугите на Давид бяха избили мнозина от Вениамин и от мъжете на Авенир; триста и шестдесет мъже бяха мъртви. 32 Тогава те вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. И Йоав и мъжете му вървяха цяла нощ и дойдоха в Хеврон на зазоряване.