دوم سموئيل 1 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

داوود از مرگ شائول باخبر میشود

1-2 پس از كشته شدن شائول، داوود عماليقیها را سركوب كرد و به شهر صقلغ بازگشت. سه روز از اقامت داوود در صقلغ میگذشت كه از لشكر شائول يک نفر با لباس پاره، در حالی که روی سرش خاک ريخته بود، به صقلغ آمد و در حضور داوود تعظيم نموده، به خاک افتاد. 3 داوود از او پرسيد: «از كجا آمدهای؟» جواب داد: «از لشكر اسرائيل فرار كردهام.» 4 داوود پرسيد: «به من بگو چه اتفاقی افتاده است؟» جواب داد: «تمام سربازان ما فرار كردهاند. عدهٔ زيادی از افراد ما كشته و مجروح شدهاند. شائول و پسرش يوناتان هم كشته شدهاند!» 5 داوود از او پرسيد: «از كجا میدانی كه شائول و پسرش يوناتان مردهاند؟» 6 گفت: «برحسب تصادف، در كوه جلبوع بودم كه ديدم شائول به نيزهٔ خود تكيه داده بود و عرابهها و سواران دشمن هر لحظه به او نزديكتر میشدند. 7 وقتی شائول چشمش به من افتاد مرا صدا زد. گفتم: بله آقا. 8 پرسيد كه كی هستم. گفتم: يک عماليقی. 9 آنگاه التماس كرد: بيا و مرا بكش چون به سختی مجروح شدهام و میخواهم زودتر راحت شوم. 10 پس من هم او را كشتم، چون میدانستم كه زنده نمیماند،^[1] بعد تاج و بازوبندش را گرفتم و نزد آقای خويش آوردم.» (1سموئيل 31:3; 1سموئيل 31:4)

1سموئيل 31:31سموئيل 31:4

11 داوود و افرادش وقتی اين خبر را شنيدند از شدت ناراحتی لباسهای خود را پاره كردند. 12 آنها برای شائول و پسرش يوناتان و قوم خداوند و به خاطر سربازان شهيد اسرائيلی، تمام روز روزه گرفته، گريه كردند و به سوگواری پرداختند. 13 آنگاه داوود به جوانی كه اين خبر را آورده بود گفت: «تو اهل كجا هستی؟» او جواب داد: «من يک عماليقی هستم ولی در سرزمين شما زندگی میكنم.» 14 داوود به او گفت: «چطور جرأت كردی پادشاه برگزيدهٔ خداوند را بكشی؟» 15 سپس به يكی از افرادش دستور داد او را بكشد و آن مرد او را كشت. 16 داوود گفت: «تو خودت باعث مرگت شدی، چون با زبان خودت اعتراف كردی كه پادشاه برگزيدهٔ خداوند را كشتهای.»

مرثيهٔ داوود برای شائول و يوناتان

17-18 آنگاه داوود اين مرثيه را برای شائول و يوناتان نوشت و بعد دستور داد در سراسر اسرائيل خوانده شود. (كلمات اين مرثيه در كتاب ياشر نوشته شده است.) 19 «ای اسرائيل، جلال تو بر فراز تپهها از بين رفت. دلاوران تو به خاک افتادهاند! 20 اين را به فلسطينیها نگوييد، مبادا شادی كنند. اين را از شهرهای جت و اشقلون مخفی بداريد، مبادا دختران خدانشناس فلسطين وجد نمايند. 21 «ای كوه جلبوع، كاش ديگر شبنم و باران بر تو نبارد، كاش ديگر محصول غله در دامنت نرويد، زيرا در آنجا شائول و دلاوران اسرائيل مردهاند، از اين پس، سپر شائول را روغن نخواهند ماليد. 22 «شائول و يوناتان، هر دو دشمنان نيرومند خود را كشتند و دست خالی از جنگ برنگشتند. 23 شائول و يوناتان چقدر محبوب و نازنين بودند! در زندگی و در مرگ از هم جدا نشدند! از عقابها سريعتر و از شيرها تواناتر بودند! 24 «ای زنان اسرائيل، برای شائول گريه كنيد. او شما را با لباسهای زيبا و گرانبها میپوشانْد و با زر و زيور میآراست. 25 «يوناتان بر فراز تپهها كشته شده است. دلاوران در ميدان جنگ افتادهاند. 26 «ای برادر من يوناتان، برای تو بسيار دلتنگم. چقدر تو را دوست داشتم! محبت تو برای من، عمیقتر از محبت زنان بود! 27 «دلاوران به خاک افتاده و مردهاند. اسلحه آنها را به غنيمت بردهاند.»

Верен

از Veren

1 А след смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните, Давид остана два дни в Сиклаг. 2 А на третия ден, ето, дойде един човек от стана на Саул с раздрани дрехи и пръст на главата си. И като дойде при Давид, падна на земята и се поклони. 3 И Давид му каза: Откъде идваш? А той му каза: Избягах от израилевия стан. 4 И Давид му каза: Какво стана? Моля те, кажи ми! А той отговори: Народът побягна от битката и също много от народа паднаха и са мъртви; и Саул и синът му Йонатан също са мъртви. 5 Тогава Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са мъртви? 6 А младежът, който му съобщи, каза: Случайно се оказах на хълма Гелвуе и ето, Саул се подпираше на копието си; и ето, колесниците и конниците го настигаха. 7 И той погледна назад и ме видя, и ме повика. И аз казах: Ето ме. 8 И той ми каза: Кой си ти?ст. 3; А аз му отговорих: Амаличанин съм. 9 Тогава ми каза: Моля те, ела до мен и ме убий, понеже ме обзе силна болка, а целият ми живот е още в мен! 10 И аз застанах до него и го убих, понеже бях сигурен, че не може да живее, след като беше паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си. 11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, а също и всичките мъже, които бяха с него. 12 И скърбиха и плакаха, и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, и за ГОСПОДНИЯ народ, и за израилевия дом, понеже бяха паднали от меча. 13 И Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде си ти?ст. 3; И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин. 14 Тогава Давид му каза: Как не се убоя да простреш ръката си и да погубиш ГОСПОДНИЯ помазаник? 15 И Давид повика едно от момчетата и каза: Приближи се и го нападни! И той го удари, така че умря. 16 И Давид му каза: Кръвта ти е на главата ти, защото устата ти свидетелства против теб, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник. 17 Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан с това оплакване, 18 и поръча да научат юдовите синове на Песента на лъка. Ето, тя е записана в Книгата на Праведния. 19 Красотата ти, Израилю, е убита по височините ти! Как паднаха силните! 20 Не разказвайте в Гет, не известявайте по улиците на Аскалон, за да не ликуват филистимските дъщери, за да не тържествуват дъщерите на необрязаните! 21 О, гелвуйски планини, нека няма на вас роса или дъжд, нито ниви на приноси; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, непомазан с масло. 22 От кръвта на убитите, от тлъстината на силните лъкът на Йонатан не се обръщаше назад и мечът на Саул не се връщаше празен. 23 Саул и Йонатан, възлюбени и приятни в живота си, не се разделиха и в смъртта си. Те бяха по-бързи от орли, бяха по-силни от лъвове. 24 О, израилеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше разкошно в пурпур, който слагаше златни украшения по дрехите ви. 25 Как паднаха силните сред боя! Йонатан е убит на високите ти места. 26 Скърбя за теб, брате мой, Йонатане! Ти ми беше много приятен; любовта ти към мен беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените. 27 Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия!