اِرميا 52 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

سقوط اورشليم

1 (وقايع اين باب مربوط به باب میباشد) صدقيا بيست و یک ساله بود كه پادشاه شد و يازده سال در اورشليم سلطنت كرد. اسم مادرش حميطل (دختر ارميای لبنهای) بود. (اِرميا 39:1) 2 صدقيا مثل يهوياقيم، آنچه در نظر خداوند نادرست بود، به عمل آورد. 3 در آن زمان، خشم خداوند بر اورشليم و يهودا افروخته شد و ايشان را از خود طرد نمود و كاری كرد كه صدقيا عليه پادشاه بابل قيام كند تا بدين ترتيب بنیاسرائيل از سرزمينشان بيرون رانده شوند. 4 لذا، در روز دهم ماه دهم از سال نهم سلطنت صدقيا، نبوكدنصر، پادشاه بابل، با تمام سپاهيان خود به اورشليم لشكركشی كرد و در اطراف آن سنگر ساخت. 5 شهر، دو سال در محاصره بود. 6 سرانجام در روز نهم ماه چهارم كه قحطی در شهر بيداد میكرد و آخرين ذخيرهٔ نان هم تمام شده بود، 7 مردم اورشليم، شكافی در ديوار شهر ايجاد كردند. سربازان وقتی اين را ديدند، عليرغم محاصرهٔ شهر، شبانه از دروازههايی كه بين دو ديوار نزديک باغهای پادشاه بود، بيرون رفتند و به طرف درهٔ اردن گريختند. 8 ولی سربازان بابلی، ايشان را تعقيب كردند و در بيابانهای اطراف اريحا، صدقيای پادشاه را گرفتند، ولی محافظين او فرار كردند. 9 سپس او را به حضور پادشاه بابل كه در شهر ربله در سرزمين حمات مستقر شده بود، آوردند و پادشاه بابل در آنجا حكم محكوميت او را صادر كرد، 10 و در برابر او، تمام پسرانش و بزرگان يهودا را كشت. 11 سپس چشمان او را از حدقه درآورد و او را با زنجيرها بسته، به بابل برد و تا آخر عمر در زندان نگه داشت.

تخريب اورشليم و تبعيد مردم

12 در روز دهم ماه پنجم از سال نوزدهم سلطنت نبوكدنصر، پادشاه بابل، نبوزرادان فرمانده سپاه بابل و مشاور پادشاه، وارد اورشليم شد 13 و خانه خداوند، كاخ سلطنتی و تمام خانههای بزرگ شهر را به آتش كشيد، 14 و سربازانش ديوار شهر را خراب كردند. 15 آنگاه عدهای از فقرای يهودا را با آنانی كه در اورشليم زنده مانده بودند و كسانی كه صدقيا را ترک كرده و به بابلیها پيوسته بودند، و صنعتگران باقی مانده در شهر را به بابل تبعيد كرد. 16 تنها عدهای فقير را برای كار كشاورزی و باغبانی در آنجا باقی گذاشت. 17 بابلیها، دو ستون مفرغی را كه در قسمت ورودی خانه خداوند قرار داشت و حوضچهٔ مفرغی و گاوهای مفرغی زير حوضچه را برداشتند و به بابل بردند. 18-19 نبوزرادان تمام ديگهای بزرگ و كوچک مفرغی و خاکاندازها را كه برای قربانگاه به کار میرفت و انبرها، قاشقها، كاسهها و تمام ظروف ديگر مفرغی خانهٔ خدا را با خود برد. او همچنين انبرها، چراغدانها، پيالهها و كاسههای طلا و نقره را به همراه برد. 20 دو ستون و حوضچه و دوازده گاو مفرغی كه زير حوضچه قرار داشت به قدری سنگين بودند كه وزن كردن آنها امكانپذير نبود. تمام اينها در زمان سليمان پادشاه ساخته شده بود. 21 بلندی هر ستون در حدود هشت متر و محيط آن در حدود پنج متر و نيم و ضخامت ديوارهاش چهار انگشت بود و میانتهی بود، 22 و هر يک از آنها نيز سر ستونی مفرغی به بلندی دو متر و نيم داشت و گرداگرد هر سر ستون، انارهای مفرغی، كندهكاری شده بود؛ 23 روی هر سر ستون، يكصد انار وجود داشت، ولی از پايين فقط نود و شش انار را میشد ديد. 24-25 در ضمن نبوزرادان، فرماندهٔ سپاه بابل اين افراد را نيز در مخفیگاههايشان در شهر پيدا كرد: سرايا، كاهن اعظم و معاون او صفنيا، سه نفر از نگهبانان خانهٔ خدا، يكی از فرماندهان لشكر با هفت نفر از مشاوران مخصوص پادشاه، کاتب فرماندهٔ سپاه يهودا (كه مسئول ثبت تعداد سربازان بود) و شصت نفر از اشخاص مهم ديگر. 26 نبوزرادان ايشان را به ربله نزد پادشاه بابل برد، 27 و پادشاه در آنجا همه را كشت. به اين ترتيب اهالی يهودا به بابل تبعيد شدند. 28 تعداد اسيرانی كه در سال هفتم سلطنت نبوكدنصر به بابل برده شدند، ۳,۰۲۳ نفر بود. 29 يازده سال بعد، او ۸۳۲ نفر ديگر را هم اسير كرد و به بابل برد. 30 پنج سال بعد از آن، نبوزرادان فرماندهٔ سپاه بابل، ۷۴۵ نفر ديگر را تبعيد كرد. بنابراين، در مجموع، ۴,۶۰۰ نفر تبعيد شدند. 31 در روز بيست و پنجم ماه دوازدهم از سی و هفتمين سال اسيری يهوياكين، پادشاه يهودا، اويل مرودک به پادشاهی بابل رسيد و يهوياكين را مورد لطف خود قرار داد و او را از زندان بيرون آورد. 32 او با يهوياكين رفتاری مهرآميز در پيش گرفت و او را بر تمام پادشاهان تبعيدی در بابل برتری داد، 33 لباس نو به او پوشاند و از آن پس، او هميشه با پادشاه بابل سر سفره مینشست. 34 اويل مرودک تا روزی كه يهوياكين زنده بود، برای رفع احتياجاتش به او مقرری میپرداخت.

Верен

از Veren

1 Седекия беше на двадесет и една години, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим. Името на майка му беше Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна. 2 Той върши зло пред ГОСПОДА според всичко, което беше вършил Йоаким. 3 Защото поради гнева на ГОСПОДА стана това с Ерусалим и Юда, докато Той ги отхвърли отпред Себе Си. И Седекия въстана против вавилонския цар. 4 И в деветата година на царуването му, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим и разположиха стана си против него; и издигнаха укрепления наоколо против него. 5 И градът беше под обсада до единадесетата година на цар Седекия. 6 А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца гладът стана много голям в града и нямаше хляб за народа на страната. 7 И портата на града беше разбита и всичките военни мъже побягнаха и излязоха от града през нощта по пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина – а халдейците бяха около града – и отидоха по пътя за равнината. 8 А войската на халдейците преследва царя и настигнаха Седекия в равнините на Ерихон. И цялата му войска се разбяга от него. 9 И хванаха царя и го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат, и той произнесе присъдата над него. 10 И вавилонският цар посече синовете на Седекия пред очите му, и също посече всичките първенци на Юда в Ривла. 11 И избоде очите на Седекия и го окова в бронзови окови, и вавилонският цар го отведе във Вавилон и го хвърли в тъмница до деня на смъртта му. 12 А в петия месец, на десетия ден от месеца, а годината беше деветнадесетата година на цар Навуходоносор, вавилонския цар, началникът на телохранителите Навузардан, който стоеше пред вавилонския цар, дойде в Ерусалим. 13 И той изгори ГОСПОДНИЯ дом и царската къща, и всичките къщи в Ерусалим; всяка голяма къща изгори с огън. 14 И цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим. 15 А началникът на телохранителите Навузардан откара в плен във Вавилон от сиромасите на народа и остатъка от народа, който остана в града, и бежанците, които бяха прибягнали при вавилонския цар, и остатъка от множеството. 16 Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от сиромасите на земята за лозари и земеделци. 17 А бронзовите стълбове, които бяха на ГОСПОДНИЯ дом, и стойките, и бронзовото море, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, халдейците строшиха и пренесоха целия им бронз във Вавилон. 18 Взеха и котлите, и лопатите, и щипците, и легените, и тамянниците, и всичките бронзови съдове, с които се извършваше службата. 19 Началникът на телохранителите взе и блюдата и кадилниците, и легените, и котлите, и светилниците, и лъжиците, и чашите – каквото беше от злато, като злато и каквото беше от сребро, като сребро. 20 А двата стълба, едното море и дванадесетте бронзови говеда, които бяха отдолу, и стойките, които цар Соломон беше направил за ГОСПОДНИЯ дом, бронза на всички тези неща не можеше да се претегли. 21 А стълбовете, височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя, и връв от дванадесет лакътя го обхващаше, а дебелината му беше четири пръста; той беше кух. 22 И върху него имаше бронзов капител, а височината на единия капител беше пет лакътя. А наоколо върху капитела имаше плетени мрежи и нарове, всичките бронзови. Също такъв беше и вторият стълб с наровете. 23 Наровете бяха двадесет и шест на четирите страни, всичките нарове върху мрежата наоколо бяха сто. 24 Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарая и втория свещеник Софония, и тримата вратари, 25 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже и седем мъже от тези, които бяха постоянно пред царя, които се намериха в града, и писаря на военачалника, който събираше народа на земята за войската, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намериха сред града. 26 И началникът на телохранителите Навузардан ги взе и ги заведе при вавилонския цар в Ривла. 27 И вавилонският цар ги порази и ги уби в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше отведен в плен от земята си. 28 Ето народа, който Навуходоносор отведе в плен: в седмата годината – три хиляди двадесет и трима юдеи, 29 в осемнадесетата година на Навуходоносор той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души, 30 а в двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен седемстотин четиридесет и пет души от юдеите; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души. 31 А в тридесет и седмата година от пленяването на юдовия цар Йоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евил-Меродах показа благоволение към юдовия цар Йоахин в годината на възцаряването си и го изведе от тъмницата. 32 И му говори любезно и постави неговия престол над престола на царете, които бяха с него във Вавилон. 33 И той смени затворническите си дрехи и се хранеше винаги пред него през всичките дни на живота си. 34 А колкото за храната му, от вавилонския цар му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, до деня на смъртта му, през всичките дни на живота му.