اعداد 31 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

انتقام از مديان

1-2 خداوند به موسی فرمود: «از مديانيان به دلیل اينكه قوم اسرائيل را به بتپرستی كشاندند انتقام بگير. پس از آن، تو خواهی مرد و به اجداد خود خواهی پيوست.» 3 پس موسی به قوم اسرائيل گفت: «عدهای از شما بايد مسلح شويد تا انتقام خداوند را از مدیانیان بگيريد. 4-6 از هر قبيله هزار نفر برای جنگ بفرستيد.» اين كار انجام شد و از ميان هزاران هزار اسرائيلی، موسی دوازده هزار مرد مسلح به جنگ فرستاد. صندوق عهد خداوند و شيپورهای جنگ نيز همراه فينحاس پسر العازار كاهن به ميدان جنگ فرستاده شد. 7 تمامی مردان مديان در جنگ كشته شدند. 8 پنج پادشاه مديان به نامهای اَوی، راقم، صور، حور و رابع در ميان كشتهشدگان بودند. بلعام پسر بعور نيز كشته شد. 9-11 آنگاه سپاه اسرائيل تمام زنان و بچهها را به اسيری گرفته، گلهها و رمهها و اموالشان را غارت كردند. سپس همهٔ شهرها، روستاها و قلعههای مديان را آتش زدند. 12 آنها اسيران و غنايم جنگی را پيش موسی و العازار كاهن و بقيهٔ قوم اسرائيل آوردند كه در دشت موآب كنار رود اردن، روبروی شهر اريحا اردو زده بودند. 13 موسی و العازار كاهن و همهٔ رهبران قوم به استقبال سپاه اسرائيل رفتند، 14 ولی موسی بر فرماندهان سپاه خشمگين شد 15 و از آنها پرسيد: «چرا زنها را زنده گذاردهايد؟ 16 اينها همان كسانی هستند كه نصيحت بلعام را گوش كردند و قوم اسرائيل را در فغور به بتپرستی كشاندند و قوم ما را دچار بلا كردند. 17 پس تمامی پسران و زنان شوهردار را بكشيد. 18 فقط دخترهای باكره را برای خود زنده نگه دارید. 19 حال، هر كدام از شما كه كسی را كشته يا كشتهای را لمس كرده، مدت هفت روز از اردوگاه بيرون بماند. بعد در روزهای سوم و هفتم، خود و اسيرانتان را طاهر سازيد. 20 همچنين به ياد داشته باشيد كه همهٔ لباسهای خود و هر چه را كه از چرم، پشم بز و چوب ساخته شده، طاهر سازيد.» 21 آنگاه العازار كاهن به مردانی كه به جنگ رفته بودند گفت: «قانونی كه خداوند به موسی داده چنين است: 22-23 طلا، نقره، مفرغ، آهن، روی، سرب و يا هر چيز ديگری را كه در آتش نمیسوزد، بايد از آتش بگذرانيد و با آب طهارت، آن را طاهر سازيد. ولی هر چيزی كه در آتش میسوزد، بايد فقط بوسيلهٔ آب طاهر گردد. 24 روز هفتم بايد لباسهای خود را شسته، طاهر شويد و پس از آن به اردوگاه بازگرديد.»

تقسيم غنايم

25 خداوند به موسی فرمود: 26 «تو و العازار كاهن و رهبران قبايل اسرائيل بايد از تمام غنايم جنگی، چه انسان و چه حيواناتی كه آوردهايد، صورت برداری كنيد. 27 بعد آنها را به دو قسمت تقسيم كنيد. نصف آن را به سپاهيانی بدهيد كه به جنگ رفتهاند و نصف ديگر را به بقيهٔ قوم اسرائيل. 28 از همهٔ اسيران، گاوها، الاغها و گوسفندهايی كه به سپاهيان تعلق میگيرد، يک در پانصد سهم خداوند است. 29 اين سهم را به العازار كاهن بدهيد تا آن را به عنوان هديهٔ مخصوص به خداوند تقديم نمايد. 30 همچنين از تمامی اسيران، گاوها، الاغها و گوسفندهايی كه به قوم اسرائيل داده شده است يک در پنجاه بگيريد و آن را به لاویانی كه مسئول خيمهٔ عبادت هستند بدهيد.» 31 پس موسی و العازار همانطور كه خداوند دستور داده بود عمل كردند. 32-35 همهٔ غنايم (غير از جواهرات، لباسها و چيزهای ديگری كه سربازان برای خود نگه داشته بودند) ۳۲,۰۰۰ دختر باكره، ۶۷۵,۰۰۰ گوسفند، ۷۲,۰۰۰ گاو و ۶۱,۰۰۰ الاغ بود. 36-40 نصف كل غنيمت، كه به سپاهيان داده شد، از اين قرار بود: ۱۶,۰۰۰ دختر (۳۲ دختر به خداوند داده شد)، ۳۳۷,۵۰۰ رأس گوسفند (۶۷۵ رأس از آن به خداوند داده شد)، ۳۶,۰۰۰ رأس گاو (۷۲ رأس از آن به خداوند داده شد)، ۳۰,۵۰۰ رأس الاغ (۶۱ رأس از آن به خداوند داده شد). 41 همانطور كه خداوند به موسی امر كرده بود، تمامی سهم خداوند به العازار كاهن داده شد. 42-46 سهم بقيهٔ قوم اسرائيل با سهم سپاهيان برابر و از اين قرار بود: ۱۶,۰۰۰ دختر، ۳۳۷,۵۰۰ رأس گوسفند، ۳۶,۰۰۰ رأس گاو، ۳۰,۵۰۰ رأس الاغ. 47 طبق اوامر خداوند، موسی يک در پنجاه از اينها را به لاویان داد. 48-49 بعد فرماندهان سپاه پيش موسی آمده، گفتند: «ما تمام افرادی را كه به جنگ رفته بودند شمردهايم. حتی يک نفر از ما كشته نشده است. 50 بنابراين از زيورهای طلا، بازوبندها، دستبندها، انگشترها، گوشوارهها و گردنبندهايی كه به غنيمت گرفتهايم هديهٔ شكرگزاری برای خداوند آوردهايم تا خداوند جانهای ما را حفظ كند.» 51-52 موسی و العازار اين هديه را كه فرماندهان سپاه آورده بودند قبول كردند. وزن كل آن حدود دويست كيلوگرم بود. 53 (سربازان غنايم خود را برای خودشان نگه داشته بودند.) 54 موسی و العازار آن هديه را به خيمهٔ عبادت بردند تا آن هديه در آنجا يادآور قوم اسرائيل در حضور خداوند باشد.

Верен

از Veren

1 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 2 Отмъсти на мадиамците за израилевите синове и след това ще се прибереш при народа си. 3 И Мойсей говори на народа и каза: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и да излязат против Мадиам, за да извършат ГОСПОДНОТО отмъщение над Мадиам. 4 По хиляда души от племе от всичките израилеви племена да изпратите на бой. 5 И така, от израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе: дванадесет хиляди души, въоръжени за бой. 6 И Мойсей ги изпрати на бой, по хиляда души от всяко племе, тях и Финеес, сина на свещеника Елеазар, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръката му. 7 И те се биха с Мадиам, както ГОСПОД заповяда на Мойсей, и убиха всичко от мъжки пол. 8 И между убитите убиха и мадиамските царе: Евий и Рекем, и Сур, и Ур, и Рева, петима мадиамски царе; убиха с меч и Валаам, сина на Веор. 9 А израилевите синове отведоха в плен жените на мадиамците и децата им, разграбиха всичкия им добитък и всичките им стада, всичкия им имот^[1]. 10 А всичките им градове в местата, населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън. 11 И взеха всичко заграбено и цялата плячка, и човек и животно. 12 И докараха пленниците, плячката и заграбеното на Мойсей, на свещеника Елеазар и на обществото израилеви синове в стана в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон. 13 Тогава Мойсей и свещеникът Елеазар, и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана. 14 А Мойсей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход, 15 и Мойсей им каза: Живи ли оставихте всичките жени? 16 Ето, те по съвета на Валаам станаха причина израилевите синове да изменят на ГОСПОДА чрез Фегор, така че язвата дойде върху ГОСПОДНОТО общество! 17 Затова, убийте сега всяко дете от мъжки пол, и убийте всяка жена, която е познала мъж в мъжко легло. 18 А всички момичета, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си. 19 И останете вън от стана седем дни, всеки, който е убил човек и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден; вие и пленниците ви. 20 Очистете и всички дрехи и всички кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всички дървени съдове. 21 Също и свещеникът Елеазар каза на войниците, които бяха ходили на бой: Това е наредбата на закона, която ГОСПОД заповяда на Мойсей. 22 Само златото и среброто, бронза, желязото, оловото и калая, 23 всичко, което може да устои на огън, да прекарате през огън и ще бъде чисто; но трябва да се очисти и с вода на нечистота; а всичко, което не може да устои на огън, да прекарате през вода. 24 И на седмия ден да изперете дрехите си и ще бъдете чисти, и след това да влезете в стана. 25 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 26 Ти и свещеникът Елеазар, и главите на бащините домове от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек, и животно, 27 и раздели плячката наполовина между тези, които водиха войната, които ходиха на бой, и цялото общество. 28 От дела на войниците, които ходиха на бой, отдели данък за ГОСПОДА: по една душа от петстотин – от хората, от говедата, от магаретата и от дребния добитък; 29 от тяхната половина да ги вземеш и да ги дадеш на свещеника Елеазар като възвишаем принос на ГОСПОДА. 30 А от половината на израилевите синове да вземеш по един дял от петдесет – от хората, от говедата, от магаретата и от дребния добитък; от всеки добитък – и да ги дадеш на левитите, които пазят заповяданото за ГОСПОДНАТА скиния. 31 И Мойсей и свещеникът Елеазар направиха, както ГОСПОД заповяда на Мойсей. 32 А плячката, останалото от плена, което войниците заплениха, беше: шестстотин седемдесет и пет хиляди глави дребен добитък, 33 седемдесет и две хиляди говеда, 34 шестдесет и една хиляди магарета, 35 а човешките души – момичетата, които не бяха познали мъжко легло – бяха всичко тридесет и две хиляди души. 36 И половината, делът на онези, които бяха ходили на бой, броят на дребния добитък беше триста тридесет и седем хиляди и петстотин глави, 37 а данъкът за ГОСПОДА от дребния добитък беше шестстотин седемдесет и пет глави. 38 Говедата бяха тридесет и шест хиляди, а данъкът за ГОСПОДА от тях беше седемдесет и две. 39 Магаретата бяха тридесет хиляди и петстотин, а данъкът за ГОСПОДА от тях беше шестдесет и едно. 40 А човешките души бяха шестнадесет хиляди, а данъкът за ГОСПОДА от тях беше тридесет и двама души. 41 И Мойсей даде данъка на възвишаемия принос на ГОСПОДА на свещеника Елеазар, както ГОСПОД заповяда на Мойсей. 42 А половината за израилевите синове, която Мойсей отдели от войниците, 43 половината за обществото беше: триста тридесет и седем хиляди и петстотин глави дребен добитък, 44 тридесет и шест хиляди говеда, 45 тридесет хиляди и петстотин магарета 46 и шестнадесет хиляди човешки души. 47 От половината за израилевите синове Мойсей взе по един дял от петдесет, от хората и от добитъка, и ги даде на левитите, които пазеха заповяданото за ГОСПОДНАТА скиния^[2], както ГОСПОД заповяда на Мойсей. 48 Тогава началниците, които бяха над хилядите на войската, се приближиха при Мойсей, хилядниците и стотниците, 49 и казаха на Мойсей: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни, и не липсва нито един от нас. 50 Затова принасяме принос на ГОСПОДА, всеки каквото е намерил, златни украшения, верижки, гривни, пръстени, обици и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред ГОСПОДА. 51 И Мойсей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения. 52 И цялото злато на възвишаемия принос, който принесоха на ГОСПОДА, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикъла от хилядниците и стотниците. 53 А войниците бяха грабили всеки за себе си^[3]. 54 И Мойсей и свещеникът Елеазар взеха златото от хилядниците и стотниците и го донесоха в шатъра за срещане за спомен на израилевите синове пред ГОСПОДА.