von Karl-Heinz Vanheiden1Der Wein macht Spötter, das Bier Krakeeler. / Wer sich betrinkt, der kann nicht weise sein.2Das Drohen des Königs gleicht dem Brüllen des Löwen. / Wer seinen Zorn erregt, hat sein Leben verwirkt.3Vom Streit zu lassen, ehrt einen Mann, / doch jeder Trottel stürzt sich hinein.4Im Herbst mag der Faule nicht pflügen, / und wenn er ernten will, findet er nichts.5Guter Rat im Herzen des Menschen ist wie ein tiefes Wasser, / doch ein kluger Mann schöpft daraus.6Viele loben ihre eigene Frömmigkeit, / doch wer findet wirklich einen verlässlichen Mann?7Wer gottgefällig und rechtschaffen lebt: / glücklich die Kinder, die er hinterlässt!8Ein König, der auf dem Richterstuhl sitzt, / findet mit den Augen jeden Bösen heraus.9Wer kann schon sagen: „Mein Gewissen ist rein, / ich bin frei von jeder Schuld.“?10Zweierlei Maß und zweierlei Gewicht, / beides verabscheut Jahwe.11Schon ein Junge zeigt an seinem Tun, / ob sein Handeln rein und redlich ist.12Das Ohr, das hört, das Auge, das sieht, / Jahwe hat beide gemacht.13Liebst du den Schlaf, so bist du bald arm. / Mach die Augen auf, dann hast du zu essen.14„Schlecht, schlecht!“ sagt der Käufer, / doch wenn er weggeht, gibt er mit dem Schnäppchen an.15Es gibt Gold und viele Perlen – der kostbarste Schmuck ist ein verständiges Wort.16Nimm sein Gewand, denn er hat für den Fremden gebürgt, / pfände ihn aus diesem Grund selbst.17Erschwindeltes Brot schmeckt gut, / doch danach ist der Mund voller Kies.18Durch Beratung haben Pläne Bestand. / Zieh nur mit weiser Überlegung in den Kampf!19Wer als Verleumder umherzieht, gibt Anvertrautes preis. / Lass dich nicht mit einem Schwätzer ein!20Wer Vater oder Mutter verflucht, / dessen Lampe erlischt in Finsternis.21Wer das Erbe hastig an sich reißt, / wird am Ende nicht gesegnet sein.22Sag nicht: „Ich will das Böse vergelten!“ / Warte auf Jahwe, dann hilft er dir.23Zweierlei Gewicht ist Jahwe ein Gräuel, / und eine falsche Waage ist nicht gut.24Von Jahwe werden unsere Schritte gelenkt. / Was versteht der Mensch von seinem Weg?25Wer vorschnell ruft: „Geweiht!“ und dann erst sein Gelübde bedenkt, / der ist schon in die Falle getappt.26Ein weiser König sondert die Gesetzlosen aus, / als ob er das Dreschrad[1] über sie führt. (Jes 28,27)27Der Geist des Menschen ist ein Licht Jahwes, / durchforscht sein ganzes Inneres.28Gnade und Treue behüten den König, / und durch Güte stützt er seinen Thron.29Der Stolz der Jungen ist ihre Kraft, / der Schmuck der Alten das graue Haar.30Blutige Striemen bessern den Bösen / und Schläge des Menschen Inneres.
1Виното е присмехулник, сикерът е шумящ; който се увлича по тях, е неблагоразумен. (Spr 23,29)2Заплахата на царя е като рев на млад лъв: който раздразва гнева му, рискува своя живот. (Spr 19,12)3Чест е за човека да се въздържа от спорове, а всеки глупец е избухлив.4Мързеливецът не иска да оре през есента; а потърси ли през лятото – тогава няма нищо.5Помислите в сърцето на човека са като дълбоки води, но разумният човек знае как да ги овладее. (Spr 18,4)6Мнозина се хвалят с добродетелността си, но кой ще посочи истинския човек? (Spr 27,2)7Праведният човек живее непорочно; неговите деца са щастливи наследници.8Царят, който седи на съдийски престол, отсява с очи всяко зло.9Кой може да каже: „Запазих чисто сърцето си, чист съм от греха си“? (Hi 4,17; 1Joh 1,8)10Нееднаквите теглилки, нееднаквите мерки – и едното, и другото са мерзост пред Господа. (3Mo 19,35; 5Mo 25,13; Spr 11,1; Hes 45,10)11Дори и дете се изявява чрез постъпките си – дали поведението му е чисто и правилно.12Ухо, което слуша, и око, което гледа – Господ е създал и двете. (Ps 94,9)13Не обичай спането, за да не осиромашееш; дръж будни очите си и ще имаш предостатъчна прехрана.14„Колко е лошо, колко е лошо“, казва купувач при покупко-продажба, а когато отмине, се хвали.
Заграбеното богатство
15Може да има злато и много бисери, но истинската скъпоценност са разумните уста. (Spr 3,13)16Вземи връхната дреха на този, който е станал поръчител за чужд човек в съда, и вземи него за залог вместо чужденеца. (Spr 27,13)17Хляб, спечелен с измама, е сладък за човека, но после устата му се напълват с чакъл.18Намеренията се утвърждават при съвещания, затова води борба само след мъдро обсъждане.19Който ходи да клевети, изнася тайни, и ти не се събирай с такъв, чиято уста е зинала. (Spr 11,13)20Който злослови за баща си и майка си, светилникът му ще угасне сред дълбока тъма.21Наследството, бързо заграбено първоначално, няма да получи благословение в края. (Spr 13,11)22Не казвай: „Ще отплатя за злото“; надявай се на Господа и Той ще ти помогне. (Röm 12,17; 1Thess 5,15)23Нееднаквите грамове са мерзост пред Господа и неверните теглилки са недобро нещо. (Spr 11,1)24Ходът на човешкия живот е във властта на Господа; тогава как човек да разбере пътя си? (Spr 16,9; Spr 19,21)25Примка за човека е да дава необмислено оброк, а да размисля след оброка. (5Mo 23,22; Pred 5,3)26Мъдрият цар отсява нечестивите и обръща върху тях колелото на вършачката.27Духът на човека е светилник на Господа, той изпитва цялата му вътрешност.28Любовта и верността опазват царя и той поддържа своя престол с проява на любов.29Слава за младите е тяхната сила, а сивата коса е украшение за старците.30Кървавите рани отстраняват злото и ударите очистват цялата вътрешност.