Sprüche 12 | Neue evangelistische Übersetzung

Neue evangelistische Übersetzung

1 Wer Zurechtweisung liebt, der liebt es zu lernen, / wer keine Ermahnung erträgt, ist einfach nur dumm. 2 Wer Gutes im Sinn hat, gefällt Jahwe, / doch einen Hinterhältigen verurteilt er. 3 Wer Unrecht tut, hat keinen Bestand, / doch der Gerechte steht wie ein tief verwurzelter Baum. 4 Eine fleißige Frau ist eine Krone für ihren Mann, / doch eine schamlose ist wie Fäulnis im Skelett. 5 Was Gerechte überlegen, führt zum Recht, / Ungerechte denken sich Betrügereien aus. 6 Das Reden von Gottlosen ist wie ein Lauern auf Blut, / Wahrheitsliebende retten sich mit ihrem Mund. 7 Gesetzlose stürzen und sind nicht mehr, / doch das Haus der Gerechten besteht. 8 Jeder wird nach dem Maß seiner Klugheit gelobt, / doch einen Wirrkopf verachtet man nur. 9 Besser unbeachtet bleiben, aber einen Diener haben, / als ein Wichtigtuer sein, der nichts zu essen hat. 10 Den Gerechten kümmert das Wohl seines Viehs, / wer Gott verachtet, hat ein grausames Herz. 11 Wer seine Felder bestellt, hat auch genügend Brot, / doch wer Nichtigkeiten nachjagt, ist ohne Verstand. 12 Die Gottlosen meinen sicher zu sein in der Schlinge der Bösen, / doch nur die Wurzel der Gerechten gibt Halt. 13 Der Böse verfängt sich im Lügengespinst, / der Gerechte entgeht der Gefahr. 14 Wer Gutes sagt, lebt auch gut davon. / Was die Hände des Menschen schaffen, das kehrt zu ihm zurück. 15 Ein Dummkopf hält alles, was er tut, für recht, / doch ein Weiser hört auf Rat. 16 Ein Dummkopf zeigt seinen Ärger sofort, / doch wer die Beleidigung einsteckt, ist klug. 17 Ein wahrhaftiger Zeuge fördert das Recht, / ein falscher unterstützt den Betrug. 18 Wer unbedacht schwätzt, verletzt mit dem Schwert, / doch Balsam sind die Worte von Weisen. 19 Wahrheit besteht in Ewigkeit, / Lüge vergeht in kürzester Zeit! 20 Wer Böses plant, schadet sich selbst, / wer zum Frieden rät, weckt Freude in sich. 21 Kein Unheil stößt dem Gerechten zu, / doch die Gottlosen werden vom Unglück erdrückt. 22 Ein Mensch, der lügt, ist Jahwe ein Gräuel, / nur wer wahrhaftig ist, gefällt ihm wohl. 23 Ein kluger Mensch hält sein Wissen verborgen, / doch ein Narr schreit seine Dummheit heraus. 24 Fleißige werden die Herrschaft erringen, / Faule müssen Zwangsarbeit tun. 25 Sorgen drücken nieder, / doch ein gutes Wort richtet auf. 26 Der Gerechte zeigt seinem Freund den richtigen Weg, / wer sich von Gott gelöst hat, wird irregeführt. 27 Wer lässig ist, fängt nie ein Wild, / doch Fleiß ist ein bleibender Besitz. 28 Wer gottgefällig lebt, findet das Leben, / in dieser Richtung gibt es keinen Tod.

Съвременен български превод

von Bulgarian Bible Society

Послушанието към Бога е път на живот

1 Който обича поуката, обича знанието, а който мрази изобличението, е глупав. (Spr 13,18; Spr 15,5; Sir 21,6)

Spr 13,18Spr 15,5Sir 21,6

2 Добрият намира благоволение пред Господа, а който замисля зло, Той ще го осъди. (Spr 11,27) 3 Човек не може да се утвърди чрез нечестие, а коренът на праведните е непоклатим. (Spr 10,25) 4 Добродетелната жена е венец на мъжа си, а безсрамната е като гнилота в костите му. (Spr 31,10) 5 Помислите на праведните са справедливи, а кроежите на нечестивите са измамни. 6 Думите на нечестивите дебнат да пролеят кръв, а устата на праведните ги избавят. (Spr 14,3) 7 Нечестивите ще бъдат съборени и ще изчезнат, а домът на праведните ще устои. (Mt 7,24) 8 Човекът е хвален според разума му, а този с развратено сърце ще бъде презиран. 9 По-добре човек да е малко зачитан, но да има слуга, отколкото да претендира да бъде почитан, а да няма хляб. (Sir 10,27) 10 Праведникът се грижи за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивите е жестоко. (Spr 27,23) 11 Който обработва земята си, ще се насища с хляб, а който се стреми към безполезни неща, е без разум^[1]. (Spr 28,19) 12 Нечестивият желае капана на злите, а коренът на праведните дава добър плод. 13 Нечестивият се хваща в примка чрез греховната уста, а праведникът ще се отърве от беда^[2]. (Spr 10,19; Spr 18,7) 14 Човек се насища с добрина от плода на устата си и му се въздава според делата на ръцете му. (Spr 13,2; Spr 18,20) 15 Пътят на глупака е прав в неговите очи, но който слуша съвет, е мъдър. 16 Глупавият изказва веднага негодуванието си, а благоразумният скрива, че е оскърбен. 17 Който разпространява истината, възвестява правда, а лъжесвидетелят – измама. (Spr 14,25) 18 Който празнослови, пронизва като с меч, а езикът на мъдрите изцелява. (Spr 15,4) 19 Правдивата уста пребъдва вечно, а лъжливият език – само миг. 20 В сърцето на тези, които замислят зло, има коварство, а тези, които съветват за мир, имат радост. 21 Бедата няма да докосне праведника, а нечестивите ще се изпълнят със злощастие. (Ps 91,10; Spr 11,21) 22 Лъжливите уста са отвратителни за Господа, а онези, които говорят истината, са Му приятни. (Spr 11,20) 23 Умният човек прикрива знанието си скромно, а сърцето на глупавите изказва глупост. (Spr 13,16) 24 Ръката на прилежните ще управлява, а ленивата ръка ще робува. 25 Тъгата в сърцето на човека го сломява, а добрата дума му дава радост. (Spr 15,13) 26 Праведният води ближния си по правилен път, а пътят на нечестивите ги вкарва в заблуда. 27 Ленивецът не пече лова си, а имотът на човека е ценен за прилежния. 28 В пътя на правдата има живот и в нейната пътека няма смърт. (Spr 10,16)