1Dem Chorleiter. Nach der Melodie „Lilien“.[1] Ein Zeugnis von Asaf, ein Psalmlied.2Hör doch, du Hirt Israels, / der die Nachkommen Josefs wie eine Herde führt! / Du, der über den Cherubim[2] thront, erstrahle in deinem Glanz!3Erscheine vor Efraïm, Benjamin und Manasse, / entfalte deine gewaltige Macht / und hilf uns!4Stell uns wieder her, Gott; / blick uns wieder freundlich an, / dann sind wir gerettet!5Jahwe, du allmächtiger Gott, wie lange noch raucht dein Zorn, / obwohl dein Volk zu dir betet?6Du hast uns Tränenbrot zu essen gegeben / und becherweise Tränen zu trinken.7Du hast uns zum Zankapfel unserer Nachbarn gemacht, / und unsere Feinde verspotten uns.8Stell uns wieder her, allmächtiger Gott; / blick uns wieder freundlich an, / dann sind wir gerettet!9Einen Weinstock grubst du in Ägypten aus, / vertriebst ganze Völker und pflanztest ihn ein.10Für ihn hast du den Boden freigemacht. / Er schlug Wurzeln und füllte das Land.11Die Berge wurden von seinem Schatten bedeckt, / ja selbst die mächtigen Zedern.12Seine Ranken streckte er aus bis ans Meer, / bis zum Euphrat seine Triebe.13Warum hast du seine Mauern eingerissen, / dass jeder, der vorbeikommt, ihn plündert?14Das Wildschwein aus dem Wald verwüstet ihn, / die wilden Tiere fressen ihn kahl.15Kehr doch zurück, allmächtiger Gott! / Blick vom Himmel herab und sieh, / und nimm dich dieses Weinstocks an!16Beschütze, was deine Hand pflanzte, / den Sprössling, der dir seine Kraft verdankt.17Schon haben sie ihn verstümmelt und verbrannt. / Doch wenn du sie drohend anblickst, kommen sie um.18Deine Hand sei über dem Mann an deiner Seite, / dem Menschensohn, den du dir hast stark werden lassen.19Dann werden wir uns nie mehr abwenden von dir. / Schenk uns neues Leben, und wir rufen deinen Namen wieder an!20Jahwe, Gott, Allmächtiger, / stell uns doch wieder her! / Blick uns wieder freundlich an, / dann werden wir gerettet sein!
1За първия певец. По мелодията на Шошаним едут[1]. Псалом на Асаф.2[2] Пастирю на Израил, Който водиш потомците на Йосиф като стадо, слушай! Ти, Който седиш на херувими, сияй! (2Mo 25,22; Jes 40,11)3Прояви силата Си пред племената на Ефрем, Вениамин и Манасия и ела да ни спасиш.4Боже, възстанови ни! Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.5Господи, Боже Вседържителю, докога ще се гневиш въпреки молитвите на Твоя народ?6Храниш ни с хляб, напоен със сълзи, и ни поиш изобилно със сълзи. (Ps 42,4)7Противопоставяш ни на нашите съседи, а нашите врагове ни се подиграват. (Ps 79,4)8Боже Вседържителю, възстанови ни! Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.9Ти извади лозата от Египет, изгони народите и я посади;10направи и място, вкорени я и тя изпълни земята.11Планините се покриха със сянката и, а кедрите Божии – с нейните клони.12Тя простря клоните си до морето и филизите си – до реката.13Защо събори нейната ограда и сега берат от нея всички, които вървят по пътя?14Глиганът я подкопава, а полските животни я гризат.15Боже Вседържителю, обърни се! Погледни от небесата и виж, и посети това лозе!16Запази онова, което е насадила десницата Ти, и филизите, които Ти укрепи за Себе Си.17То е обгорено и изпорязано. Те ще загинат от заплахите на лицето Ти.18Да бъде ръката Ти върху мъжа, който седи отдясно на Тебе; върху човешкия син, когото Ти укрепи.19Така няма да се отделим от Тебе. Съживи ни и ние ще изповядаме Твоето име.20Боже Вседържителю, възстанови ни! Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.