Psalm 107 | Neue evangelistische Übersetzung

Neue evangelistische Übersetzung

Fünftes Buch: Das Danklied der Geretteten

1 „Preist Jahwe, denn er ist gut! / Ja, seine Güte hört niemals auf!“ 2 So sollen sagen die Erlösten Jahwes. / Er hat sie aus der Gewalt ihrer Bedränger befreit, 3 aus fremden Ländern wieder heimgebracht, / vom Osten und vom Westen her, / vom Norden und vom Meer. 4 Sie irrten umher in wegloser Wüste, / eine Stadt als Wohnort fanden sie nicht. 5 Von Hunger und Durst gequält, / schwand ihr Lebenswille dahin. 6 Sie schrien zu Jahwe in ihrer Not, / der rettete sie aus aller Bedrängnis. 7 Er brachte sie auf den richtigen Weg / und führte sie zu einer bewohnbaren Stadt. 8 Sie sollen Jahwe loben für seine Gnade, / für seine Wunder, die er an Menschen tut. 9 Denn er hat den Verdurstenden zu trinken gegeben, / den Hungernden gute Nahrung verschafft. 10 Die in Dunkelheit und Finsternis lebten, / gefesselt in Elend und Eisen, 11 sie hatten den Worten Gottes getrotzt / und den Rat des Höchsten verachtet. 12 Nun beugte er durch harte Schläge ihren Trotz, / sie lagen am Boden und niemand half. 13 Sie schrien zu Jahwe in ihrer Not, / der rettete sie aus ihrer Bedrängnis, 14 führte sie aus dem tiefen Dunkel heraus / und zerriss ihre Fesseln. 15 Sie sollen Jahwe loben für seine Gnade, / für seine Wunder, die er an Menschen tut. 16 Denn er zerbrach die ehernen Tore, / zerschlug die eisernen Riegel. 17 Die dumm und trotzig aufbegehrten, / brachten durch ihr Sündenleben nur Leid und Elend über sich. 18 Sie ekelten sich vor jeder Speise, / sie standen direkt vor dem Tod. 19 Sie schrien zu Jahwe in ihrer Not, / der rettete sie aus ihrer Bedrängnis. 20 Er schickte sein Wort und heilte sie / und bewahrte sie so vor dem Grab. 21 Sie sollen Jahwe loben für seine Gnade, / für seine Wunder, die er an Menschen tut. 22 Sie sollen Dankopfer bringen, / jubelnd erzählen von dem, was er tat. 23 Die das Meer mit Schiffen befahren, / um in Übersee Handel zu treiben, 24 sie sahen die Werke Jahwes, / seine Wunder auf hoher See; 25 wenn er sprach und einen Sturm bestellte, / der die Wellen in die Höhe warf, 26 sodass sie gen Himmel stiegen und wieder in die Tiefen sanken / und ihre Seele vor Angst verging. 27 Wie Betrunkene wankten und schwankten sie, / und waren mit ihrer Weisheit am Ende. 28 Sie schrien zu Jahwe in ihrer Not, / der rettete sie aus ihrer Bedrängnis 29 und brachte den Sturm zur Stille, / und die Wellen beruhigten sich. 30 Sie freuten sich, dass es still geworden war / und er sie in den ersehnten Hafen führte. 31 Sie sollen Jahwe loben für seine Gnade, / für seine Wunder, die er an Menschen tut. 32 In der Versammlung des Volkes sollen sie ihn rühmen, / ihn loben im Ältestenrat! 33 Er machte Ströme zur Wüste / und Wasserquellen zu dürrem Land. 34 Und wegen der Bosheit seiner Bewohner / machte er fruchtbares Land zur salzigen Steppe. 35 Andererseits machte er Wüste zum Wasserteich, / Wasserquellen sprudelten im trockenen Land. 36 Dort siedelte er die Hungernden an. / Sie gründeten einen Wohnort, 37 bestellten die Felder und legten Weinberge an. / Sie brachten reiche Ernten ein. 38 Er segnete sie und sie vermehrten sich sehr, / auch ihre Viehherden waren groß. 39 Dann wurden sie geringer an Zahl, / bedrückt durch Unglück und Kummer. 40 Er goss Verachtung über Vornehme aus, / ließ sie irren in wegloser Wüste. 41 Er holte die Armen aus dem Elend heraus, / ihre Familien vermehrten sich sehr. 42 Die Aufrechten sehen es und freuen sich, / und aller Bosheit wird das Maul gestopft. 43 Wer weise ist, wird sich das merken / und versteht das gnädige Handeln Jahwes.

Съвременен български превод

von Bulgarian Bible Society

Благодарност към Избавителя – Бога

(106)

1 Прославяйте Господа, защото е благ, защото милосърдието Му е вечно! (1Chr 16,34; Esr 3,11; Ps 106,1; Ps 136,1; Jer 33,11)

1Chr 16,34Esr 3,11Ps 106,1Ps 136,1Jer 33,11

2 Нека така възвестяват избавените от Господа, които Той освободи от вража ръка 3 и ги събра от всички земи: от изток и запад, от север и юг. (Jes 43,5; Jes 49,12; Sach 8,7)

Jes 43,5Jes 49,12Sach 8,7

4 Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град; (5Mo 32,10) 5 търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях. 6 Но в скръбта си призоваха Господа и Той ги избави от техните неволи, (Hos 5,15) 7 поведе ги по правия път, за да вървят към населен град. (5Mo 6,10; Jes 43,19)

5Mo 6,10Jes 43,19

8 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие и за чудните Му дела спрямо хората; 9 защото Той насити гладната душа и жадната душа изпълни с блага. (Jes 49,10) 10 Те седяха в тъма и в сянката на смъртта, оковани в скръб и желязо, 11 защото не се покоряваха на Божиите слова и нехаеха за волята на Всевишния. 12 Той смири техните сърца с мъки; те паднаха, но нямаше кой да им помогне. (Ps 106,43) 13 Тогава призоваха Господа в скръбта си и Той ги спаси от техните неволи; 14 изведе ги от тъмата и от сянката на смъртта, разкъса оковите им. (Jes 42,7; Jes 49,9; Jes 51,14; Jes 61,1)

Jes 42,7Jes 49,9Jes 51,14Jes 61,1

15 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие и за чудните Му дела спрямо хората; 16 защото Той строши медните порти и счупи железните ключалки. (Jes 45,2) 17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си постъпки и заради своите неправди. 18 Те се отвращаваха от всяка храна и се приближаваха към вратата на смъртта. 19 Тогава призоваха Господа в скръбта си и Той ги спаси от бедствията им; 20 изпрати Своето слово, изцели ги и ги избави от изтление. (Mt 8,8; Weis 16,12) 21 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие и за чудните Му дела спрямо хората! 22 Нека Му принасят благодарствена жертва и да разгласяват делата Му с пеене! 23 Онези, които тръгват по море с кораби и търгуват по безбрежните води, 24 виждат делата на Господа и Неговите чудеса в дълбините: 25 по Негова заповед настъпва бурен вятър и морските вълни се издигат високо; (Jon 1,4) 26 изкачват се до небесата, слизат до бездната; хората изпадат в неволя; 27 въртят се, залитат като пияни и цялата им мъдрост изчезва. 28 Тогава призоваха Господа в скръбта си и Той ги избави от техните неволи. (Jon 1,14) 29 Той превръща бурята в тих ветрец и морските вълни замлъкват. (Ps 65,8; Ps 89,10; Mt 8,26)

Ps 65,8Ps 89,10Mt 8,26

30 Плаващите се радват, че вълните са утихнали и Той ги довежда на желано пристанище. 31 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие и за чудните Му дела спрямо хората! 32 Да Го възхваляват в събранието на народа и да Го прославят в съвета на старейшините! 33 Той превръща реки в пустиня и водни извори – в суха земя, (Jes 42,15) 34 земя плодородна – в суха степ, за нещастие на тези, които живеят там. (1Mo 19,23; 5Mo 29,22; Sir 39,23)

1Mo 19,235Mo 29,22Sir 39,23

35 Той превръща пустиня в езеро и суха земя – във водни извори; (Ps 114,8; Jes 41,18) 36 и заселва там гладуващи, и те строят град за живеене; 37 засяват ниви, засаждат лозя, които им принасят обилни плодове. (Jes 65,21; Jer 31,5) 38 Той благославя заселниците и те твърде много се размножават, и добитъкът им не намалява. (5Mo 7,13) 39 При все това те намаляха и изнемогнаха поради угнетение, нещастие и скръб. 40 Той проявява презрение към князете и ги оставя да скитат в пустинята без път. (Hi 12,21; Hi 12,24) 41 А бедния Той избавя от нещастие и умножава рода му като стадо овце. (Ps 113,7) 42 Праведните виждат това и се радват, а всички нечестиви хора затварят устата си. (Hi 22,19; Ps 63,12) 43 Който е мъдър, ще помисли за това и ще разбере милосърдието на Господа. (Hos 14,10)