1Von David.
Von ganzem Herzen will ich dich preisen, / vor den „Göttern“[1] lobsinge ich dir.2Anbetend werfe ich mich nieder vor deinem Heiligtum / und lobe deinen Namen, weil du so gütig und wahrhaftig bist. / Denn du hast dein Wort erfüllt / und deinen Namen groß über alles gemacht.3Du hast mich erhört am Tag, als ich rief, / und hast die Kraft meines Lebens vermehrt.4Alle Könige der Erde werden dich loben, Jahwe, / wenn sie die Worte aus deinem Mund hören.5Sie werden singen von den Wegen Jahwes, / denn die Herrlichkeit Jahwes ist groß.6Gewiss, Jahwe ist hoch und erhaben, / aber den Niedrigen sieht er doch / und den Stolzen erkennt er von fern.7Auch wenn man mich schwer bedrängt, belebst du mich. / Du nimmst mich in Schutz vor der Wut meiner Feinde, / deine mächtige Hand hilft mir heraus.8Jahwe vollbringt es für mich. / Jahwe, deine Gnade hört niemals auf. / Lass nicht ab von dem, was du tust!
1Господи, Ти си ме изпитал и знаеш. (Spr 24,12; Joh 21,17)2Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли. (5Mo 31,21; 2Sam 7,20; Jer 12,3)3Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни. (Ps 118,29)4Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.5Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.6Дивно е за мене (Твоето) знание, – то е високо, не мога да го постигна!7Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? (Weis 1,7)8Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти. (Am 9,2)9Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, – (Ps 54,7)10и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.11Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ; (Hi 34,22; Jer 23,24; Hebr 4,13)12но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина. (Jak 1,17)13Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба. (Hi 10,11)14Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това. (Ps 118,29; Offb 15,3)15Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата. (Pred 11,5)16Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше. (Hi 14,5; Mal 3,16; Sir 23,27)17Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!18Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе. (1Mo 22,17)19О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници! (Ps 5,7)20Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.21Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе? (Ps 100,3)22С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове. (Röm 12,9)23Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли; (Hi 31,6; Ps 25,2)24и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път. (Ps 26,11; Ps 85,11; Ps 142,8)