Salmo 107 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

1 Dad gracias al SEÑOR, porque él es bueno; su gran amor perdura para siempre. 2 Que lo digan los redimidos del SEÑOR, a quienes redimió del poder del adversario, 3 a quienes reunió de todos los países, de oriente y de occidente, del norte y del sur.^[1] 4 Vagaban perdidos por parajes desiertos, sin dar con el camino a una ciudad habitable. 5 Hambrientos y sedientos, la vida se les iba consumiendo. 6 En su angustia clamaron al SEÑOR, y él los libró de su aflicción. 7 Los llevó por el camino recto hasta llegar a una ciudad habitable. 8 ¡Que den gracias al SEÑOR por su gran amor, por sus maravillas en favor nuestro! 9 ¡Él apaga la sed del sediento, y sacia con lo mejor al hambriento! 10 Afligidos y encadenados, habitaban en las más densas tinieblas 11 por haberse rebelado contra las palabras de Dios, por menospreciar los designios del Altísimo. 12 Los sometió^[2] a trabajos forzados; tropezaban, y no había quien los ayudara. 13 En su angustia clamaron al SEÑOR, y él los salvó de su aflicción. 14 Los sacó de las sombras tenebrosas y rompió en pedazos sus cadenas. 15 ¡Que den gracias al SEÑOR por su gran amor, por sus maravillas en favor de los hombres! 16 ¡Él hace añicos las puertas de bronce y rompe en mil pedazos las barras de hierro! 17 Trastornados por su rebeldía, afligidos por su iniquidad, 18 todo alimento les daba asco. ¡Llegaron a las puertas mismas de la muerte! 19 En su angustia clamaron al SEÑOR, y él los salvó de su aflicción. 20 Envió su palabra para sanarlos, y así los rescató del sepulcro. 21 ¡Que den gracias al SEÑOR por su gran amor, por sus maravillas en favor de los hombres! 22 ¡Que ofrezcan sacrificios de gratitud, y, jubilosos, proclamen sus obras! 23 Se hicieron a la mar en sus barcos; para comerciar surcaron las muchas aguas. 24 Allí, en las aguas profundas, vieron las obras del SEÑOR y sus maravillas. 25 Habló Dios, y se desató un fuerte viento que tanto encrespó las olas 26 que subían a los cielos y bajaban al abismo. Ante el peligro, ellos perdieron el coraje. 27 Como ebrios tropezaban, se tambaleaban; de nada les valía toda su pericia. 28 En su angustia clamaron al SEÑOR, y él los sacó de su aflicción. 29 Cambió la tempestad en suave brisa: se sosegaron las olas del mar. 30 Ante esa calma se alegraron, y Dios los llevó al puerto anhelado. 31 ¡Que den gracias al SEÑOR por su gran amor, por sus maravillas en favor de los hombres! 32 ¡Que lo exalten en la asamblea del pueblo! ¡Que lo alaben en el consejo de los ancianos! 33 Dios convirtió los ríos en desiertos, los manantiales en tierra seca, 34 los fértiles terrenos en tierra salitrosa, por la maldad de sus habitantes. 35 Convirtió el desierto en fuentes de agua, la tierra seca en manantiales; 36 hizo habitar allí a los hambrientos, y ellos fundaron una ciudad habitable. 37 Sembraron campos, plantaron viñedos, obtuvieron abundantes cosechas. 38 Dios los bendijo y se multiplicaron, y no dejó que menguaran sus rebaños. 39 Pero, si merman y son humillados, es por la opresión, la maldad y la aflicción. 40 Dios desdeña a los nobles y los hace vagar por desiertos sin senderos. 41 Pero a los necesitados los saca de su miseria, y hace que sus familias crezcan como rebaños. 42 Los rectos lo verán y se alegrarán, pero todos los impíos serán acallados. 43 Quien sea sabio, que considere estas cosas y entienda bien el gran amor del SEÑOR.

Верен

de Veren

1 Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна! 2 Нека казват така изкупените на ГОСПОДА, които Той изкупи от ръката на врага 3 и събра от страните – от изток и от запад, от север и от морето. 4 Те се скитаха в пустинята, по пуст път и не намираха населен град; 5 гладни и жадни, душата им примираше в тях. 6 Тогава извикаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги избави от притесненията им. 7 И ги поведе по прав път, за да стигнат до населен град. 8 Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела към човешките синове, 9 защото насити жадната душа и изпълни гладната душа с добрини! 10 Имаше и такива, които седяха в тъмнина и в сянката на смъртта, вързани в скръб и железа, 11 защото се разбунтуваха срещу Божиите слова и презряха съвета на Всевишния. 12 И Той смири сърцето им с труд; те се спънаха и нямаше помощник. 13 Тогава викнаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги спаси от притесненията имст. 6;. 14 Изведе ги от тъмнината и сянката на смъртта и разкъса оковите им. 15 Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела към човешките синове, 16 защото разби бронзовите порти и строши железните резета! 17 Безумните са в скръб поради престъпния си път и поради беззаконията си. 18 Душата им се гнуси от всякакво ястие и те се докосват до портите на смъртта. 19 Тогава викнаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги спаси от притесненията имст. 6;. 20 Изпраща словото Си и ги изцелява, и спасява живота им от рова. 21 Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела към човешките синове! 22 Нека принасят жертви на благодарност и да провъзгласяват радостно делата Му! 23 Има и такива, които излизат в морето с кораби, търгуват в големи води. 24 Те виждат делата на ГОСПОДА и Неговите чудеса в дълбините. 25 Той заповядва и вдига бурния вятър, който повдига вълните му. 26 Издигат се до небесата, слизат в бездните, душата им се топи в бедствието. 27 Люлеят се и се клатушкат като пиян и цялата им мъдрост им изневерява. 28 Тогава извикаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги изведе от притесненията имст. 6;. 29 Обръща бурята в тишина и вълните им утихват. 30 Тогава те се радват, защото се успокояват, и Той ги завежда в желаното им пристанище. 31 Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела към човешките синове! 32 Нека Го възвисяват в събранието на народа и нека Го хвалят в заседанието на старейшините! 33 Той превръща реки в пустиня и водни извори – в суша, 34 плодородна земя – в солена пустош поради нечестието на жителите ѝ. 35 Превръща пустиня във водни езера и суха земя – във водни извори. 36 И заселва там гладните и те основават град за живеене. 37 И посяват ниви и засаждат лозя, които дават плодовете на реколтата. 38 И Той ги благославя и те се умножават много, и Той не оставя добитъка им да намалее. 39 Те намаляват и се унижават от гнет, скръб и мъка. 40 Той излива презрение върху князете и ги кара да се скитат в пустинята без път, 41 а бедния издига от унижение и прави родовете му като стада. 42 Праведните виждат това и се радват, и всяко беззаконие ще затвори устата си. 43 Който е мъдър, нека внимава в това и ще разберат ГОСПОДНИТЕ милости!