1Hijo mío, pon en práctica[1] mis palabras y atesora mis mandamientos.2Cumple con mis mandatos, y vivirás; cuida mis enseñanzas como a la niña de tus ojos.3Llévalos atados en los dedos; anótalos en la tablilla de tu corazón.4Di a la sabiduría: «Tú eres mi hermana», y a la inteligencia: «Eres de mi sangre».5Ellas te librarán de la mujer ajena, de la adúltera y de sus palabras seductoras.6Desde la ventana de mi casa miré a través de la celosía.7Me puse a ver a los inexpertos, y entre los jóvenes observé a uno de ellos falto de juicio.[2]8Cruzó la calle, llegó a la esquina, y se encaminó hacia la casa de esa mujer.9Caía la tarde. Llegaba el día a su fin. Avanzaban las sombras de la noche.10De pronto la mujer salió a su encuentro, con toda la apariencia de una prostituta y con solapadas intenciones.11(Como es escandalosa y descarada, nunca hallan sus pies reposo en su casa.12Unas veces por las calles, otras veces por las plazas, siempre está al acecho en cada esquina).13Se prendió de su cuello, lo besó, y con todo descaro le dijo:14«Tengo en mi casa sacrificios de comunión, pues hoy he cumplido mis votos.15Por eso he venido a tu encuentro; te buscaba, ¡y ya te he encontrado!16Sobre la cama he tendido multicolores linos egipcios.17He perfumado mi lecho con aroma de mirra, áloe y canela.18Ven, bebamos hasta el fondo la copa del amor; ¡disfrutemos del amor hasta el amanecer!19Mi esposo no está en casa, pues ha emprendido un largo viaje.20Se ha llevado consigo la bolsa del dinero, y no regresará hasta el día de luna llena».21Con palabras persuasivas lo convenció; con lisonjas de sus labios lo sedujo.22Y él en seguida fue tras ella, como el buey que va camino al matadero; como el ciervo[3] que cae en la trampa,[4]23hasta que una flecha le abre las entrañas; como el ave que se lanza contra la red, sin saber que en ello le va la vida.24Así que, hijo mío, escúchame; presta[5] atención a mis palabras.25No desvíes tu corazón hacia sus sendas, ni te extravíes por sus caminos,26pues muchos han muerto por su causa; sus víctimas han sido innumerables.27Su casa lleva derecho al sepulcro; ¡conduce al reino de la muerte!
Proverbios 7
Верен
de Veren1Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си.2Пази заповедите ми и живей, и закона ми – като зеницата на окото си.3Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.4Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! – и наречи разума сродник,5за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си[1].6Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си7и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум,8който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща9в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината.10И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце,11размирна и необуздана, краката ѝ не се спират вкъщи,12кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл.13И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза:14Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си,15затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих.16Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда,17покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.18Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки,19защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път,20взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома.21С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлечест. 5;.22Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание,23докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще ѝ струва живота.24И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.25Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките ѝ,26защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея.27Домът ѝ е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.