1Muy de mañana, todos los jefes de los sacerdotes y los ancianos del pueblo tomaron la decisión de condenar a muerte a Jesús.2Lo ataron, se lo llevaron y lo entregaron a Pilato, el gobernador.3Cuando Judas, el que lo había traicionado, vio que habían condenado a Jesús, sintió remordimiento y devolvió las treinta monedas de plata a los jefes de los sacerdotes y a los ancianos.4―He pecado —les dijo— porque he entregado sangre inocente. ―¿Y eso a nosotros qué nos importa? —respondieron—. ¡Allá tú!5Entonces Judas arrojó el dinero en el santuario y salió de allí. Luego fue y se ahorcó.6Los jefes de los sacerdotes recogieron las monedas y dijeron: «La ley no permite echar esto al tesoro, porque es precio de sangre».7Así que resolvieron comprar con ese dinero un terreno conocido como Campo del Alfarero, para sepultar allí a los extranjeros.8Por eso se le ha llamado Campo de Sangre hasta el día de hoy.9Así se cumplió lo dicho por el profeta Jeremías: «Tomaron las treinta monedas de plata, el precio que el pueblo de Israel le había fijado,
Jesús ante Pilato
10y con ellas compraron el campo del alfarero, como me ordenó el Señor».[1] (Jer 19:1; Jer 32:6; Zac 11:12; Zac 11:13)11Mientras tanto, Jesús compareció ante el gobernador, y este le preguntó: ―¿Eres tú el rey de los judíos? ―Tú lo dices —respondió Jesús.12Al ser acusado por los jefes de los sacerdotes y por los ancianos, Jesús no contestó nada.13―¿No oyes lo que declaran contra ti? —le dijo Pilato.14Pero Jesús no respondió ni a una sola acusación, por lo que el gobernador se llenó de asombro.15Ahora bien, durante la fiesta el gobernador acostumbraba soltar un preso que la gente escogiera.16Tenían un preso famoso llamado Barrabás.17-18Así que, cuando se reunió la multitud, Pilato, que sabía que le habían entregado a Jesús por envidia, les preguntó: ―¿A quién queréis que os suelte: a Barrabás o a Jesús, al que llaman Cristo?19Mientras Pilato estaba sentado en el tribunal, su esposa le envió el siguiente recado: «No te metas con ese justo, pues, por causa de él, hoy he sufrido mucho en un sueño».20Pero los jefes de los sacerdotes y los ancianos persuadieron a la multitud a que le pidiera a Pilato soltar a Barrabás y ejecutar a Jesús.21―¿A cuál de los dos queréis que os suelte? —preguntó el gobernador. ―A Barrabás.22―¿Y qué voy a hacer con Jesús, al que llaman Cristo? ―¡Crucifícalo! —respondieron todos.23―¿Por qué? ¿Qué crimen ha cometido? Pero ellos gritaban aún más fuerte: ―¡Crucifícalo!24Cuando Pilato vio que no conseguía nada, sino que más bien se estaba formando un tumulto, pidió agua y se lavó las manos delante de la gente. ―Soy inocente de la sangre de este hombre —dijo—. ¡Allá vosotros!25―¡Que su sangre caiga sobre nosotros y sobre nuestros hijos! —contestó todo el pueblo.
Los soldados se burlan de Jesús
26Entonces les soltó a Barrabás; pero a Jesús lo mandó azotar, y lo entregó para que lo crucificaran.27Los soldados del gobernador llevaron a Jesús al palacio[2] y reunieron a toda la tropa alrededor de él.28Le quitaron la ropa y le pusieron un manto de color escarlata.29Luego trenzaron una corona de espinas y se la colocaron en la cabeza, y en la mano derecha le pusieron una caña. Arrodillándose delante de él, se burlaban diciendo: ―¡Salve, rey de los judíos!30Y le escupían, y con la caña le golpeaban la cabeza.
La crucifixión
31Después de burlarse de él, le quitaron el manto, le pusieron su propia ropa y se lo llevaron para crucificarlo.32Al salir encontraron a un hombre de Cirene que se llamaba Simón, y lo obligaron a llevar la cruz.33Llegaron a un lugar llamado Gólgota (que significa«Lugar de la Calavera»).34Allí dieron a Jesús vino mezclado con hiel; pero, después de probarlo, se negó a beberlo.35Lo crucificaron y repartieron su ropa echando suertes.[3] (Sal 22:18; Jn 19:24)36Y se sentaron a vigilarlo.37Encima de su cabeza pusieron por escrito la causa de su condena: «Este es Jesús, el Rey de los judíos».38Con él crucificaron a dos bandidos,[4] uno a su derecha y otro a su izquierda.39Los que pasaban meneaban la cabeza y blasfemaban contra él:40―Tú, que destruyes el templo y en tres días lo reconstruyes, ¡sálvate a ti mismo! ¡Si eres el Hijo de Dios, baja de la cruz!41De la misma manera se burlaban de él los jefes de los sacerdotes, junto con los maestros de la ley y los ancianos.42―Salvó a otros —decían—, ¡pero no puede salvarse a sí mismo! ¡Y es el Rey de Israel! Que baje ahora de la cruz, y así creeremos en él.43Él confía en Dios; pues que lo libre Dios ahora, si de veras lo quiere. ¿Acaso no dijo: “Yo soy el Hijo de Dios”?
Muerte de Jesús
44Así también lo insultaban los bandidos que estaban crucificados con él.45Desde el mediodía y hasta la media tarde[5] toda la tierra quedó en oscuridad.46Como a las tres de la tarde,[6] Jesús gritó con fuerza: ―Elí, Elí,[7] ¿lama sabactani? (que significa: “Dios mío, Dios mío, ¿por qué me has desamparado?”). (Sal 22:1)47Cuando lo oyeron, algunos de los que estaban allí dijeron: ―Está llamando a Elías.48Al instante, uno de ellos corrió en busca de una esponja. La empapó en vinagre, la puso en una caña y se la ofreció a Jesús para que bebiera.49Los demás decían: ―Déjalo, a ver si viene Elías a salvarlo.50Entonces Jesús volvió a gritar con fuerza, y entregó su espíritu.51En ese momento, la cortina del santuario del templo se rasgó en dos, de arriba abajo. La tierra tembló y se partieron las rocas.52Se abrieron los sepulcros, y muchos santos que habían muerto resucitaron.53Salieron de los sepulcros y, después de la resurrección de Jesús, entraron en la ciudad santa y se aparecieron a muchos.54Cuando el centurión y los que con él estaban custodiando a Jesús vieron el terremoto y todo lo que había sucedido, quedaron aterrados y exclamaron: ―¡Verdaderamente este era el Hijo[8] de Dios!55Estaban allí, mirando de lejos, muchas mujeres que habían seguido a Jesús desde Galilea para servirle.
Sepultura de Jesús
56Entre ellas se encontraban María Magdalena, María la madre de Jacobo y de José, y la madre de los hijos de Zebedeo.57Al atardecer, llegó un hombre rico de Arimatea, llamado José, que también se había convertido en discípulo de Jesús.58Se presentó ante Pilato para pedirle el cuerpo de Jesús, y Pilato ordenó que se lo dieran.59José tomó el cuerpo, lo envolvió en una sábana limpia60y lo puso en un sepulcro nuevo de su propiedad que había cavado en la roca. Luego hizo rodar una piedra grande a la entrada del sepulcro, y se fue.61Allí estaban, sentadas frente al sepulcro, María Magdalena y la otra María.
La guardia ante el sepulcro
62Al día siguiente, después del día de la preparación, los jefes de los sacerdotes y los fariseos se presentaron ante Pilato.63―Señor —dijeron—, nosotros recordamos que mientras ese engañador aún vivía dijo: “A los tres días resucitaré”.64Por eso, ordena que se selle el sepulcro hasta el tercer día, no sea que vengan sus discípulos, roben el cuerpo y digan al pueblo que ha resucitado. Ese último engaño sería peor que el primero.65―Llevaos una guardia de soldados —les ordenó Pilato—, e id a asegurar el sepulcro lo mejor que podáis.66Así que ellos fueron, cerraron el sepulcro con una piedra y lo sellaron; y dejaron puesta la guardia.
Mateo 27
Верен
de Veren1А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Иисус, за да Го убият.2И като Го вързаха, Го заведоха и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски.3Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че беше осъден, се разкая и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:4Съгреших, че предадох невинна кръвст. 24;. А те казаха: На нас какво ни е от това? Ти гледай.5И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси.6А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в касата на храма, понеже са цена на кръв.7И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, в която да се погребват чужденци.8Затова онази нива е наречена и до днес Кръвна нива.9Тогава се изпълни говореното чрез пророк Еремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, когото оцениха израилевите синове,10и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“11А Иисус застана пред управителя. И управителят Го попита, като каза: Ти юдейският Цар ли си?[1] А Иисус му каза: Ти казваш.12И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.13Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Теб?14Но Той не му отговори на нито едно нещост. 12;, така че управителят се чудеше много.15А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на множеството един от затворниците, когото биха поискали.16А тогава имаха един прочут затворник на име Варава.17И така, когато се бяха събрали, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисус, наричан Христос?18Понеже знаеше, че от завист Го предаваха.19При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Нямай нищо с този Праведник, защото днес много пострадах насън поради Него.20А главните свещеници и старейшините убедиха множествата да изпросят Варава, а Иисус да убият.21Управителят в отговор им каза: Кого от двамата искате да ви пусна? И те казаха: Варава.22Пилат им каза: Тогава какво да правя с Иисус, наричан Христос[2]? Те всички казаха: Разпъни Го!23А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Разпъни Го!24И така, Пилат, като видя, че никак не помага, а напротив, че се надига размирица, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на този Праведник[3]. Вие гледайте[4].25А целият народ в отговор каза: Кръвта Му да бъде на нас и на децата ни!26Тогава той им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде да бъде разпънат.27После войниците на управителя заведоха Иисус в преторията и събраха около Него цялата дружина.28И като Го съблякоха, Го облякоха в пурпурна мантия.29И сплетоха венец от тръни, който наложиха на главата Му, и сложиха тръстика в дясната Му ръка; и като коленичиха пред Него, Му се подиграваха и викаха: Привет, Царю юдейски[5]!30И като Го заплюваха, взеха тръстиката и Го удряха по главата.31И след като Му се подиграха, Му съблякоха мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат.32А на излизане намериха един киринеец на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.33И като стигнаха на едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място,34Му дадоха да пие оцет, примесен с жлъчка[6]; но Той, като вкуси, не прие да пие.35И след като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.36И седнаха там да Го пазят.37И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Този е Иисус, юдейският Царст. 11;.38Заедно с Него бяха разпънати и двама разбойници – един отдясно и един отляво.39А минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и говореха:40Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста.41Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Му се подиграваха, казвайки:42Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него.43Упова се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божи Син съм.44Със същия укор Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници.45А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.46А около деветия час Иисус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? – тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?47Някои от стоящите там, като чуха това, казаха: Той вика Илия.48И веднага един от тях се затича, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстика, Му даде да пиест. 34;.49А другите казваха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави.50А Иисус, като извика пак със силен гласст. 46;, предаде дух.51И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,52гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени,53които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.54А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и това, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина Този беше Син на Бога!55Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Иисус от Галилея и Му служеха;56сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майката на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове.57А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус.58Той дойде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да му се даде.59Йосиф, като взе тялото, Го обви с чиста плащаница60и Го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и търколи голям камък на входа на гроба и си отиде.61А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.62И на следващия ден, който беше след деня на приготовлението, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха:63Господарю, спомнихме си, че онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна.64Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.65Пилат им каза: Вземете стража. Идете и го пазете, както знаете.66И те отидоха и завардиха гроба, като запечатаха камъка и поставиха стражата.