Mateo 26 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

La conspiración contra Jesús

1 Después de exponer todas estas cosas, Jesús dijo a sus discípulos: 2 «Como ya sabéis, faltan dos días para la Pascua, y el Hijo del hombre será entregado para que lo crucifiquen». 3 Se reunieron entonces los jefes de los sacerdotes y los ancianos del pueblo en el palacio de Caifás, el sumo sacerdote, 4 y con artimañas buscaban cómo arrestar a Jesús para matarlo.

Una mujer unge a Jesús en Betania

5 «Pero no durante la fiesta —decían—, no sea que se amotine el pueblo». 6 Estando Jesús en Betania, en casa de Simón llamado el Leproso, 7 se acercó una mujer con un frasco de alabastro lleno de un perfume muy caro, y lo derramó sobre la cabeza de Jesús mientras él estaba sentado a la mesa. 8 Al ver esto, los discípulos se indignaron. ―¿Para qué este desperdicio? —dijeron—. 9 Podía haberse vendido este perfume por mucho dinero para darlo a los pobres. 10 Consciente de ello, Jesús les dijo: ―¿Por qué molestáis a esta mujer? Ella ha hecho una buena obra conmigo. 11 A los pobres siempre los tendréis con vosotros, pero a mí no me vais a tener siempre. 12 Al derramar ella este perfume sobre mi cuerpo, lo hizo a fin de prepararme para la sepultura.

Judas acuerda traicionar a Jesús

13 Os aseguro que en cualquier parte del mundo donde se predique este evangelio, se contará también, en memoria de esta mujer, lo que ella hizo. 14 Uno de los doce, el que se llamaba Judas Iscariote, fue a ver a los jefes de los sacerdotes. 15 ―¿Cuánto me dais si yo os entrego a Jesús? —les propuso. Decidieron pagarle treinta monedas de plata.

La Cena del Señor

16 Y desde entonces Judas buscaba una oportunidad para entregarlo. 17 El primer día de la fiesta de los Panes sin levadura, se acercaron los discípulos a Jesús y le preguntaron: ―¿Dónde quieres que hagamos los preparativos para que comas la Pascua? 18 Él les respondió que fueran a la ciudad, a la casa de cierto hombre, y le dijeran: «El Maestro dice: “Mi tiempo está cerca. Voy a celebrar la Pascua en tu casa con mis discípulos”». 19 Los discípulos hicieron entonces como Jesús les había mandado, y prepararon la Pascua. 20 Al anochecer, Jesús estaba sentado a la mesa con los doce. 21 Mientras comían, les dijo: ―Os aseguro que uno de vosotros me va a traicionar. 22 Ellos se entristecieron mucho, y uno por uno comenzaron a preguntarle: ―¿Acaso seré yo, Señor? 23 ―El que mete la mano conmigo en el plato es el que me va a traicionar —respondió Jesús—. 24 A la verdad, el Hijo del hombre se irá, tal como está escrito de él, pero ¡ay de aquel que lo traiciona! Más le valdría a ese hombre no haber nacido. 25 ―¿Acaso seré yo, Rabí? —le dijo Judas, el que lo iba a traicionar. ―Tú lo has dicho —le contestó Jesús. 26 Mientras comían, Jesús tomó pan y lo bendijo. Luego lo partió y se lo dio a sus discípulos, diciéndoles: ―Tomad y comed; esto es mi cuerpo. 27 Después tomó la copa, dio gracias y se la ofreció diciéndoles: ―Bebed de ella todos. 28 Esto es mi sangre del pacto,^[1] que es derramada por muchos para el perdón de pecados. (Lc 22:20) 29 Os digo que no beberé de este fruto de la vid desde ahora en adelante, hasta el día en que beba con vosotros el vino nuevo en el reino de mi Padre.

Jesús predice la negación de Pedro

30 Después de cantar los salmos, salieron al monte de los Olivos. 31 ―Esta misma noche —les dijo Jesús— todos vosotros me abandonaréis, porque está escrito: »“Heriré al pastor, y se dispersarán las ovejas del rebaño”. (Zac 13:7) 32 Pero, después de que yo haya resucitado, iré delante de vosotros a Galilea». 33 ―Aunque todos te abandonen —declaró Pedro—, yo jamás lo haré. 34 ―Te aseguro —le contestó Jesús— que esta misma noche, antes de que cante el gallo, me negarás tres veces.

Jesús en Getsemaní

35 ―Aunque tenga que morir contigo —insistió Pedro—, jamás te negaré. Y los demás discípulos dijeron lo mismo. 36 Luego fue Jesús con sus discípulos a un lugar llamado Getsemaní, y les dijo: «Sentaos aquí mientras voy más allá a orar». 37 Se llevó a Pedro y a los dos hijos de Zebedeo, y comenzó a sentirse triste y angustiado. 38 «Es tal la angustia que me invade que me siento morir —les dijo—. Quedaos aquí y permaneced despiertos conmigo». 39 Yendo un poco más allá, se postró sobre su rostro y oró: «Padre mío, si es posible, no me hagas beber este trago amargo.^[2] Pero no sea lo que yo quiero, sino lo que quieres tú». 40 Luego volvió adonde estaban sus discípulos y los encontró dormidos. «¿No pudisteis permanecer despiertos conmigo ni una hora? —le dijo a Pedro—. 41 Estad alerta y orad para no caer en tentación. El espíritu está dispuesto, pero el cuerpo^[3] es débil». 42 Por segunda vez se retiró y oró: «Padre mío, si no es posible evitar que yo beba este trago amargo,^[4] hágase tu voluntad». 43 Cuando volvió, otra vez los encontró dormidos, porque se les cerraban los ojos de sueño. 44 Así que los dejó y se retiró a orar por tercera vez, diciendo lo mismo. 45 Volvió de nuevo a los discípulos y les dijo: «¿Seguís durmiendo y descansando? Mirad, se acerca la hora, y el Hijo del hombre va a ser entregado en manos de pecadores.

Arresto de Jesús

46 ¡Levantaos! ¡Vámonos! ¡Ahí viene el que me traiciona!» 47 Todavía estaba hablando Jesús cuando llegó Judas, uno de los doce. Lo acompañaba una gran turba armada con espadas y palos, enviada por los jefes de los sacerdotes y los ancianos del pueblo. 48 El traidor les había dado esta contraseña: «Al que dé un beso, ese es; arrestadlo». 49 En seguida Judas se acercó a Jesús y lo saludó. ―¡Rabí! —le dijo, y lo besó. 50 ―Amigo —le replicó Jesús—, ¿a qué vienes?^[5] Entonces los hombres se acercaron y prendieron a Jesús. 51 En eso, uno de los que estaban con él extendió la mano, sacó la espada e hirió al siervo del sumo sacerdote, cortándole una oreja. 52 ―Guarda tu espada —le dijo Jesús—, porque los que a hierro matan, a hierro mueren.^[6] 53 ¿Crees que no puedo acudir a mi Padre, y al instante pondría a mi disposición más de doce batallones^[7] de ángeles? 54 Pero, entonces, ¿cómo se cumplirían las Escrituras que dicen que así tiene que suceder? 55 Y de inmediato dijo a la turba: ―¿Acaso soy un bandido,^[8] para que vengáis con espadas y palos a arrestarme? Todos los días me sentaba a enseñar en el templo, y no me prendisteis.

Jesús ante el Consejo

56 Pero todo esto ha sucedido para que se cumpla lo que escribieron los profetas. Entonces todos los discípulos lo abandonaron y huyeron. 57 Los que habían arrestado a Jesús lo llevaron ante Caifás, el sumo sacerdote, donde se habían reunido los maestros de la ley y los ancianos. 58 Pero Pedro lo siguió de lejos hasta el patio del sumo sacerdote. Entró y se sentó con los guardias para ver en qué terminaba aquello. 59 Los jefes de los sacerdotes y el Consejo en pleno buscaban alguna prueba falsa contra Jesús para poder condenarlo a muerte. 60 Pero no la encontraron, a pesar de que se presentaron muchos falsos testigos. Por fin se presentaron dos, 61 que declararon: ―Este hombre dijo: “Puedo destruir el templo de Dios y reconstruirlo en tres días”. 62 Poniéndose en pie, el sumo sacerdote le dijo a Jesús: ―¿No vas a responder? ¿Qué significan estas denuncias en tu contra? 63 Pero Jesús se quedó callado. Así que el sumo sacerdote insistió: ―Te ordeno en el nombre del Dios viviente que nos digas si eres el Cristo, el Hijo de Dios. 64 ―Tú lo has dicho —respondió Jesús—. Pero yo os digo a todos: De ahora en adelante veréis al Hijo del hombre sentado a la derecha del Todopoderoso, y viniendo en las nubes del cielo. 65 ―¡Ha blasfemado! —exclamó el sumo sacerdote, rasgándose las vestiduras—. ¿Para qué necesitamos más testigos? ¡Mirad, vosotros mismos habéis oído la blasfemia! 66 ¿Qué pensáis de esto? ―Merece la muerte —le contestaron. 67 Entonces algunos le escupieron en el rostro y le dieron puñetazos. Otros lo abofeteaban

Pedro niega a Jesús

68 y decían: ―A ver, Cristo, ¡adivina quién te pegó! 69 Mientras tanto, Pedro estaba sentado afuera, en el patio, y una criada se le acercó. ―Tú también estabas con Jesús de Galilea —le dijo. 70 Pero él lo negó delante de todos, diciendo: ―No sé de qué estás hablando. 71 Luego salió a la puerta, donde otra criada lo vio y dijo a los que estaban allí: ―Este estaba con Jesús de Nazaret. 72 Él lo volvió a negar, jurándoles: ―¡A ese hombre ni lo conozco! 73 Poco después se acercaron a Pedro los que estaban allí y le dijeron: ―Seguro que eres uno de ellos; se nota por tu acento. 74 Y comenzó a echar maldiciones, y les juró: ―¡A ese hombre ni lo conozco! En ese instante cantó un gallo. 75 Entonces Pedro se acordó de lo que Jesús había dicho: «Antes de que cante el gallo, me negarás tres veces». Y saliendo de allí, lloró amargamente.

Верен

de Veren

1 Когато Иисус свърши тези думи, каза на учениците Си: 2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. 3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, 4 и се наговаряха как да уловят Иисус с хитрост и да Го убият; 5 но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа. 6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, 7 до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата. 8 А като видяха това, учениците започнаха да недоволстват, казвайки: Защо се прахоса това? 9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на бедните. 10 Но като разбра това, Иисус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши едно добро дело за Мен. 11 Защото бедните винаги се намират между вас, а Аз не винаги се намирам. 12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, го направи за Моето погребение. 13 Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи. 14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: 15 Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му определиха тридесет сребърника. 16 И оттогава той търсеше удобен случай, за да Го предаде. 17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? 18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят каза: Времето Ми е близо – у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си. 19 И учениците направиха, както им заръча Иисус, и приготвиха Пасхата. 20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици. 21 И като ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 А те бяха пренаскърбени и започнаха един по един всички да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 А Той в отговор каза: Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде. 24 Човешкият Син отива, както е писано за Него^[1]; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил. 25 А Юда, който Го предаде, в отговор каза: Да не съм аз, Равви? Иисус му каза: Ти каза. 26 И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло. 27 Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички! 28 Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете. 29 Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. 30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 31 Тогава Иисус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат^[2].“ 32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. 33 А Петър в отговор Му каза: Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна! 34 Иисус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от Менст. 75;. 35 Петър Му каза: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и всичките ученици. 36 Тогава Иисус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и каза на учениците Си: Седете тук, докато отида там и се помоля. 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува. 38 Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен. 39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш. 40 И дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Как! Не можахте ли поне един час да бдите с Мен? 41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. 42 Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля. 43 И като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали. 44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи. 45 Тогава дойде при учениците и им каза: Спете и почивайте! Ето, наближи часът, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 46 Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава. 47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество с мечове и тояги от главните свещеници и народните старейшини. 48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49 И веднага се приближи до Иисус и каза: Здравей, Равви! И Го целуваше. 50 А Иисус му каза: Приятелю, за какво си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха. 51 И ето, един от тези, които бяха с Иисус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, му отсече ухото. 52 Тогава Иисус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат. 53 Или мислиш, че не мога да се помоля на Моя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде такаст. 24;? 55 В същия час Иисус каза на множествата: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте. 56 Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците^[3]. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. 57 А тези, които бяха хванали Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. 58 А Петър Го следваше отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края. 59 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият, 60 но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха: 61 Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. 62 Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? 63 Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син? 64 Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. 65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? 66 А те в отговор казаха: Той заслужава смъртно наказание. 67 Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го блъскат, а други Му удряха плесници и Му казваха: 68 Пророкувай ни, Христе! Кой Те удари? 69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Иисус Галилеянина. 70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш. 71 И когато излезе в преддверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина. 72 А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава. 74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя. 75 И Петър си спомни думата на Иисус, който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Менст. 34;. И той излезе вън и плака горко.