1Tan pronto como amaneció, los jefes de los sacerdotes, con los ancianos, los maestros de la ley y el Consejo en pleno, llegaron a una decisión. Ataron a Jesús, se lo llevaron y lo entregaron a Pilato.2―¿Eres tú el rey de los judíos? —le preguntó Pilato. ―Tú mismo lo dices —respondió.3Los jefes de los sacerdotes se pusieron a acusarlo de muchas cosas.4―¿No vas a contestar? —le preguntó de nuevo Pilato—. Mira de cuántas cosas te están acusando.5Pero Jesús ni aun con eso contestó nada, de modo que Pilato se quedó asombrado.6Ahora bien, durante la fiesta él acostumbraba soltarles un preso, el que la gente pidiera.7Y resulta que un hombre llamado Barrabás estaba encarcelado con los rebeldes condenados por haber cometido homicidio en una insurrección.8Subió la multitud y pidió a Pilato que le concediera lo que acostumbraba.9―¿Queréis que os suelte al rey de los judíos? —replicó Pilato,10porque se daba cuenta de que los jefes de los sacerdotes habían entregado a Jesús por envidia.11Pero los jefes de los sacerdotes incitaron a la multitud para que Pilato les soltara más bien a Barrabás.12―¿Y qué voy a hacer con el que llamáis el rey de los judíos? —les preguntó Pilato.13―¡Crucifícalo! —gritaron.14―¿Por qué? ¿Qué crimen ha cometido? Pero ellos gritaron aún más fuerte: ―¡Crucifícalo!
Los soldados se burlan de Jesús
15Como quería satisfacer a la multitud, Pilato les soltó a Barrabás; a Jesús lo mandó azotar, y lo entregó para que lo crucificaran.16Los soldados llevaron a Jesús al interior del palacio (es decir, al pretorio) y reunieron a toda la tropa.17Le pusieron un manto de color púrpura; luego trenzaron una corona de espinas y se la colocaron.18―¡Salve, rey de los judíos! —lo aclamaban.19Lo golpeaban en la cabeza con una caña y le escupían. Doblando la rodilla, le rendían homenaje.
La crucifixión
20Después de burlarse de él, le quitaron el manto y le pusieron su propia ropa. Por fin, lo sacaron para crucificarlo.21A uno que pasaba por allí de vuelta del campo, un tal Simón de Cirene, padre de Alejandro y de Rufo, lo obligaron a llevar la cruz.22Condujeron a Jesús al lugar llamado Gólgota (que significa: Lugar de la Calavera).23Le ofrecieron vino mezclado con mirra, pero no lo tomó.24Y lo crucificaron. Repartieron su ropa, echando suertes para ver qué le tocaría a cada uno.25Eran las nueve de la mañana[1] cuando lo crucificaron.26Un letrero tenía escrita la causa de su condena: «El Rey de los judíos».27-28Con él crucificaron a dos bandidos,[2] uno a su derecha y otro a su izquierda.[3] (Is 53:12)29Los que pasaban meneaban la cabeza y blasfemaban contra él. ―¡Eh! Tú que destruyes el templo y en tres días lo reconstruyes —decían—,30¡baja de la cruz y sálvate a ti mismo!31De la misma manera se burlaban de él los jefes de los sacerdotes junto con los maestros de la ley. ―Salvó a otros —decían—, ¡pero no puede salvarse a sí mismo!
Muerte de Jesús
32Que baje ahora de la cruz ese Cristo, el rey de Israel, para que veamos y creamos. También lo insultaban los que estaban crucificados con él.33Desde el mediodía y hasta la media tarde quedó toda la tierra en oscuridad.34A las tres de la tarde,[4] Jesús gritó con fuerza: ―Eloi, Eloi, ¿lama sabactani? (que significa: “Dios mío, Dios mío, ¿por qué me has desamparado?”). (Sal 22:1)35Cuando lo oyeron, algunos de los que estaban cerca dijeron: ―Escuchad, está llamando a Elías.36Un hombre corrió, empapó una esponja en vinagre, la puso en una caña y se la ofreció a Jesús para que bebiera. ―Dejadlo, a ver si viene Elías a bajarlo —dijo.37Entonces Jesús, lanzando un fuerte grito, expiró.38La cortina del santuario del templo se rasgó en dos, de arriba abajo.39Y el centurión, que estaba frente a Jesús, al oír el grito y[5] ver cómo murió, dijo: ―¡Verdaderamente este hombre era el Hijo[6] de Dios!40Algunas mujeres miraban desde lejos. Entre ellas estaban María Magdalena, María la madre de Jacobo el menor y de José, y Salomé.
Sepultura de Jesús
41Estas mujeres lo habían seguido y atendido cuando estaba en Galilea. Además había allí muchas otras que habían subido con él a Jerusalén.42Era el día de preparación (es decir, la víspera del sábado). Así que al atardecer,43José de Arimatea, miembro distinguido del Consejo, y que también esperaba el reino de Dios, se atrevió a presentarse ante Pilato para pedirle el cuerpo de Jesús.44Pilato, sorprendido de que ya hubiera muerto, llamó al centurión y le preguntó si hacía mucho que[7] había muerto.45Una vez informado por el centurión, le entregó el cuerpo a José.46Entonces José bajó el cuerpo, lo envolvió en una sábana que había comprado y lo puso en un sepulcro cavado en la roca. Luego hizo rodar una piedra a la entrada del sepulcro.47María Magdalena y María la madre de José vieron dónde lo pusieron.
Marcos 15
Верен
de Veren1А веднага на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците, и целият Синедрион направиха съвещание и като вързаха Иисус, Го отведоха и Го предадоха на Пилат.2И Пилат Го попита: Ти ли си юдейският Цар? А Той му отговори и му каза: Ти казваш.3И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.4А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!5Но Иисус вече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше.6А на всеки празник той им пускаше по един затворник, когото биха поискали.7А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които във времето на бунта бяха извършили убийство.8А множеството, като викаше, започна да иска от Пилат да направи за тях, каквото имаше обичай да прави.9А Пилат в отговор им каза: Искате ли да ви пусна юдейския Цар?10Защото знаеше, че главните свещеници Го бяха предали от завист.11Но главните свещеници подбудиха множеството да иска да им пусне по-добре Варава.12Пилат пак в отговор им каза: Тогава какво да направя с Този, когото наричате юдейския Цар?13А те пак изкрещяха: Разпъни Го!14А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!15Тогава Пилат, като искаше да угоди на множеството, им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде на разпятие.16И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина.17И Му облякоха пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му.18И започнаха да Го поздравяват с думите: Привет, Царю юдейски!19И Го удряха по главата с тръстика и Го заплюваха, и Му се кланяха, като коленичеха.20И след като Му се подиграха, Му съблякоха пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха навън, за да Го разпънат.21И накараха някой си Симон Киринееца, бащата на Александър и Руф, който минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.22И заведоха Иисус на мястото Голгота, което значи Лобно място.23И Му дадоха да пие вино, смесено със смирна, но Той не прие.24И като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, за да определят кой какво да вземе.25А беше третият час[1], когато Го разпънаха.26И надписът на обвинението Му беше написан така: Юдейският Цар.27И с Него разпънаха и двама разбойника – един от дясната Му страна и един от лявата Му страна.28(И се изпълни писанието, което казва: „И към престъпници беше причислен.“)29И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш,30спаси Себе Си и слез от кръста!31Подобно и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха помежду си: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!32Нека Христос, Царят на Израил, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпънатите с Него Го ругаеха.33А в шестия час настана тъмнина по цялата земя и продължи до деветия часот пладне до около 3 ч. следобед.34И в деветия час Иисус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?35А някои от стоящите там, като чуха, казаха: Ето, вика Илия.36И един изтича, натопи гъба в оцет, набучи я на тръстика и Му я даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го свали!37А Иисус, като нададе силен вик, издъхна.38И завесата на храма се раздра на две от горе до долу.39А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така (извика и) издъхна, каза: Наистина този Човек беше Божи Син.40Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалена, Мария, майката на малкия Яков и на Йосия, и Саломия;41които, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Ерусалим.42И когато вече се свечери, понеже беше денят на приготовлението, тоест денят преди съботата,43дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието царство, и се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Иисус.44А Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, го попита дали е мъртъв от дълго време.45И като разбра от стотника, отстъпи тялото на Йосиф.46А той купи плащаница и като Го сне, Го обви в плащаницата и Го положи в гроб, който беше изсечен в скала, и търколи камък върху вратата на гроба.47А Мария Магдалена и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат.