Marcos 14 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Una mujer unge a Jesús en Betania

1 Faltaban solo dos días para la Pascua y para la fiesta de los Panes sin levadura. Los jefes de los sacerdotes y los maestros de la ley buscaban con artimañas cómo arrestar a Jesús para matarlo. 2 Por eso decían: «No durante la fiesta, no sea que se amotine el pueblo». 3 En Betania, mientras estaba él sentado a la mesa en casa de Simón, llamado el Leproso, llegó una mujer con un frasco de alabastro lleno de un perfume muy costoso, hecho de nardo puro. Rompió el frasco y derramó el perfume sobre la cabeza de Jesús. 4 Algunos de los presentes comentaban indignados: ―¿Para qué este desperdicio de perfume? 5 Podía haberse vendido por muchísimo dinero^[1] para dárselo a los pobres. Y la reprendían con severidad. 6 ―Dejadla en paz —dijo Jesús—. ¿Por qué la molestáis? Ella ha hecho una obra buena conmigo. 7 A los pobres siempre los tendréis con vosotros, y podréis ayudarlos cuando queráis; pero a mí no me vais a tener siempre. 8 Ella hizo lo que pudo. Ungió mi cuerpo de antemano, preparándolo para la sepultura. 9 Os aseguro que en cualquier parte del mundo donde se predique el evangelio, se contará también, en memoria de esta mujer, lo que ella hizo. 10 Judas Iscariote, uno de los doce, fue a los jefes de los sacerdotes para entregarles a Jesús.

La Cena del Señor

11 Ellos se alegraron al oírlo, y prometieron darle dinero. Así que él buscaba la ocasión propicia para entregarlo. 12 El primer día de la fiesta de los Panes sin levadura, cuando se acostumbraba sacrificar el cordero de la Pascua, los discípulos le preguntaron a Jesús: ―¿Dónde quieres que vayamos a hacer los preparativos para que comas la Pascua? 13 Él envió a dos de sus discípulos con este encargo: ―Id a la ciudad y os saldrá al encuentro un hombre que lleva un cántaro de agua. Seguidlo, 14 y allí donde entre decidle al dueño: “El Maestro pregunta: ¿Dónde está la sala en la que pueda comer la Pascua con mis discípulos?” 15 Él os mostrará en la planta superior una sala amplia, amueblada y arreglada. Preparad allí nuestra cena. 16 Los discípulos salieron, entraron en la ciudad y encontraron todo tal y como les había dicho Jesús. Así que prepararon la Pascua. 17 Al anochecer llegó Jesús con los doce. 18 Mientras estaban sentados a la mesa comiendo, dijo: ―Os aseguro que uno de vosotros, que está comiendo conmigo, me va a traicionar. 19 Ellos se pusieron tristes, y uno tras otro empezaron a preguntarle: ―¿Acaso seré yo? 20 ―Es uno de los doce —contestó—, uno que moja el pan conmigo en el plato. 21 A la verdad, el Hijo del hombre se irá tal como está escrito de él, pero ¡ay de aquel que lo traiciona! Más le valdría a ese hombre no haber nacido. 22 Mientras comían, Jesús tomó pan y lo bendijo. Luego lo partió y se lo dio, diciéndoles: ―Tomad; esto es mi cuerpo. 23 Después tomó una copa, dio gracias y se la dio, y todos bebieron de ella. 24 ―Esto es mi sangre del pacto,^[2] que es derramada por muchos —les dijo—. (Lc 22:20) 25 Os aseguro que no volveré a beber del fruto de la vid hasta aquel día en que beba el vino nuevo en el reino de Dios.

Jesús predice la negación de Pedro

26 Después de cantar los salmos, salieron al monte de los Olivos. 27 ―Todos vosotros me abandonaréis —les dijo Jesús—, porque está escrito: »“Heriré al pastor, y se dispersarán las ovejas”. (Zac 13:7) 28 Pero, cuando resucite, iré delante de vosotros a Galilea». 29 ―Aunque todos te abandonen, yo no —declaró Pedro. 30 ―Te aseguro —le contestó Jesús— que hoy, esta misma noche, antes de que el gallo cante por segunda vez,^[3] me negarás tres veces.

Getsemaní

31 ―Aunque tenga que morir contigo —insistió Pedro con vehemencia—, jamás te negaré. Y los demás dijeron lo mismo. 32 Fueron a un lugar llamado Getsemaní, y Jesús dijo a sus discípulos: «Sentaos aquí mientras yo oro». 33 Se llevó a Pedro, a Jacobo y a Juan, y comenzó a sentir temor y tristeza. 34 «Es tal la angustia que me invade que me siento morir —les dijo—. Quedaos aquí y velad». 35 Yendo un poco más allá, se postró en tierra y empezó a orar que, de ser posible, no tuviera él que pasar por aquella hora. 36 Decía: «Abba, Padre, todo es posible para ti. No me hagas beber este trago amargo,^[4] pero no sea lo que yo quiero, sino lo que quieres tú». 37 Luego volvió a sus discípulos y los encontró dormidos. «Simón —le dijo a Pedro—, ¿estás dormido? ¿No pudiste mantenerte despierto ni una hora? 38 Velad y orad para que no caigáis en tentación. El espíritu está dispuesto, pero el cuerpo^[5] es débil». 39 Una vez más se retiró e hizo la misma oración. 40 Cuando volvió, los encontró dormidos otra vez, porque se les cerraban los ojos de sueño. No sabían qué decirle. 41 Al volver por tercera vez, les dijo: «¿Seguís durmiendo y descansando? ¡Se acabó! Ha llegado la hora. Mirad, el Hijo del hombre va a ser entregado en manos de pecadores.

Arresto de Jesús

42 ¡Levantaos! ¡Vámonos! ¡Ahí viene el que me traiciona!» 43 Todavía estaba hablando Jesús cuando de repente llegó Judas, uno de los doce. Lo acompañaba una turba armada con espadas y palos, enviada por los jefes de los sacerdotes, los maestros de la ley y los ancianos. 44 El traidor les había dado esta contraseña: «Al que yo dé un beso, ese es; arrestadlo y lleváoslo bien asegurado». 45 Tan pronto como llegó, Judas se acercó a Jesús. ―¡Rabí! —le dijo, y lo besó. 46 Entonces los hombres prendieron a Jesús. 47 Pero uno de los que estaban ahí desenfundó la espada e hirió al siervo del sumo sacerdote, cortándole una oreja. 48 ―¿Acaso soy un bandido^[6] —dijo Jesús—, para que vengáis con espadas y palos a arrestarme? 49 Día tras día estaba con vosotros, enseñando en el templo, y no me prendisteis. Pero es preciso que se cumplan las Escrituras. 50 Entonces todos lo abandonaron y huyeron. 51 Cierto joven que se cubría con solo una sábana iba siguiendo a Jesús. Lo detuvieron,

Jesús ante el Consejo

52 pero él soltó la sábana y escapó desnudo. 53 Llevaron a Jesús ante el sumo sacerdote y se reunieron allí todos los jefes de los sacerdotes, los ancianos y los maestros de la ley. 54 Pedro lo siguió de lejos hasta dentro del patio del sumo sacerdote. Allí se sentó con los guardias, y se calentaba junto al fuego. 55 Los jefes de los sacerdotes y el Consejo en pleno buscaban alguna prueba contra Jesús para poder condenarlo a muerte, pero no la encontraban. 56 Muchos testificaban falsamente contra él, pero sus declaraciones no coincidían. 57 Entonces unos decidieron dar este falso testimonio contra él: 58 ―Nosotros le oímos decir: “Destruiré este templo hecho por hombres y en tres días construiré otro, no hecho por hombres”. 59 Pero ni aun así concordaban sus declaraciones. 60 Poniéndose de pie en medio, el sumo sacerdote interrogó a Jesús: ―¿No tienes nada que contestar? ¿Qué significan estas denuncias en tu contra? 61 Pero Jesús se quedó callado y no contestó nada. ―¿Eres el Cristo, el Hijo del Bendito? —le preguntó de nuevo el sumo sacerdote. 62 ―Sí, yo soy —dijo Jesús—. Y veréis al Hijo del hombre sentado a la derecha del Todopoderoso, y viniendo en las nubes del cielo. 63 ―¿Para qué necesitamos más testigos? —dijo el sumo sacerdote, rasgándose las vestiduras—. 64 ¡Habéis oído la blasfemia! ¿Qué os parece? Todos ellos lo condenaron como digno de muerte.

Pedro niega a Jesús

65 Algunos comenzaron a escupirle; le vendaron los ojos y le daban puñetazos. ―¡Profetiza! —le gritaban. Los guardias también le daban bofetadas. 66 Mientras Pedro estaba abajo en el patio, pasó una de las criadas del sumo sacerdote. 67 Cuando vio a Pedro calentándose, se fijó en él. ―Tú también estabas con ese nazareno, con Jesús —le dijo ella. 68 Pero él lo negó: ―No lo conozco. Ni siquiera sé de qué estás hablando. Y salió afuera, a la entrada.^[7] 69 Cuando la criada lo vio allí, dijo de nuevo a los presentes: ―Este es uno de ellos. 70 Él lo volvió a negar. Poco después, los que estaban allí le dijeron a Pedro: ―Seguro que tú eres uno de ellos, pues eres galileo. 71 Él comenzó a echar maldiciones. ―¡No conozco a ese hombre del que habláis! —les juró. 72 Al instante, un gallo cantó por segunda vez.^[8] Pedro se acordó de lo que Jesús le había dicho: «Antes de que el gallo cante por segunda vez,^[9] me negarás tres veces». Y se echó a llorar.

Верен

de Veren

1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай, за да Го уловят с хитрост и да Го убият. 2 Но казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение сред народа. 3 И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на прокажения Симон, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард. И като счупи съда, изля мирото на главата Му. 4 А имаше някои, които недоволстваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на бедните. И негодуваха против нея. 6 Но Иисус каза: Оставете я. Защо ѝ досаждате? Тя извърши едно добро дело за Мен. 7 Защото бедните винаги се намират между вас и когато и да поискате, можете да им сторите добро; но Аз не винаги се намирам между вас. 8 Тя направи това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение. 9 Истина ви казвам: където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи. 10 Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. 11 А те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай, за да Го предаде. 12 А на първия ден от празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата? 13 И Той изпрати двама от учениците Си, като им каза: Идете в града и там ще ви срещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. 14 И там, където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Къде е приготвената за Мен гостна стая, където ще ям пасхата с учениците Си? 15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова: там ни пригответе. 16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата. 17 А като се свечери, Той дойде с дванадесетте. 18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Иисус каза: Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мен, ще Ме предаде. 19 А те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз? 20 А Той им каза: Един от вас дванадесетте е, който топи заедно с Мен в блюдото. 21 Защото Човешкият Син наистина отива, както е писано за Него^[1]; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не се беше родил. 22 И когато ядяха, Иисус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, (яжте;) това е Моето тяло. 23 Взе и чашата, благодари и им даде; и те всички пиха от нея. 24 И им каза: Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина. 25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство. 26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 27 И Иисус им каза: Всички вие ще се отвърнете (от Мен тази нощ), защото е писано: „Ще поразя пастира, и овцете ще се разпръснат^[2].“ 28 А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. 29 Тогава Петър Му каза: Даже и всички да се отвърнат, аз няма! 30 Иисус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Менст. 72;. 31 А той говореше още по-разпалено: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и другите. 32 Дойдоха до едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тук, докато се помоля. 33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува. 34 И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете. 35 И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза: 36 Авва^[3], Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти. 37 И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? 38 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. 39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 40 А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. 41 И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. 42 Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава. 43 И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и тояги от главните свещеници, книжниците и старейшините. 44 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна – Той е. Него хванете и отведете, като Го пазите здраво. 45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Равви!; и Го целуваше. 46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. 47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48 Тогава Иисус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? 49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте. Но това стана, за да се сбъднат Писанията^[4]. 50 Тогава всички Го оставиха и се разбягахаст. 27;. 51 А един младеж Го следваше, обвит с ленено платно на голо; и те го хванаха. 52 А той остави лененото платно и избяга гол. 53 И заведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всичките главни свещеници, старейшините и книжниците. 54 А Петър Го беше следвал отдалеч и беше влязъл вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и се грееше на огъня. 55 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намериха. 56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не си съвпадаха. 57 После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: 58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. 59 Но и така свидетелствата им не си съвпадаха. 60 Тогава първосвещеникът се изправи на средата и попита Иисус, като каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? 61 А Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? 62 А Иисус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци. 63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64 Чухте богохулството. Как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. 65 А някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Пророкувай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници. 66 И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. 67 И като видя Петър, че се грее, се взря в него и каза: И ти беше с Иисус Назарянина. 68 А той се отрече, като каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя. 69 Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях. 70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин (и говорът ти те издава). 71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам този Човек, за когото говорите. 72 И петелът пропя втори път. И Петър си спомни думата, която му бе казал Иисус: Преди петелът да пропее два пъти, ти ще се отречеш от Мен три пътист. 30;. И като размисли за това, заплака.