Juan 18:1 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Arresto de Jesús

1 Cuando Jesús terminó de orar, salió con sus discípulos y cruzó el arroyo de Cedrón. Al otro lado había un huerto en el que entró con sus discípulos. 2 También Judas, el que lo traicionaba, conocía aquel lugar, porque muchas veces Jesús se había reunido allí con sus discípulos. 3 Así que Judas llegó al huerto, a la cabeza de un destacamento^[1] de soldados y guardias de los jefes de los sacerdotes y de los fariseos. Llevaban antorchas, lámparas y armas. 4 Jesús, que sabía todo lo que le iba a suceder, les salió al encuentro. ―¿A quién buscáis? —les preguntó. 5 ―A Jesús de Nazaret —contestaron. ―Yo soy. Judas, el traidor, estaba con ellos. 6 Cuando Jesús les dijo: «Yo soy», dieron un paso atrás y se desplomaron. 7 ―¿A quién buscáis? —volvió a preguntarles Jesús. ―A Jesús de Nazaret —repitieron. 8 ―Ya os dije que yo soy. Si es a mí a quien buscáis, dejad que estos se vayan. 9 Esto sucedió para que se cumpliera lo que había dicho: «De los que me diste ninguno se perdió». (Jn 6:39) 10 Simón Pedro, que tenía una espada, la desenfundó e hirió al siervo del sumo sacerdote, cortándole la oreja derecha. (El siervo se llamaba Malco).

Jesús ante Anás

11 ―¡Devuelve esa espada a su funda! —ordenó Jesús a Pedro—. ¿Acaso no he de beber el trago amargo que el Padre me da a beber? 12 Entonces los soldados, su comandante y los guardias de los judíos arrestaron a Jesús. Lo ataron 13 y lo llevaron primeramente a Anás, que era suegro de Caifás, el sumo sacerdote de aquel año.

Pedro niega a Jesús

14 Caifás era el que había aconsejado a los judíos que era preferible que muriera un solo hombre por el pueblo. 15 Simón Pedro y otro discípulo seguían a Jesús. Y, como el otro discípulo era conocido del sumo sacerdote, entró en el patio del sumo sacerdote con Jesús; 16 Pedro, en cambio, tuvo que quedarse fuera, junto a la puerta. El discípulo conocido del sumo sacerdote volvió entonces a salir, habló con la portera de turno y consiguió que Pedro entrara. 17 ―¿No eres tú también uno de los discípulos de ese hombre? —le preguntó la portera. ―No lo soy —respondió Pedro.

Jesús ante el sumo sacerdote

18 Los criados y los guardias estaban de pie alrededor de una fogata que habían hecho para calentarse, pues hacía frío. Pedro también estaba de pie con ellos, calentándose. 19 Mientras tanto, el sumo sacerdote interrogaba a Jesús acerca de sus discípulos y de sus enseñanzas. 20 ―Yo he hablado abiertamente al mundo —respondió Jesús—. Siempre he enseñado en las sinagogas o en el templo, donde se congregan todos los judíos. En secreto no he dicho nada. 21 ¿Por qué me interrogas a mí? ¡Interroga a los que me han oído hablar! Ellos deben saber lo que dije. 22 Apenas dijo esto, uno de los guardias que estaba allí cerca le dio una bofetada y le dijo: ―¿Así contestas al sumo sacerdote? 23 ―Si he dicho algo malo —replicó Jesús—, demuéstramelo. Pero, si lo que dije es correcto, ¿por qué me pegas?

Pedro niega de nuevo a Jesús

24 Entonces Anás lo envió,^[2] todavía atado, a Caifás, el sumo sacerdote. 25 Mientras tanto, Simón Pedro seguía de pie, calentándose. ―¿No eres tú también uno de sus discípulos? —le preguntaron. ―No lo soy —dijo Pedro, negándolo. 26 ―¿Acaso no te vi en el huerto con él? —insistió uno de los siervos del sumo sacerdote, pariente de aquel a quien Pedro le había cortado la oreja.

Jesús ante Pilato

27 Pedro volvió a negarlo, y en ese instante cantó el gallo. 28 Luego los judíos llevaron a Jesús de la casa de Caifás al palacio del gobernador romano.^[3] Como ya amanecía, los judíos no entraron en el palacio, pues de hacerlo se contaminarían ritualmente y no podrían comer la Pascua. 29 Así que Pilato salió a interrogarlos: ―¿De qué delito acusáis a este hombre? 30 ―Si no fuera un malhechor —respondieron—, no te lo habríamos entregado. 31 ―Pues lleváoslo vosotros y juzgadlo según vuestra ley —les dijo Pilato. ―Nosotros no tenemos ninguna autoridad para ejecutar a nadie —objetaron los judíos. 32 Esto sucedió para que se cumpliera lo que Jesús había dicho, al indicar la clase de muerte que iba a sufrir. 33 Pilato volvió a entrar en el palacio y llamó a Jesús. ―¿Eres tú el rey de los judíos? —le preguntó. 34 ―¿Eso lo dices tú —respondió Jesús—, o es que otros te han hablado de mí? 35 ―¿Acaso soy judío? —replicó Pilato—. Han sido tu propio pueblo y los jefes de los sacerdotes los que te entregaron a mí. ¿Qué has hecho? 36 ―Mi reino no es de este mundo —contestó Jesús—. Si lo fuera, mis propios siervos pelearían para impedir que los judíos me arrestaran. Pero mi reino no es de este mundo. 37 ―¡Así que eres rey! —le dijo Pilato. ―Eres tú quien dice que soy rey. Yo para esto nací, y para esto vine al mundo: para dar testimonio de la verdad. Todo el que está de parte de la verdad escucha mi voz. 38 ―¿Qué es la verdad? —preguntó Pilato. Dicho esto, salió otra vez a ver a los judíos. ―Yo no encuentro que este sea culpable de nada —declaró—. 39 Pero, como tenéis la costumbre de que os suelte a un preso durante la Pascua, ¿queréis que os suelte al “rey de los judíos”? 40 ―¡No, no sueltes a ese; suelta a Barrabás! —volvieron a gritar desaforadamente. Y Barrabás era un bandido.^[4]

Верен

de Veren

1 Като каза това, Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влезе Той и учениците Му. 2 А Юда, който Го предаде, знаеше това място; защото Иисус често се събираше там с учениците Си. 3 И така, Юда, като взе една дружина войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия. 4 А Иисус, като знаеше всичко, което щеше да дойде върху Него, излезе и им каза: Кого търсите? 5 Отговориха Му: Иисус Назарянина. Иисус им каза: Аз съм. А с тях стоеше и Юда, който Го предаваше. 6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. 7 Пак ги попита: Кого търсите? А те казаха: Иисус Назарянина. 8 Иисус отговори: Казах ви, че съм Аз. И така, ако търсите Мен, оставете тези да си отидат; 9 за да се изпълни думата, казана от Него: От тези, които Ми даде, не изгубих нито един. 10 А Симон Петър, който имаше меч, го измъкна, удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухост. 26;. Името на слугата беше Малх. 11 Тогава Иисус каза на Петър: Сложѝ меча в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да не я ли пия? 12 И така, дружината, хилядникът и юдейските служители хванаха Иисус и Го вързаха. 13 И Го заведоха първо при Анна, защото той беше тъст на Каяфа, който беше първосвещеник през тази година. 14 А Каяфа беше онзи, който беше дал на юдеите съвет, че е по-добре един човек да загине за народа. 15 А Симон Петър и един друг ученик следваха Иисус; и този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника. 16 А Петър стоеше вън до вратата; и другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе и говори с вратарката, и въведе Петър. 17 Тогава слугинята-вратарка каза на Петър: Не си ли и ти от учениците на този Човек? Той каза: Не съм. 18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха и се грееха. И Петър стоеше с тях и се грееше. 19 А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му. 20 Иисус му отговори: Аз говорих открито на света. Винаги поучавах в синагогите и в храма, където юдеите винаги се събират, и нищо не съм говорил скришно. 21 Защо питаш Мен? Питай онези, които са Ме слушали какво съм им говорил; ето, те знаят какво съм казал. 22 Когато каза това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и каза: Така ли отговаряш на първосвещеника? 23 Иисус му отговори: Ако съм говорил зло, покажи злото; а ако е добро, защо Ме удряш? 24 Тогава Анна Го изпрати вързан при първосвещеника Каяфа. 25 А Симон Петър стоеше и се грееше. И му казаха: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече, като каза: Не съм. 26 Един от слугите на първосвещеника, роднина на онзи, на когото Петър отсече ухото, каза: Не те ли видях аз в градината с Него?ст. 10; 27 И Петър пак се отрече; и начаса пропя петел. 28 Тогава поведоха Иисус от Каяфа в преторията; а беше рано. Но те самите не влязоха в преторията, за да не се осквернят, за да могат да ядат пасхата. 29 Тогава Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате този Човек? 30 В отговор му казаха: Ако Той не беше злодей, ние нямаше да ти Го предадем. 31 А Пилат им каза: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му казаха: На нас не ни е позволено да убиваме никого; 32 за да се изпълни думата, която каза Иисус, като предсказваше с каква смърт щеше да умре. 33 Тогава Пилат пак влезе в преторията, повика Иисус и Му каза: Ти ли си юдейският Цар? 34 Иисус му отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти казали за Мен? 35 Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мен. Какво си направил? 36 Иисус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е оттук. 37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти Цар ли си? Иисус отговори: Ти казваш, че Аз съм Цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас. 38 Пилат Му каза: Що е истина? И като каза това, пак излезе при юдеите и им каза: Аз не намирам никаква вина в Него. 39 Но при вас има обичай да ви пускам по един на Пасхата. Желаете ли да ви пусна юдейския Цар? 40 Тогава те всички пак закрещяха, казвайки: Не Този, а Варава. А Варава беше разбойник.