Juan 16 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

1 »Todo esto os he dicho para que no flaquee vuestra fe. 2 Os expulsarán de las sinagogas; y hasta viene el día en que cualquiera que os mate pensará que está prestando un servicio a Dios. 3 Actuarán de este modo porque no nos han conocido ni al Padre ni a mí. 4 Y os digo esto para que cuando llegue ese día os acordéis de que ya os lo había advertido. Sin embargo, no os dije esto al principio porque yo estaba con vosotros.

La obra del Espíritu Santo

5 »Ahora vuelvo al que me envió, pero ninguno de vosotros me pregunta: “¿A dónde vas?” 6 Al contrario, como os he dicho estas cosas, os habéis entristecido mucho. 7 Pero os digo la verdad: os conviene que me vaya porque, si no lo hago, el Consolador no vendrá a vosotros; en cambio, si me voy, os lo enviaré. 8 Y, cuando él venga, convencerá al mundo de su error^[1] en cuanto al pecado, a la justicia y al juicio; 9 en cuanto al pecado, porque no creen en mí; 10 en cuanto a la justicia, porque voy al Padre y vosotros ya no podréis verme; 11 y en cuanto al juicio, porque el príncipe de este mundo ya ha sido juzgado. 12 »Muchas cosas me quedan aún por deciros, que por ahora no podríais sobrellevar. 13 Pero, cuando venga el Espíritu de la verdad, él os guiará a toda la verdad, porque no hablará por su propia cuenta, sino que dirá solo lo que oiga y os anunciará las cosas por venir. 14 Él me glorificará, porque tomará de lo mío y os lo dará a conocer a vosotros. 15 Todo cuanto tiene el Padre es mío. Por eso os dije que el Espíritu tomará de lo mío y os lo dará a conocer a vosotros. 16 »Dentro de poco ya no me veréis; pero un poco después volveréis a verme».

La despedida de Jesús

17 Algunos de sus discípulos comentaban entre sí: «¿Qué quiere decir con eso de que “dentro de poco ya no me veréis”, y “un poco después volveréis a verme”, y “porque voy al Padre”?» 18 E insistían: «¿Qué quiere decir con eso de “dentro de poco”? No sabemos de qué habla». 19 Jesús se dio cuenta de que querían hacerle preguntas acerca de esto, así que les dijo: ―¿Os estáis preguntando qué quise decir cuando dije: “Dentro de poco ya no me veréis”, y “un poco después volveréis a verme”? 20 Ciertamente os aseguro que lloraréis de dolor, mientras que el mundo se alegrará. Os pondréis tristes, pero vuestra tristeza se convertirá en alegría. 21 La mujer que está a punto de dar a luz siente dolores porque ha llegado su momento, pero en cuanto nace la criatura se olvida de su angustia por la alegría de haber traído al mundo un nuevo ser. 22 Lo mismo os pasa a vosotros: ahora estáis tristes, pero cuando vuelva a veros os alegraréis, y nadie os va a quitar esa alegría. 23 En aquel día ya no me preguntaréis nada. Ciertamente os aseguro que mi Padre os dará todo lo que le pidáis en mi nombre. 24 Hasta ahora no habéis pedido nada en mi nombre. Pedid y recibiréis, para que vuestra alegría sea completa. 25 »Os he dicho todo esto por medio de comparaciones, pero viene la hora en que ya no os hablaré así, sino que os hablaré claramente acerca de mi Padre. 26 En aquel día pediréis en mi nombre. Y no digo que voy a rogar por vosotros al Padre, 27 ya que el Padre mismo os ama porque me habéis amado y habéis creído que yo he venido de parte de Dios. 28 Salí del Padre y vine al mundo; ahora dejo de nuevo el mundo y vuelvo al Padre». 29 ―Ahora sí estás hablando directamente, sin vueltas ni rodeos —le dijeron sus discípulos—. 30 Ya podemos ver que sabes todas las cosas, y que ni siquiera necesitas que nadie te haga preguntas. Por esto creemos que saliste de Dios. 31 ―¿Ahora me creéis?^[2] —contestó Jesús—. 32 Mirad que la hora viene, y ya está aquí, en que seréis dispersados, y cada uno se irá a su propia casa y a mí me dejaréis solo. Sin embargo, solo no estoy, porque el Padre está conmigo. 33 Yo os he dicho estas cosas para que en mí tengáis paz. En este mundo tendréis aflicciones, pero ¡tened ánimo! Yo he vencido al mundo.

Верен

de Veren

1 Това ви казах, за да не се препънете. 2 Ще ви отлъчат от синагогата; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога^[1]. 3 И това ще ви сторят, защото не са познали нито Отца, нито Мен. 4 Но Аз ви казах тези неща, за да помните, че съм ви ги казал, когато дойде часът им. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас. 5 Но сега отивам при Онзи, който Ме е пратил^[2], и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш? 6 Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви^[3]. 7 Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да отида, защото, ако не отида, Застъпникът няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. 8 А когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: 9 за грях, защото не вярват в Мен; 10 за правда, защото отивам при Отца и няма вече да Ме виждате; 11 и за съд, защото князът на този свят е осъден. 12 Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. 13 А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви води в цялата истина; защото няма да говори от Себе Си, а каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. 14 Той Мен ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. 15 Всичко, което има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще взема и ще ви известява. 16 Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите. 17 Тогава някои от учениците Му си казаха помежду си: Какво е това, което ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите, и това: Отивам при Отца? 18 Затова си казаха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже. 19 Иисус, като разбра, че желаят да Го питат, им каза: Затова ли се питате помежду си, че казах: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите? 20 Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. 21 Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът ѝ; но когато роди детенцето, не помни вече мъките поради радостта, че се е родил човек на света. 22 Така и вие сега имате скръб^[4]; но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме. 23 И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам: ако поискате нещо от Отца в Мое Име, Той ще ви го даде. 24 Досега нищо не сте искали в Мое Име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. 25 Това ви говорих с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца. 26 В онзи ден ще искате в Мое Име; и не ви казвам, че Аз ще моля Отца за вас, 27 защото Сам Отец ви обича, понеже вие обикнахте Мен и повярвахте, че Аз от Отца излязох. 28 Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца^[5]. 29 Неговите ученици Му казаха: Ето, сега ясно говориш и никаква притча не казваш. 30 Сега знаем, че Ти всичко знаеш и няма нужда да Те пита някой. По това вярваме, че си излязъл от Бога. 31 Иисус им отговори: Сега ли вярвате? 32 Ето, настава час, дошъл е вече, да се разпръснете всеки при своето си и Мен да оставите сам; но Аз не съм сам, защото Отец е с Мен. 33 Това ви казах, за да имате в Мен мир. В света имате скръб^[6], но дерзайте: Аз победих света.