Josué 9 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Astucia de los gabaonitas

1 Había reyes que vivían en el lado occidental del Jordán, en la montaña, en la llanura y a lo largo de la costa del Mediterráneo, hasta el Líbano: hititas, amorreos, cananeos, ferezeos, heveos y jebuseos. Cuando estos monarcas se enteraron de lo sucedido, 2 se aliaron bajo un solo mando para hacer frente a Josué y a los israelitas. 3 Los gabaonitas, al darse cuenta de cómo Josué había tratado a las ciudades de Jericó y de Hai, 4 maquinaron un plan. Enviaron unos mensajeros, cuyos asnos llevaban costales viejos y odres para el vino, rotos y remendados. 5 Iban vestidos con ropa vieja y tenían sandalias gastadas y remendadas. El pan que llevaban para comer estaba duro y hecho migas. 6 Fueron al campamento de Guilgal, donde estaba Josué, y les dijeron a él y a los israelitas: ―Venimos de un país muy lejano. Queremos hacer un trato con vosotros. 7 Los israelitas replicaron: ―Tal vez sois de por aquí y, en ese caso, no podemos hacer ningún trato con vosotros. 8 Ellos le dijeron a Josué: ―Nosotros estamos dispuestos a serviros. Y Josué les preguntó: ―¿Quiénes sois vosotros y de dónde venís? 9 Ellos respondieron: ―Nosotros somos tus siervos, y hemos venido de un país muy distante, hasta donde ha llegado la fama del SEÑOR tu Dios. Nos hemos enterado de todo lo que él hizo en Egipto 10 y de lo que les hizo a los dos reyes amorreos al este del Jordán: Sijón, rey de Hesbón, y Og, rey de Basán, el que residía en Astarot. 11 Por eso los habitantes de nuestro país, junto con nuestros dirigentes, nos pidieron que nos preparáramos para el largo viaje y que os diéramos el siguiente mensaje: “Deseamos ser vuestros siervos; hagamos un trato”. 12 Cuando salimos para acá, nuestro pan estaba fresco y caliente, pero ahora, ¡miradlo! Está duro y hecho migas. 13 Estos odres estaban nuevecitos y repletos de vino, y ahora, tal como podéis ver, están todos rotos. Y nuestra ropa y sandalias están gastadas por el largo viaje. 14 Los hombres de Israel participaron de las provisiones de los gabaonitas, pero no consultaron al SEÑOR. 15 Entonces Josué hizo con ellos un trato de ayuda mutua y se comprometió a perdonarles la vida. Y los jefes israelitas ratificaron el trato. 16 Tres días después de haber concluido el trato con los gabaonitas, los israelitas se enteraron de que eran sus vecinos y vivían en las cercanías. 17 Por eso se pusieron en marcha, y al tercer día llegaron a sus ciudades: Gabaón, Cafira, Berot y Quiriat Yearín. 18 Pero los israelitas no los atacaron porque los jefes de la comunidad les habían jurado en nombre del SEÑOR, Dios de Israel, perdonarles la vida. Y, aunque toda la comunidad se quejó contra sus jefes, 19 estos contestaron: ―Hemos hecho un juramento en nombre del SEÑOR, y no podemos hacerles ningún daño. 20 Esto es lo que haremos con ellos: les perdonaremos la vida, para que no caiga sobre nosotros el castigo divino por quebrantar el juramento que hicimos. 21 Luego añadieron: ―Se les permitirá vivir, pero a cambio de ser los leñadores y aguadores de la comunidad. De ese modo, los jefes de la comunidad cumplieron su promesa. 22 Entonces Josué llamó a los gabaonitas y les recriminó: ―¿Por qué nos engañasteis con el cuento de que erais de tierras lejanas, cuando en verdad sois nuestros vecinos? 23 A partir de ahora, esta será vuestra maldición: seréis por siempre sirvientes del templo de mi Dios, responsables de cortar la leña y de acarrear el agua. 24 Los gabaonitas contestaron: ―Nosotros, tus siervos, fuimos bien informados de que el SEÑOR tu Dios ordenó a su siervo Moisés que os diera toda esta tierra y que destruyera a todos sus habitantes. Temimos tanto por nuestra vida que decidimos hacer lo que ya sabéis. 25 Estamos en vuestras manos. Haced con nosotros lo que os parezca justo y bueno. 26 Así salvó Josué a los gabaonitas de morir a manos del pueblo de Israel. 27 Ese mismo día Josué los hizo leñadores y aguadores de la asamblea israelita, especialmente del altar del SEÑOR que está en el lugar que él mismo eligió. Y así han permanecido hasta el día de hoy.

Верен

de Veren

1 А когато чуха това всичките царе отсам Йордан, в хълмистата земя и в низината, и по целия бряг на Голямото море към Ливан – хетейците и аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците – 2 те се събраха заедно, за да се бият единодушно с Иисус и с Израил. 3 А когато жителите на Гаваон чуха какво беше направил Иисус на Ерихон и на Гай, 4 те постъпиха хитро и отидоха, и се престориха на пратеници. И взеха стари чували на магаретата си и стари мехове за вино, скъсани и вързани, 5 и стари и кърпени обувки на краката си, и стари дрехи на себе си; и всичкият хляб за храната им беше сух и плесенясал. 6 И те отидоха при Иисус в стана при Галгал и казаха на него и на израилевите мъже: Ние дойдохме от далечна страна, затова сега направете договор с нас. 7 А израилевите мъже казаха на евейците: Може би вие живеете сред нас; как да направим договор с вас? 8 А те казаха на Иисус: Ние сме твои слуги. И Иисус им каза: Кои сте вие и откъде идвате? 9 А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ти заради Името на ГОСПОДА, твоя Бог; защото чухме слуха за Него и всичко, което е извършил в Египет, 10 и всичко, което е извършил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан – на есевонския цар Сихон и на васанския цар Ог, който беше в Астарот. 11 Тогава нашите старейшини и всичките жители на нашата земя ни говориха и казаха: Вземете в ръката си храна за из път и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, затова сега направете договор с нас. 12 Този наш хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а ето, сега е сух и плесенясал. 13 И тези мехове за вино, които напълнихме, бяха нови, а ето, сега са скъсани; и тези наши дрехи и наши обувки остаряха от много дългия път. 14 И мъжете взеха от храната им, но не потърсиха съвет от устата на ГОСПОДА. 15 И Иисус сключи мир с тях и направи договор с тях да ги остави да живеят; и първенците на обществото им се заклеха. 16 А след три дни, след като бяха направили договор с тях, те чуха, че им били съседи и живеели между тях. 17 Тогава израилевите синове тръгнаха и дойдоха до градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон и Хефира, и Вирот, и Кириат-Иарим. 18 И израилевите синове не ги избиха, защото първенците на обществото им се бяха заклели в ГОСПОДА, Израилевия Бог. И цялото общество роптаеше срещу първенците. 19 Тогава всичките първенци казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в ГОСПОДА, Израилевия Бог, и сега не можем да ги докоснем. 20 Това ще им направим, и ще ги оставим да живеят, за да не дойде гняв върху нас заради клетвата, с която им се заклехме. 21 И първенците им казаха: Нека да живеят. Така те станаха дървосекачи и водоносци за цялото общество, както първенците им бяха говорили. 22 А Иисус ги извика и им говори, и каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Много сме далеч от вас! – когато живеете между нас? 23 Затова сега сте прокълнати и никога няма да липсват от вас слуги – и дървосекачи, и водоносци за дома на моя Бог. 24 Тогава те отговориха на Иисус и казаха: Понеже слугите ти бяха сигурно известени, че ГОСПОД, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Мойсей да ви даде цялата земя и да изтреби всичките жители на земята пред вас; затова се уплашихме много за живота си заради вас и сторихме това нещо. 25 И сега, ето, ние сме в ръката ти; направи, каквото ти се вижда добро и право да ни направиш. 26 И той им направи така и ги избави от ръката на израилевите синове, и не ги убиха. 27 И в онзи ден Иисус ги направи дървосекачи и водоносци за обществото и за олтара на ГОСПОДА на мястото, което Той би избрал, както са и до днес.