Josué 10 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Ataque de los reyes amorreos

1 Adonisédec, rey de Jerusalén, se enteró de que Josué había tomado la ciudad de Hai y la había destruido completamente, pues Josué hizo con Hai y su rey lo mismo que había hecho con Jericó y su rey. Adonisédec también supo que los habitantes de Gabaón habían hecho un trato de ayuda mutua con los israelitas y se habían quedado a vivir con ellos. 2 Esto, por supuesto, alarmó grandemente a Adonisédec y a su gente, porque Gabaón era más importante y más grande que la ciudad de Hai; era tan grande como las capitales reales, y tenía un ejército poderoso. 3 Por eso Adonisédec envió un mensaje a los siguientes reyes: Hohán de Hebrón, Pirán de Jarmut, Jafía de Laquis, y Debir de Eglón. 4 El mensaje decía: «Uníos a mí y conquistemos a Gabaón, porque ha hecho un trato de ayuda mutua con Josué y los israelitas». 5 Entonces los cinco reyes amorreos de Jerusalén, Hebrón, Jarmut, Laquis y Eglón se unieron y marcharon con sus ejércitos para acampar frente a Gabaón y atacarla.

Derrota de los reyes amorreos

6 Los gabaonitas, por su parte, enviaron el siguiente mensaje a Josué, que estaba en Guilgal: «No abandones a estos tus siervos. ¡Ven de inmediato y sálvanos! Necesitamos tu ayuda, porque todos los reyes amorreos de la región montañosa se han aliado contra nosotros». 7 Josué salió de Guilgal con todo su ejército, acompañados de su comando especial. 8 Y el SEÑOR le dijo a Josué: «No tiembles ante ellos, pues yo te los entrego; ninguno de ellos podrá resistirte». 9 Después de marchar toda la noche desde Guilgal, Josué los atacó por sorpresa. 10 A su vez, el SEÑOR llenó de pánico a los amorreos ante la presencia del ejército israelita, y este les infligió una tremenda derrota en Gabaón. A los que huyeron los persiguieron por el camino de Bet Jorón, y acabaron con ellos por toda la vía que va a Azeca y Maquedá. 11 Mientras los amorreos huían de Israel, entre Bet Jorón y Azeca, el SEÑOR mandó del cielo una tremenda granizada que mató a más gente de la que el ejército israelita había matado a filo de espada. 12 Ese día en que el SEÑOR entregó a los amorreos en manos de los israelitas, Josué le dijo al SEÑOR en presencia de todo el pueblo: «Sol, detente en Gabaón, luna, párate sobre Ayalón». 13 El sol se detuvo y la luna se paró, hasta que Israel se vengó de sus adversarios. Esto está escrito en el libro de Jaser. Y, en efecto, el sol se detuvo en el cenit y no se movió de allí casi un día entero. 14 Nunca antes ni después ha habido un día como aquel; fue el día en que el SEÑOR obedeció la orden de un ser humano. ¡No cabe duda de que el SEÑOR estaba peleando por Israel! 15 Luego, Josué regresó a Guilgal con todo el ejército israelita.

Muerte de los reyes amorreos

16 Los cinco reyes habían huido y se habían refugiado en una cueva en Maquedá. 17 Tan pronto como Josué supo que habían hallado a los cinco reyes en la cueva, 18 dio la siguiente orden: «Colocad rocas a la entrada de la cueva y poned unos guardias para que la vigilen. 19 ¡Que nadie se detenga! Perseguid a los enemigos y atacadlos por la retaguardia. No les permitáis llegar a sus ciudades. ¡El SEÑOR, vuestro Dios, ya os los ha entregado!» 20 Josué y el ejército israelita exterminaron a sus enemigos; muy pocos de estos pudieron refugiarse en las ciudades amuralladas. 21 Finalmente, todos los israelitas retornaron a Maquedá sanos y salvos. ¡Nadie en la comarca se atrevía a decir nada contra Israel! 22 Entonces Josué mandó que destaparan la entrada de la cueva y que le trajeran a los cinco reyes amorreos. 23 De inmediato sacaron a los cinco reyes de la cueva: los reyes de Jerusalén, Hebrón, Jarmut, Laquis y Eglón. 24 Cuando se los trajeron, Josué convocó a todo el ejército israelita y les ordenó a todos los comandantes que lo habían acompañado: «Acercaos y pisadles el cuello a estos reyes». Los comandantes obedecieron al instante. 25 Entonces Josué les dijo: «No temáis ni deis un paso atrás; al contrario, sed fuertes y valientes. Esto es exactamente lo que el SEÑOR hará con todos los que enfrentéis en batalla». 26 Dicho esto, Josué mató a los reyes, los colgó en cinco árboles, y allí los dejó hasta el atardecer. 27 Cuando ya el sol se iba a poner, Josué mandó que los descolgaran de los árboles y los arrojaran en la misma cueva donde antes se habían escondido. Entonces taparon la cueva con unas enormes rocas, que permanecen allí hasta el día de hoy. 28 Ese mismo día, Josué tomó Maquedá y mató a filo de espada a su rey y a todos sus habitantes; ¡nadie quedó con vida! Y al rey de Maquedá le sucedió lo mismo que al rey de Jericó.

Conquista de las ciudades del sur

29 De Maquedá, Josué y todo Israel se dirigieron a Libná y la atacaron. 30 El SEÑOR entregó en manos de Israel al rey y a sus habitantes. Josué pasó a filo de espada a todos sus habitantes; nadie quedó con vida. Y al rey de Libná le sucedió lo mismo que al rey de Jericó. 31 De Libná, Josué y todo Israel se dirigieron a Laquis. El ejército la sitió y la atacó. 32 El SEÑOR la entregó en manos de Israel, y al segundo día la conquistaron. Todos en Laquis murieron a filo de espada, tal como había sucedido con Libná. 33 Además, Horán, rey de Guézer, que había salido a defender a Laquis, fue totalmente derrotado junto con su ejército; nadie sobrevivió a la espada de Josué. 34 De Laquis, Josué y todo Israel se dirigieron a Eglón. Sitiaron la ciudad y la atacaron. 35 En un solo día la conquistaron y destruyeron a todos a filo de espada, tal como lo habían hecho con Laquis. 36 De Eglón, Josué y todo Israel se dirigieron a Hebrón, y la atacaron. 37 El ejército israelita tomó la ciudad y la pasó a filo de espada, de modo que nadie, ni el rey ni ninguno de los habitantes de la ciudad y de sus aldeas, escapó con vida. Y tal como sucedió en Eglón, Hebrón fue destruida completamente. 38 De Hebrón, Josué y todo Israel se dirigieron a Debir y la atacaron. 39 Se apoderaron de la ciudad, de su rey y de todas sus aldeas, y mataron a filo de espada a todos sus habitantes. Nadie quedó con vida; todo fue arrasado. A Debir le sucedió lo mismo que les había sucedido a Libná, a Hebrón y a sus respectivos reyes. 40 Así Josué conquistó toda aquella región: la cordillera, el Néguev, los llanos y las laderas. Derrotó a todos sus reyes, sin dejar ningún sobreviviente. ¡Todo cuanto tenía aliento de vida fue destruido completamente! Esto lo hizo según el mandato del SEÑOR, Dios de Israel. 41 Josué conquistó a todos, desde Cades Barnea hasta Gaza, y desde la región de Gosén hasta Gabaón. 42 A todos esos reyes y sus territorios Josué los conquistó en una sola expedición, porque el SEÑOR, Dios de Israel, combatía por su pueblo. 43 Después Josué regresó al campamento de Guilgal junto con todo el ejército israelita.

Верен

de Veren

1 А когато ерусалимският цар Адониседек чу, че Иисус превзел Гай и изпълнил над него проклятието; и както направил на Ерихон и на царя му, така направил на Гай и на царя му; и че жителите на Гаваон сключили мир с Израил и били между тях; 2 много се уплашиха, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни. 3 Затова ерусалимският цар Адониседек изпрати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахиския цар Яфий и до еглонския цар Девир да кажат: 4 Изкачете се при мен и ми помогнете да унищожим Гаваон, защото е сключил мир с Иисус и с израилевите синове. 5 И петимата аморейски царе – ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахиският цар и еглонският цар – се събраха и се изкачиха, те и всичките им войски, и разположиха стан пред Гаваон и се биха с него. 6 Тогава гаваонските мъже пратиха известие до Иисус в стана при Галгал и казаха: Не оттегляй ръцете си от слугите си! Бързо се изкачи при нас и ни избави, и ни помогни, защото всичките аморейски царе, които живеят в хълмистата земя, се събраха против нас. 7 И Иисус се изкачи от Галгал, той и с него целият народ, годен за война, и всичките храбри воини. 8 И ГОСПОД каза на Иисус: Не се бой от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред теб. 9 Затова Иисус ги нападна внезапно, след като се беше изкачвал цяла нощ от Галгал. 10 И ГОСПОД ги обърка пред Израил и им нанесе голямо поражение в Гаваон, и ги преследва по пътя, който се изкачва към Веторон, и ги избиваше до Азика и Макида. 11 И когато те бягаха пред Израил и бяха по нанадолнището от Веторон, ГОСПОД хвърляше върху тях големи камъни от небето до Азика и те измряха. Умрелите от камъните на градушката бяха повече от онези, които израилевите синове убиха с меч. 12 Тогава Иисус говори на ГОСПОДА в деня, когато ГОСПОД предаде аморейците пред израилевите синове, и каза пред очите на Израил: Застани, слънце, над Гаваон и ти, луна, в долината Еалон! 13 И слънцето застана и луната спря, докато народът отмъсти на враговете си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? И слънцето застана в средата на небето и не побърза да залезе почти цял ден. 14 И такъв ден не е имало нито преди, нито после, в който ГОСПОД да послуша гласа на човек; защото ГОСПОД воюва за Израил^[1]. 15 После Иисус се върна в стана при Галгал и целият Израил с него^[2]. 16 А онези петима царе избягаха и се скриха в пещерата при Макида. 17 И съобщиха на Иисус и казаха: Петимата царе бяха намерени скрити в пещерата при Макида. 18 И Иисус каза: Отърколете големи камъни на входа на пещерата и поставете мъже при нея да ги пазят; 19 а вие самите не стойте, а преследвайте враговете си и разбийте изоставащите им. Не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото ГОСПОД, вашият Бог, ги предаде в ръката ви! 20 И когато Иисус и израилевите синове им бяха нанесли окончателно и много тежко поражение, докато ги довършиха, а останалите оцелели от тях бяха влезли в укрепените градове, 21 тогава целият народ се върна с мир при Иисус в стана в Макида. Никой не изрече дума против някого от израилевите синове. 22 Тогава Иисус каза: Отворете входа на пещерата и изведете при мен онези петима царе от пещерата! 23 И те направиха така и изведоха при него онези петима царе от пещерата: ерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахиския цар и еглонския цар. 24 И когато изведоха при Иисус тези царе, Иисус извика всичките израилеви мъже и каза на предводителите на войниците, които бяха отишли с него: Приближете се и сложете краката си на вратовете на тези царе! И те се приближиха и сложиха краката си на вратовете им. 25 И Иисус им каза: Не се бойте и не се страхувайте; бъдете силни и смели, понеже така ще направи ГОСПОД на всички ваши врагове, срещу които воювате! 26 И после Иисус ги удари и ги уби, и ги обеси на пет дървета; и те висяха на дърветата до вечерта. 27 А при залез слънце Иисус заповяда и ги свалиха от дърветата, и ги хвърлиха в пещерата, където се бяха скрили, и сложиха големи камъни на входа на пещерата, които са там и до ден днешен. 28 В онзи ден Иисус превзе Макида и я порази с острието на меча, и изпълни проклятието над нея и над царя ѝ, и над всички, които бяха в нея. Не остави никой оцелял и направи на макидския цар, както беше направил на ерихонския цар. 29 След това Иисус премина от Макида в Ливна, и целият Израил с него, и воюва против Ливна. 30 И ГОСПОД предаде и нея, и царя ѝ в ръката на Израил; и той порази с острието на меча нея и всички, които бяха в нея. Не остави никой оцелял в нея и направи на царя ѝ, както беше направил на ерихонския цар. 31 После Иисус премина от Ливна в Лахис, и целият Израил с него, и се разположиха на стан срещу него, и воюваха срещу него. 32 И ГОСПОД предаде Лахис в ръката на Израил и той го превзе на втория ден, и порази с острието на меча него и всички, които бяха в него, според всичко, което бяха направили на Ливна. 33 Тогава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахис, но Иисус разби него и народа му, докато не му остана нито един оцелял. 34 И Иисус премина от Лахис в Еглон, и целият Израил с него, и се разположиха на стан срещу него, и воюваха срещу него. 35 И в същия ден те го превзеха, и го поразиха с острието на меча; и в същия ден той изпълни проклятието над всички, които бяха в него, според всичко, което беше направил на Лахис. 36 После Иисус се изкачи от Еглон в Хеврон, и целият Израил с него, и воюваха срещу него. 37 И го превзеха и поразиха с острието на меча него и царя му, и всичките му градове, и всички, които бяха в него. Не остави никой оцелял, според всичко, което беше направил на Еглон, и изпълни проклятието над него и всички, които бяха в него. 38 И Иисус се обърна към Девир, и целият Израил с него, и воюваха против него. 39 И го превзе с царя му и всичките му градове и ги поразиха с острието на меча, и изпълниха проклятието над всички, които бяха в него. Не остави никой оцелял; както беше направил на Хеврон и както беше направил и на Ливна и на царя ѝ, така направи и на Девир и на царя му. 40 Така Иисус порази цялата земя – хълмистата земя и юга, и низината, и склоновете, и всичките им царе. Не остави никой оцелял, а изпълни проклятието над всичко, което дишаше, така както беше заповядал ГОСПОД, Израилевият Бог. 41 И Иисус ги разби от Кадис-Варни до Газа, и цялата Гесенска земя до Гаваон. 42 Всички тези царе и земята им Иисус превзе наведнъж, защото ГОСПОД, Израилевият Бог, воюваше за Израилст. 14;. 43 После Иисус се върна в стана в Галгал, и целият Израил с негост. 15;.