1 Samuel 13 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nueva Versión Internacional (Castellano)

Samuel reprende a Saúl

1 Saúl tenía treinta años^[1] cuando comenzó a reinar sobre Israel, y su reinado duró cuarenta y dos años.^[2] (Hch 13:21) 2 De entre los israelitas, Saúl escogió tres mil soldados; dos mil estaban con él en Micmás y en los montes de Betel, y mil estaban con Jonatán en Guibeá de Benjamín. Al resto del ejército Saúl lo mandó a sus hogares. 3 Jonatán atacó la guarnición filistea apostada en Gueba, y esto llegó a oídos de los filisteos. Entonces Saúl mandó que se tocara la trompeta por todo el país, pues dijo: «¡Que se enteren todos los hebreos!» 4 Todo Israel se enteró de esta noticia: «Saúl ha atacado la guarnición filistea, así que los israelitas se han hecho odiosos a los filisteos». Por tanto, el pueblo se puso a las órdenes de Saúl en Guilgal. 5 Los filisteos también se juntaron para hacerle la guerra a Israel. Contaban con tres mil^[3] carros, seis mil jinetes y un ejército tan numeroso como la arena a la orilla del mar. Avanzaron hacia Micmás, al este de Bet Avén, y allí acamparon. 6 Los israelitas se dieron cuenta de que estaban en aprietos, pues todo el ejército se veía amenazado. Por eso tuvieron que esconderse en las cuevas, en los matorrales, entre las rocas, en las zanjas y en los pozos. 7 Algunos hebreos incluso cruzaron el Jordán para huir al territorio de Gad, en Galaad. Saúl se había quedado en Guilgal, y todo el ejército que lo acompañaba temblaba de miedo. 8 Allí estuvo esperando siete días, según el plazo indicado por Samuel, pero este no llegaba. Como los soldados comenzaban a desbandarse, 9 Saúl ordenó: «Traedme el holocausto y los sacrificios de comunión»; y él mismo ofreció el holocausto. 10 En el momento en que Saúl terminaba de celebrar el sacrificio, llegó Samuel. Saúl salió a recibirlo, y lo saludó. 11 Pero Samuel le preguntó: ―¿Qué has hecho? Y Saúl le respondió: ―Pues, como vi que la gente se desbandaba, que tú no llegabas en el plazo indicado, y que los filisteos se habían juntado en Micmás, 12 pensé: “Los filisteos ya están a punto de atacarme en Guilgal, y ni siquiera he implorado la ayuda del SEÑOR”. Por eso me atreví a ofrecer el holocausto. 13 ―¡Te has portado como un necio! —le replicó Samuel—. No has cumplido el mandato que te dio el SEÑOR tu Dios. El SEÑOR habría establecido tu reino sobre Israel para siempre, 14 pero ahora te digo que tu reino no permanecerá. El SEÑOR ya está buscando un hombre más de su agrado y lo ha designado gobernante de su pueblo, pues tú no has cumplido su mandato.

Jonatán ataca a los filisteos

15 Dicho esto, Samuel se fue de Guilgal hacia Guibeá de Benjamín. Saúl pasó revista a los soldados que estaban con él, y eran unos seiscientos hombres. 16 Él y su hijo Jonatán, junto con sus soldados, se quedaron en Gueba de Benjamín, mientras que los filisteos seguían acampados en Micmás. 17 Del campamento filisteo salió una tropa de asalto dividida en tres grupos: uno de ellos avanzó por el camino de Ofra, hacia el territorio de Súal; 18 otro, por Bet Jorón; y el tercero, por la frontera del valle de Zeboyín, en dirección al desierto. 19 En todo el territorio de Israel no había un solo herrero, pues los filisteos no permitían que los hebreos se forjaran espadas y lanzas. 20 Por tanto, todo Israel dependía de los filisteos para que les afilaran los arados, los azadones, las hachas y las hoces.^[4] 21 Por un arado o un azadón cobraban ocho gramos de plata, y cuatro gramos^[5] por una horqueta o un hacha, o por arreglar las aguijadas. 22 Así que ninguno de los soldados israelitas tenía espada o lanza, excepto Saúl y Jonatán. 23 Un destacamento de filisteos avanzó hasta el paso de Micmás.

Верен

de Veren

1 Саул беше на четиридесет години, когато се възцари; и царува две години над Израил. 2 И Саул си избра три хиляди мъже от Израил; две хиляди бяха със Саул в Михмас и в хълмистата земя на Ветил, а хиляда бяха с Йонатан в Гавая Вениаминова. А останалия народ изпрати всеки по шатрите му. 3 И Йонатан разби гарнизона на филистимците, който беше в Гава, и филистимците чуха това. Тогава Саул засвири с тръбата по цялата земя и каза: Нека чуят евреите! 4 И целият Израил чу да се казва: Саул разбил гарнизона на филистимците и Израил е станал омразен на филистимците. И народът се събра след Саул в Галгал. 5 А филистимците се събраха да се бият с Израил: тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници, и народ като пясъка на морския бряг по множество. И се изкачиха и се разположиха на стан в Михмас, на изток от Ветавен. 6 И израилевите мъже видяха, че бяха в беда, защото народът беше притиснат; и народът се скри в пещери, в гъсталаци, по скали, по височини и в ровове. 7 И евреите преминаха Йордан към земята на Гад и Галаад. А Саул беше още в Галгал и целият народ го следваше треперейки. 8 Тогава той чака седем дни, според определеното от Самуил време, но Самуил не дойде в Галгал; а народът се разпръсваше от него. 9 Затова Саул каза: Донесете ми всеизгарянето и примирителните жертви! И той принесе всеизгарянето. 10 И когато свърши принасянето на всеизгарянето, ето, Самуил дойде; и Саул излезе да го посрещне и да го поздрави. 11 А Самуил каза: Какво си направил? И Саул каза: Понеже видях, че народът се разпръсва от мен и че ти не дойде в определеното време, а филистимците са се събрали в Михмас, 12 затова казах: Сега филистимците ще слязат срещу мен в Галгал, а аз не съм се помолил на ГОСПОДА. Затова се принудих и принесох всеизгарянето. 13 И Самуил каза на Саул: Извършил си безумие. Не си спазил заповедта на ГОСПОДА, своя Бог, която Той ти заповяда. Защото сега ГОСПОД щеше да утвърди царството ти над Израил до века. 14 Но сега царството ти няма да се утвърди. ГОСПОД си потърси човек по сърцето Си и ГОСПОД определи него за княз над народа Си, понеже ти не спази онова, което ГОСПОД ти заповяда. 15 И Самуил стана и отиде от Галгал в Гавая Вениаминова. А Саул преброи народа, който беше с него, около шестстотин мъже. 16 И Саул и синът му Йонатан, и народът, който беше с него, останаха в Гавая Вениаминова; а филистимците се бяха разположили на стан в Михмас. 17 И от филистимския стан излязоха нападатели на три части: една част се отправи по пътя към Офра, към земята Согал; 18 друга част се отправи по пътя към Веторон; и трета част се отправи по посока на границата, която гледа към долината Цевоим към пустинята. 19 А по цялата израилева земя не се намираше ковач, защото филистимците бяха казали: Да не би евреите да си направят мечове или копия. 20 И целият Израил слизаше при филистимците, за да си наточи всеки острието на плуга си, лопатата си, брадвата си и сърпа си. 21 И наточването струваше две трети от сикъла за сърповете, лопатите, вилите и брадвите и за да наострят остените си. 22 И в деня на битката не се намери нито меч, нито копие в ръката на целия народ, който беше със Саул и Йонатан; но у Саул и у сина му Йонатан се намериха. 23 А постът на филистимците излезе към прохода на Михмас.