1Samuel le habló a todo Israel: ―¡Prestadme atención! Yo os he hecho caso en todo lo que me habéis pedido, y os he dado un rey que os gobierne.2Ya tenéis al rey que va a dirigiros. En cuanto a mí, ya soy viejo y lleno de canas, y mis hijos son parte del pueblo. Yo os he guiado a vosotros desde mi juventud hasta la fecha.3Aquí me tenéis. Podéis acusarme en la presencia del SEÑOR y de su ungido. ¿A quién le he robado un buey o un asno? ¿A quién he defraudado? ¿A quién he oprimido? ¿Por quién me he dejado sobornar? Acusadme, y pagaré lo que corresponda.4―No nos has defraudado —respondieron—; tampoco nos has oprimido ni le has robado nada a nadie.5Samuel insistió: ―¡Que el SEÑOR y su ungido sean hoy testigos de que no me habéis hallado culpable de nada! ―¡Que lo sean! —fue la respuesta del pueblo.6Además Samuel les dijo: ―Testigo es el SEÑOR, que escogió a Moisés y a Aarón para sacar de Egipto a vuestros antepasados.7Y ahora, prestadme atención. El SEÑOR os ha colmado de beneficios a vosotros y a vuestros antepasados, pero yo tengo una querella contra vosotros ante el SEÑOR.8»Después de que Jacob entró en Egipto, sus descendientes clamaron al SEÑOR. Entonces el SEÑOR envió a Moisés y a Aarón para sacarlos de Egipto y establecerlos en este lugar.9Pero, como se olvidaron de su SEÑOR y Dios, él los entregó al poder de Sísara, comandante del ejército de Jazor, y al poder de los filisteos y del rey de Moab, y ellos les hicieron la guerra.10Por eso vosotros clamasteis al SEÑOR: “Hemos pecado al abandonar al SEÑOR y adorar a los ídolos de Baal y a las imágenes de Astarté. Pero ahora, si nos libras del poder de nuestros enemigos, solo a ti te serviremos”.11Entonces el SEÑOR envió a Yerubaal, Barac,[1] Jefté y Samuel, y os libró del poder de los enemigos que os rodeaban, para que vivierais seguros.12»No obstante, cuando visteis que Najás, rey de los amonitas, os amenazaba, me dijisteis: “¡No! ¡Queremos que nos gobierne un rey!” Y esto, a pesar de que el SEÑOR vuestro Dios es vuestro rey.13Pues bien, aquí tenéis al rey que pedisteis y que habéis escogido. Pero tened en cuenta que es el SEÑOR quien os ha dado ese rey.14Si vosotros y el rey que os gobierne teméis al SEÑOR vuestro Dios, y le servís y le obedecéis, acatando sus mandatos y manteniéndoos fieles a él, ¡magnífico!15En cambio, si le desobedecéis y no acatáis sus mandatos, él descargará su mano sobre vosotros como la descargó contra vuestros antepasados.16»Y ahora, prestadme atención y observad con vuestros propios ojos algo grandioso que el SEÑOR va a hacer.17Ahora no es tiempo de lluvias, sino de cosecha.[2] Sin embargo, voy a invocar al SEÑOR, y él enviará truenos y lluvia; así os daréis cuenta de la gran maldad que habéis cometido ante el SEÑOR al pedir un rey».18Samuel invocó al SEÑOR, y ese mismo día el SEÑOR mandó truenos y lluvia. Todo el pueblo sintió un gran temor ante el SEÑOR y ante Samuel,19y le dijeron a Samuel: ―Ora al SEÑOR tu Dios por nosotros, tus siervos, para que no nos quite la vida. A todos nuestros pecados hemos añadido la maldad de pedirle un rey.20―No temáis —replicó Samuel—. Aunque vosotros habéis cometido una gran maldad, no os apartéis del SEÑOR; más bien, servidle de todo corazón.21No os alejéis de él por seguir a ídolos inútiles, que no os pueden ayudar ni rescatar, pues no sirven para nada.22Por amor a su gran nombre, el SEÑOR no rechazará a su pueblo; de hecho, él se ha dignado a haceros a vosotros su propio pueblo.23En cuanto a mí, que el SEÑOR me libre de pecar contra él dejando de orar por vosotros. Yo seguiré enseñándoos el camino bueno y recto.24Pero os exhorto a temer al SEÑOR y a servirle fielmente y de todo corazón, recordando los grandes beneficios que él ha hecho en vuestro favor.25Si persistís en la maldad, tanto vosotros como vuestro rey seréis destruidos.
1 Samuel 12
Верен
de Veren1И Самуил говори на целия Израил: Ето, послушах гласа ви за всичко, което ми казахте, и поставих цар над вас.2И сега, ето, царят върви пред вас. А аз съм стар и белокос, и ето, синовете ми са с вас. Ходих пред вас от младостта си до този ден.3Ето ме, свидетелствайте против мен пред ГОСПОДА и пред помазаника Му: На кого съм взел говедото или на кого съм взел магарето, или кого съм онеправдал, кого съм притеснил или от ръката на кого съм взел подкуп, за да заслепя очите си с него? Ще ви го върна!4А те казаха: Не си ни онеправдал, нито си ни притеснил, нито си взел нещо от ръката на някого.5И той им каза: ГОСПОД е свидетел против вас и Неговият помазаник е свидетел днес, че не сте намерили нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е.6Тогава Самуил каза на народа: ГОСПОД е, който постави Мойсей и Аарон, и който изведе бащите ви от египетската земя.7И сега застанете, за да разсъждавам с вас пред ГОСПОДА за всичките справедливи дела на ГОСПОДА, които Той извърши за вас и за бащите ви.8Когато Яков отиде в Египет, бащите ви извикаха към ГОСПОДА и ГОСПОД изпрати Мойсей и Аарон, които изведоха бащите ви от Египет и ги заселиха на това място.9Но те забравиха ГОСПОДА, своя Бог; затова Той ги предаде[1] в ръката на Сисара, военачалника на войската на Асор, в ръката на филистимците и в ръката на царя на Моав; и те воюваха срещу тях.10Тогава те извикаха към ГОСПОДА и казаха: Съгрешихме, че оставихме ГОСПОДА и служихме на ваалимите и астартите; но сега ни избави от ръката на враговете ни, и ще Ти служим!11И ГОСПОД изпрати Ероваал, Ведан, Ефтай и Самуил, и ви избави от ръката на враговете ви отвсякъде, и вие живеехте в безопасност.12А когато видяхте, че Наас, царят на синовете на Амон, дойде срещу вас, ми казахте: Цар да царува над нас! – когато ГОСПОД, вашият Бог, ви беше цар.13И сега, ето царят, когото избрахте и когото искахте! И ето, ГОСПОД постави цар над вас.14Ако се боите от ГОСПОДА и Му служите, и слушате гласа Му, и не се бунтувате срещу ГОСПОДНАТА заповед, и вие, и царят, който царува над вас, следвате ГОСПОДА, своя Бог, тогава ГОСПОД ще бъде с вас.15Но ако не слушате гласа на ГОСПОДА и се бунтувате срещу ГОСПОДНАТА заповед, тогава ръката на ГОСПОДА ще бъде против вас, както беше против бащите ви.16И сега, пристъпете и вижте това велико нещо, което ГОСПОД ще направи пред очите ви.17Не е ли сега пшеничената жетва? Аз ще призова ГОСПОДА и Той ще изпрати гръмотевици и дъжд; и ще познаете и видите, че е голямо злото ви, което направихте пред ГОСПОДА, като поискахте за себе си цар.18И Самуил призова ГОСПОДА и ГОСПОД изпрати гръмотевици и дъжд в онзи ден; и целият народ се убоя много от ГОСПОДА и от Самуил.19И целият народ каза на Самуил: Помоли се за слугите си на ГОСПОДА, своя Бог, за да не умрем, защото към всичките си грехове прибавихме и това зло, да искаме за себе си цар[2]!20А Самуил каза на народа: Не се бойте. Вие наистина извършихте цялото това зло; но не се отклонявайте от следването на ГОСПОДА, а служете на ГОСПОДА с цялото си сърце.21И не се отклонявайте, защото тогава ще отидете след празни неща, които не ползват и не избавят, защото са празни.22Защото ГОСПОД няма да остави народа Си заради великото Си Име, понеже ГОСПОД благоволи да ви направи Свой народ.23А колкото до мен, далеч да бъде от мен да съгреша против ГОСПОДА, като престана да се моля за вас; а ще ви уча на добрия и правия път.24Само се бойте от ГОСПОДА и Му служете в истина с цялото си сърце, защото видяхте какви велики неща е извършил Той за вас.25Но ако продължите да вършите зло, тогава и вие, и царят ви ще загинете.