Pentru dirijor. De cântat în almut laben. Un psalm al lui David.
1[1]Îți voi mulțumi, DOAMNE, din toată inima mea, voi vesti toate minunile Tale.[2]2Mă voi bucura și mă voi înveseli în Tine, voi cânta spre lauda Numelui Tău, Preaînalte!3Dușmanii mei dau înapoi, se poticnesc și pier dinaintea Ta,4căci Tu ai judecat cauza mea și mi‑ai făcut dreptate; ai șezut pe tron ca Unul Care judeci cu dreptate.5Tu ai mustrat neamurile și l‑ai nimicit pe cel rău; le‑ai șters numele pentru veci de veci.6Dușmanul a sfârșit în ruine veșnice! I‑ai smuls cetățile și ai dat uitării amintirea lor.7DOMNUL însă va trona pe vecie! El Și‑a pregătit tronul pentru judecată.8El va judeca lumea cu dreptate, va cântări popoarele cu nepărtinire.9DOMNUL este o întăritură pentru cel asuprit, o întăritură în vremuri de necaz.10Cei ce cunosc Numele Tău se încred în Tine, căci Tu nu‑i părăsești pe cei ce Te caută, DOAMNE!11Cântați spre lauda DOMNULUI, Care locuiește în Sion! Vestiți printre popoare lucrările Lui!12Căci El, Care răzbună sângele vărsat, Își aduce aminte și nu uită strigătul celor umili.13Arată‑Ți bunăvoința față de mine, DOAMNE! Uită‑Te la suferința pe care mi‑o provoacă cei ce mă urăsc! Ridică‑mă de la porțile morții!14Atunci voi vesti toate laudele Tale la porțile fiicei Sionului, mă voi bucura de izbăvirea Ta!15Neamurile s‑au afundat în groapa pe care au făcut‑o; piciorul le‑a fost prins în lațul pe care l‑au ascuns.16DOMNUL Se descoperă și face judecată.[3] Cel rău este prins chiar prin lucrarea mâinilor lui. Higgaion[4]. Selah17Cei răi se întorc în Locuința Morților, toate neamurile care uită de Dumnezeu.18Căci cel nevoiaș nu este uitat la nesfârșit, speranța celor săraci nu piere pentru totdeauna.19Ridică‑Te, DOAMNE! Să nu învingă omul! Să fie judecate neamurile înaintea Ta!20Pune groaza în ei, DOAMNE! Să recunoască neamurile că sunt doar niște oameni! Selah
Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.
1-2Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,3ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний. (Ps 30:8)4Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,5защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.6Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века. (2 Sam 22:15; Ps 33:17; Prov 10:7)7У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.8Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,9и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо. (Ps 95:11; Fapte 17:31)10И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена; (Ps 31:7)11и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.12Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,13защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите. (Gen 4:9; Deut 32:43)14Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,15за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.16Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им. (Ps 7:16)17Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.18Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога.19Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине. (Ps 33:7)20Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.21Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци. (Is 31:3)22Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?23Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.24Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.25В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“26Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;27дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“28Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му – мъчение и пагуба; (Ro 3:14)29седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха; (Fapte 23:15)30причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си; (Ps 16:11)31прегъва се, приляга – и сиромасите падат в силните му нокти; (Is 3:15)32дума в сърце си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“ (Iov 22:13)33Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. (Mar 4:38)34Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: „Ти няма да търсиш сметка“?35Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник. (Ps 67:6)36Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие. (Ez 30:24)37Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя. (Ier 10:10)38Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си,39за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.