Pentru dirijor. Pentru Iedutun. Al lui Asaf. Un psalm.
1Glasul meu s‑a înălțat către Dumnezeu; am strigat cu glasul meu către Dumnezeu și El m‑a ascultat.[1] (Ps 39:1)2În ziua necazului meu L‑am căutat pe Stăpânul. Noaptea îmi țineam mâna întinsă și nu amorțea; sufletul meu refuza să fie mângâiat.3Mi‑am adus aminte de Dumnezeu și am oftat; am cugetat și duhul mi‑a leșinat. Selah4Tu ai ținut deschise pleoapele ochilor mei. Eram răvășit și nu vorbeam.5M‑am gândit la zilele de odinioară, la anii de demult.6Mi‑am amintit de cântarea mea din timpul nopții. Am cugetat în inima mea, m‑am întrebat în duhul meu:7„Oare Stăpânul leapădă pentru totdeauna? Să nu mai fie niciodată binevoitor?8Oare Și‑a oprit îndurarea pe vecie? A pus El oare capăt promisiunii Lui din generație în generație?9Oare a uitat Dumnezeu de îndurare? În mânia Lui, Și‑a retras El oare mila?“ Selah10Atunci am zis: „Ceea ce mă face să sufăr este că dreapta Celui Preaînalt s‑a schimbat[2].“11Îmi voi aminti faptele DOMNULUI; da, îmi voi aduce aminte de minunile Tale de odinioară!12Voi cugeta la toată lucrarea Ta și voi medita la isprăvile Tale.13Dumnezeule, calea Ta este sfântă[3]! Care zeu este atât de mare ca Dumnezeu?14Tu ești Dumnezeul înfăptuitor de minuni! Tu Ți‑ai descoperit puterea popoarelor!15Cu brațul Tău Ți‑ai răscumpărat poporul, pe fiii lui Iacov și ai lui Iosif. Selah16Când Te‑au văzut apele, Dumnezeule, când Te‑au văzut apele, s‑au învolburat, iar adâncurile s‑au cutremurat.17Norii au revărsat apa, tunetul a bubuit în cer, iar săgețile Tale s‑au împrăștiat în toate părțile.18Bubuitul tunetului Tău trecea prin vijelie, iar fulgerele luminau lumea; pământul s‑a clătinat și s‑a cutremurat.19Calea Ta a trecut prin mare, iar cărarea Ta – prin ape mari, și nu Ți s‑au mai cunoscut urmele.20Ți‑ai condus poporul ca pe o turmă, prin mâna lui Moise și a lui Aaron.
1Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.2Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време. (Ps 48:5; Mat 13:35)3Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,4няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.5Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си, (Deut 4:9)6за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –7да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди8и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух. (Deut 32:5; Ez 2:3)9Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката: (Jud 8:2; Jud 12:1; Is 7:2; Os 7:11)10те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон; (2 Re 17:15)11забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.12Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:13раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена; (Ex 14:21)14денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина; (Ex 13:21; Ps 104:35)15разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна; (Ex 17:6; Num 20:11; 1 Cor 10:4; Wis 11:4)16из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.17Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:18изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си, (Num 11:4; Ps 105:14; 1 Cor 10:9)19говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“20Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“21Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля, (Num 11:1)22задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.23Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,24та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен. (Ex 16:14; Num 11:7; Ioan 6:31; 1 Cor 10:3; Wis 16:2)25Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.26Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния, (Ex 16:13; Num 11:31; Ps 104:35)27и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:28нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,29и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.30Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им, (Num 11:33)31и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.32При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му. (Deut 1:32)33И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.34Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,35и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,36и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;37но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.38Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:39Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща. (Iac 4:14)40Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна! (Num 14:22)41и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,42не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,43когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;44и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият; (Ex 7:20; Ps 104:29)45напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват; (Ex 8:24; Ps 104:31)46земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци; (Ex 10:13)47лозята им уби с град и смоковниците им – със слана; (Ex 9:23; Ex 9:25; Ps 104:33)48добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;49напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;50уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор; (Ex 9:6)51порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри; (Ex 12:29)52и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята: (Ex 12:37)53води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;54и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;55прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им. (Ios 12:7)56Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;57отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;58огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му. (Deut 32:16)59Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;60отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците; (1 Sam 4:11)61и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;62предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.63Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;64свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха. (1 Sam 4:11)65Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,66и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам; (1 Sam 5:6; 1 Sam 6:4)67и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,68а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.69И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,70и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари, (1 Sam 16:11; 2 Sam 7:8)71и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля. (2 Sam 5:2; 1 Cro 11:2)72И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.