1Однажды ее свекровь Ноеминь сказала ей: – Моя дочь, не должна ли я постараться найти тебе пристанище[1], чтобы тебе было хорошо? (Руф 1:9)2Разве Боаз, со служанками которого ты была, нам не родственник? Сегодня вечером он веет ячмень на току.3Итак, вымойся, помажься ароматными маслами и надень свои лучшие одежды. Иди на гумно, но не показывайся ему до тех пор, пока он не закончит есть и пить.4Когда он ляжет, заметь место, где он лежит. Потом иди, открой покрывало у его ног и ляг[2]. Он скажет тебе, что делать.5– Я сделаю все, как ты говоришь, – ответила Руфь.6Она пошла на ток и сделала все, что сказала ей сделать ее свекровь.7Когда Боаз закончил есть и пить и пришел в хорошее настроение, он пошел и лег у дальнего угла скирды. Руфь тихо подошла, открыла покрывало у его ног и легла.8В полночь он вздрогнул, повернулся и обнаружил женщину, лежащую у его ног.9– Кто ты? – спросил он. – Я твоя служанка Руфь, – сказала она. – Простри надо мной край твоей одежды[3], ведь ты один из наших ближайших родственников, несущих ответственность за нас[4].10– Благослови тебя Господь, моя дочь, – ответил он. – Это доброе дело больше того, которое ты сделала прежде: ты не стала бегать за молодыми мужчинами – ни за богатыми, ни за бедными.11И теперь, моя дочь, не бойся. Я сделаю для тебя все, о чем ты просишь. Весь мой город знает, что ты достойная женщина.12Хотя я и близкий родственник, есть родственник еще ближе меня.13Оставайся на ночь здесь, а утром, если он захочет быть вашим покровителем, то хорошо – пусть будет. Но если не захочет, то верно, как то, что жив Господь, это сделаю я. Спи здесь до утра.14И она лежала у его ног до утра, но встала рано, до того, как один человек мог распознать другого. Боаз сказал про себя: «Пусть никто не знает, что на гумно приходила женщина».15Он сказал ей: – Подай мне свою накидку, которая на тебе, и держи ее. Когда она сделала это, он высыпал в накидку шесть мер ячменя и помог ей закинуть ношу на плечи. После этого он[5] вернулся в город.16Когда Руфь пришла к своей свекрови, Ноеминь спросила: – Ну как, моя дочь? И она рассказала ей обо всем, что сделал для нее Боаз,17и прибавила: – Он дал мне эти шесть мер ячменя, сказав: «Не возвращайся к своей свекрови с пустыми руками».18Ноеминь сказала: – Подожди, моя дочь, пока не узнаешь, чем все закончится. Ведь этот человек не успокоится, пока сегодня же не решит дела.
1След време свекърва и Ноемин и каза: Дъще моя, не е ли правилно да потърся дом за тебе, за да благоденстваш? (Руф 1:9; 1Кор 7:36; 1Тим 5:8)2Вооз, с чиито слугини ти работи, е наш роднина. Тази нощ той вее ечемика на хармана. (Руф 2:8)3И така, умий се, намажи се, премени се и иди на хармана; но не се показвай на Вооз, докато не свърши да яде и пие. (2Цар 14:2)4И като си ляга, забележи мястото, където ще легне, и иди, повдигни завивката откъм краката му и легни; и той ще ти каже какво трябва да направиш.5А тя отговори: Всичко, което ми казваш, ще сторя.6И така, Рут отиде на хармана и изпълни всичко, което и беше заръчала свекърва и.7След като Вооз яде и пи, и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик. Тогава Рут дойде тихо, повдигна завивката от краката му и легна при него. (Суд 19:6; Суд 19:9; Суд 19:22; 2Цар 13:28; Есф 1:10)8Посред нощ Вооз се стресна и се обърна; и видя, че една жена лежеше до краката му.9Той каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; и така, простри дрехата си над слугинята си, защото си ми близък сродник. (Руф 2:20; Руф 3:12; Иез 16:8)10А той каза: Благословена да си от ГОСПОДА, дъще. Това последно добро дело, което извърши, е по-голямо от предишното, понеже не отиде да търсиш млади мъже, независимо бедни или богати. (Руф 1:8; Руф 2:20)11И сега, дъще, не бой се! Аз ще направя за тебе всичко, което искаш; защото всички домове от рода ми знаят, че си добродетелна жена. (Прит 12:4)12Вярно е, че аз съм близък сродник; има обаче друг сродник, по-близък от мен. (Руф 3:9; Руф 4:1)13Остани тази нощ и утре; ако той иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава, заклевам се в живота на ГОСПОДА, аз ще изпълня тази длъжност към тебе. Пренощувай тук. (Втор 25:5; Суд 8:19; Руф 4:5; Иер 4:2; Мф 22:24)14И така, Рут лежа при краката му до сутринта, а после стана, преди да може човек да разпознава човека, защото Вооз и заръча: Нека не се знае, че жена е идвала на хармана. (Рим 12:17; Рим 14:16; 1Кор 10:32; 2Кор 8:21; 1Фес 5:22)15Каза още: Свали наметалото, което е върху теб, и го дръж. И докато тя го държеше, Вооз премери шест мери ечемик и го натовари на нея; и тя си отиде в града.16Като стигна при свекърва си, тя я попита: Какво стана, дъще моя? И Рут и разказа всичко, което беше направил човекът.17Каза още: Даде ми тези шест мери ечемик, като каза: Не се връщай празна при свекърва си.18А Ноемин и отговори: Почакай, дъще моя, докато видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не довърши делото още днес. (Пс 37:3; Пс 37:5)