1Разве это не мудрость зовет? Разве это не разум возвышает голос?2На возвышенностях при дороге, на распутьях она встает;3у ворот, что ведут в город, и у входов она кричит:4«К вам, о люди, взываю я, крик мой – к роду людскому!5Простаки, научитесь предусмотрительности; глупые, научитесь разуму.6Слушайте, так как я говорю о важном[1], открываю уста, чтобы возвестить правду.7Мой язык изречет истину, ведь нечестие мерзко моим устам.8Все слова моих уст праведны – ни заблуждения нет в них, ни лжи.9Все они верны[2] для разумных и справедливы[3] для тех, кто обрел знание.10Предпочтите наставление мое серебру, знание – наилучшему золоту,11потому что мудрость дороже драгоценных камней, и ничто из желаемого тобой с ней не сравнится.12Я, мудрость, обитаю с благоразумием[4], обладаю знанием и рассудительностью.13Страх перед Господом заключается в том, чтобы ненавидеть зло. Ненавижу гордость и высокомерие, порочный путь и лживую речь.14Добрый совет и жизненная мудрость – мои; у меня и разум, и сила.15Мною правят цари, и правители пишут справедливые законы;16мною управляют князья, и вельможи, и все справедливые судьи[5].17Тех, кто любит меня, я люблю; те, кто ищет меня, меня найдут.18У меня богатство и слава, крепкий достаток и благоденствие.19Мой плод лучше чистого, наилучшего золота, и даю я больше, чем отборное серебро.20Я хожу по стезе праведности, по тропам правосудия,21одаряя достатком тех, кто любит меня, наполняя их сокровищницы.22Господь создал меня в начале Своих дел[6], прежде древнейших Своих деяний;23я от века была назначена, изначально, прежде начала мира.24Я была рождена до существования океанов, до появления источников, изобилующих водой;25прежде чем горы были возведены, прежде холмов я была рождена,26когда Он не создал еще ни земли, ни полей, ни первых пылинок мира.27Я была там, когда небеса воздвигал Он, когда начертал горизонт над поверхностью бездны,28когда наверху утвердил облака, и когда укреплял источники бездны[7];29когда ставил Он морю рубеж, чтобы воды не преступали Его веления, и когда размечал основания земли.30Тогда я была при Нем как ремесленник; я была[8] Его ежедневной радостью и всегда ликовала пред Ним,31ликовала в Его обитаемом мире и радовалась о роде людском.32Итак, сыновья, послушайте меня; блаженны те, кто хранит мои пути.33Послушайте моего наставления и будьте мудры; не оставляйте его.34Блажен тот, кто слушает меня, ежедневно бодрствует у моих ворот, у дверей моих ждет.35Ведь тот, кто найдет меня, найдет жизнь, и Господь будет милостив к нему.36Но тот, кто упустит меня, повредит себе; все ненавидящие меня любят смерть».
1Не вика ли мъдростта? И разумът не надава ли гласа си? (Прит 1:20; Прит 9:3)2Тя стои по върха на високите места край пътя, на кръстопътя;3прогласява при портите, при входа на града, при входа на вратите:4Към вас, хора, викам и гласът ми е към човешките синове.5Вие, глупави, разберете благоразумие; и вие, безумни, придобивайте разумно сърце.6Послушайте, защото ще говоря хубави неща и ще отворя устните си да произнеса правото. (Прит 22:20)7Защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е мерзост за устните ми.8Всичките думи на устата ми са справедливи, в тях няма нищо лъжливо или коварно.9Те всички са ясни за разумния човек и правилни за тези, които намират знание.10Приемете поуката ми, а не сребро, и по-добре знание, отколкото избрано злато.11Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея. (Иов 28:15; Пс 19:10; Пс 119:127; Прит 3:14; Прит 3:15; Прит 4:5; Прит 4:7; Прит 16:16)12Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам знание на умни мисли.13Страх от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, лош път и извратени уста. (Прит 4:24; Прит 6:17; Прит 16:6)14В мен е съветът и здравомислието; аз съм разум; в мен е силата. (Еккл 7:19)15Чрез мене царете царуват и началниците узаконяват правда. (Дан 2:21; Рим 13:1)16Чрез мене князете началстват, също и големците, и всички земни съдии.17Аз обичам онези, които ме обичат, и онези, които ме търсят ревностно, ще ме намерят. (1Цар 2:30; Пс 91:14; Ин 14:21; Иак 1:5)18Богатството и славата са с мене. Да! Трайният имот и правдата. (Прит 3:16; Мф 6:33)19Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, и приходът от мен – от избрано сребро. (Прит 3:14; Прит 8:10)20Ходя по пътя на правдата, сред пътеките на правосъдието,21за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и за да напълня съкровищницата им.22ГОСПОД ме имаше в начало на пътя Си, като първо от древните Си дела. (Прит 3:19; Ин 1:1)23От вечността бях поставена, от начало, преди създаването на земята. (Пс 2:6)24Родих се, когато не съществуваха бездните, когато нямаше извори, пълни с вода.25Преди да се поставят планините, преди хълмовете – аз бях родена, (Иов 15:7; Иов 15:8)26докато ГОСПОД още не беше направил земята, нито полетата, нито първите буци пръст на света.27Когато приготвяше небето, аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната,28когато закрепваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,29когато налагаше закона Си на морето, така че водите да не престъпват повелението Му, когато нареждаше основите на земята, (Быт 1:9; Быт 1:10; Иов 15:7; Иов 15:8; Иов 38:4; Пс 33:7; Пс 104:9; Иер 5:22)30тогава аз бях при Него като майсторски работник и всеки ден се наслаждавах, веселях се винаги пред Него. (Мф 3:17; Ин 1:1; Ин 1:2; Ин 1:18)31Радвах се на обитаемата Му земя и насладата ми беше с човешки синове. (Пс 16:3)32И така, сега, послушайте ме, о, синове, защото блажени са онези, които пазят моите пътища. (Пс 119:1; Пс 119:2; Пс 128:1; Пс 128:2; Лк 11:28)33Послушайте поуката, не я отхвърляйте и станете мъдри.34Блажен този човек, който ме слуша, като бди всеки ден при моите порти и чака при стълбовете на вратата ми. (Прит 3:13; Прит 3:18)35Защото който ме намери, намира живот и придобива благоволение от ГОСПОДА; (Прит 12:2)36а който ме пропуска, онеправдава своята душа; всички, които мразят мен, обичат смъртта. (Прит 20:2)