1Сын мой, храни мои слова и повеления мои береги.2Соблюдай мои повеления – и будешь жить; храни мое наставление, как зеницу ока твоего.3На пальцы его навяжи, напиши на дощечке сердца.4Скажи мудрости: «Ты сестра мне» – и назови разум своим близким родственником.5Они сохранят тебя от чужой жены, от жены другого с ее обольщающими словами.6В доме моем я смотрел в окно сквозь решетку оконную.7Я увидел среди простаков, заметил среди молодых людей неразумного юношу.8Проходил он по улице рядом с ее углом, путь держа к ее дому,9в сумерки, когда вечерело, и ложилась ночная тьма.10И навстречу ему вышла женщина, как блудница одетая, с сердцем коварным.11(Шумна она и упряма, ноги ее не задерживаются дома –12то на улице, то на площадях, то на каждом углу ждет в засаде.)13Она схватила его, поцеловала и сказала с бесстыдным лицом:14«Жертвы примирения у меня[1]: я обеты свои сегодня исполнила. (Лев 7:12)15Вот я и вышла тебе навстречу; я искала тебя и теперь нашла!16Я покрыла мою постель разноцветными тканями из Египта.17Надушила я ложе мое миррой, алоэ[2] и корицей.18Пойдем, до утра упьемся любовью, натешимся ласками!19Мужа нет дома – он отправился в долгий путь.20Он взял с собой кошелек с серебром – не вернется до дня полнолуния».21Множеством убедительных слов она его увлекла, соблазнила его льстивой своей речью.22И он тотчас за ней пошел, как вол, что идет на убой, как олень, что к силкам несется[3],23пока печень ему не пронзит стрела. Он как птица, что в сеть стремится и не знает, что там ей – смерть.24Итак, сыновья, послушайте меня, внимайте моим словам.25Не давай сердцу свернуть на пути ее, не блуждай по ее тропам.26Потому что многих повергла она сраженными; многочисленны ее жертвы.27Дом ее – путь в мир мертвых, уводящий в покои смерти.
1Сине мой, пази думите ми и запазвай заповедите ми у себе си. (Прит 2:1)2Пази заповедите ми и ще живееш – и поуката ми, като зениците на очите си. (Лев 18:5; Втор 32:10; Прит 4:4; Ис 55:3)3Завържи ги за пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си. (Втор 6:8; Втор 11:18; Прит 3:3; Прит 6:21)4Кажи на мъдростта: Сестра си ми; и наречи разума роднина,5за да те пазят от чужда жена, от чужда жена, която ласкае с думите си. (Прит 2:16; Прит 5:3; Прит 6:24)6Понеже, като поглеждах през решетките на прозореца на къщата си,7видях сред безумните, забелязах между младежите един млад, безумен човек, (Прит 6:32; Прит 9:4; Прит 9:16)8който минаваше по улицата близо до ъгъла и и отиваше по пътя към къщата и.9Беше в дрезгавината, когато се свечери, в мрака на нощта и в тъмнината. (Иов 24:15)10И го посрещна жена, облечена като блудница и с хитро сърце11(бъбрива и упорита – краката и не остават в къщи; (Прит 9:13; 1Тим 5:13; Тит 2:5)12кога по улиците, кога по площадите, тя причаква при всеки ъгъл);13като го хвана, целуна го и с безсрамно лице му каза:14Като бях задължена да принеса мирни жертви, днес изпълних оброците си,15затова излязох да те посрещна с желание да видя лицето ти и те намерих.16Постлала съм легло с красиви покривки, с шарени платове от египетска прежда. (Ис 19:9)17Покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.18Ела, нека се наситим с любов до зори, нека се насладим с милувки.19Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;20взе кесия с пари в ръката си, чак на пълнолуние ще се върне у дома.21С многото си придумки тя го прилъга, привлече го с ласкателството на устните си. (Прит 5:3; Прит 12:2)22Изведнъж той тръгна след нея, както отива говедо на клане или както безумен в окови за наказание,23докато стрела прониза дроба му – както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота и. (Еккл 9:12)24И така, сега, синове, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.25Да не се уклонява сърцето ти в пътищата и, не се заблуждавай в пътеките и;26защото мнозина е направила да паднат ранени; и силни са всичките убити от нея. (Неем 13:26)27Домът и е път към ада и води надолу в клетките на смъртта. (Прит 2:18; Прит 5:5; Прит 9:18)