Матфея 27

Новый Русский Перевод

от Biblica
1 Рано утром все первосвященники и старейшины народа вынесли Иисусу смертный приговор. (Мр 15:1; Лк 23:1; Ин 18:28)2 Они, связав Его, отвели и передали римскому наместнику Пилату[1].3 Когда Иуда, предавший Иисуса, увидел, что Иисус осужден, он раскаялся и вернул тридцать серебряных монет первосвященникам и старейшинам. (Деян 1:16)4 – Я согрешил, – сказал он, – я предал на смерть невинного Человека. – А нам-то что за дело? – ответили те. – Смотри сам.5 Бросив деньги в храме, Иуда ушел и повесился.6 А первосвященники собрали деньги и сказали: – Положить эти деньги в сокровищницу храма нельзя, так как это плата за кровь.7 И, посоветовавшись, они решили купить на них поле горшечника и использовать его под кладбище для чужеземцев.8 Поэтому то поле и называется до сегодняшнего дня«кровавое поле».9 Так исполнилось сказанное пророком Иеремией: «Они взяли тридцать шекелей серебра – цену, назначенную Ему израильским народом,10 и купили на них землю горшечника, как повелел мне Господь»[2]. (Иер 19:1; Иер 32:6; Зах 11:12)11 Тем временем Иисуса поставили перед наместником, и тот спросил Его: – Ты Царь иудеев? – Ты сам так говоришь, – отвечал Иисус. (Мр 15:2; Лк 23:2; Ин 18:29)12 Когда же Его обвиняли первосвященники и старейшины, Он ничего не отвечал.13 Пилат спросил: – Ты что, не слышишь, сколько против Тебя обвинений?14 Но Он, к удивлению наместника, не отвечал ни на одно из обвинений.15 У наместника был обычай на праздник отпускать одного из заключенных, по выбору народа. (Мр 15:6; Лк 23:13; Ин 18:39)16 В то время под стражей находился известный узник по имени Иисус Варавва[3].17 Поэтому, когда собрался народ, Пилат спросил: – Кого вы хотите, чтобы я вам отпустил: Иисуса Варавву или Иисуса, называемого Христом?18 Он знал, что Иисуса предали ему из зависти.19 К тому же, когда Пилат сидел в судейском кресле, его жена послала сказать ему: «Не делай ничего этому праведнику, я сильно страдала сегодня во сне из-за Него».20 Но первосвященники и старейшины убедили толпу просить освобождения Вараввы и казни Иисуса.21 – Так кого же из этих двоих вы хотите, чтобы я вам отпустил? – спросил наместник. – Варавву! – сказали они.22 – Что же мне тогда делать с Иисусом, Которого называют Христом? – спросил Пилат. Все в один голос закричали: – Пусть Он будет распят!23 – За что? Какое зло сделал Он? – спросил Пилат. Однако толпа кричала все громче: – Пусть Он будет распят!24 Когда Пилат увидел, что ничего не может сделать и что волнение в народе лишь нарастает, он взял воды, вымыл руки перед всем народом и сказал: – Смотрите сами. Я же не виновен в крови Этого Человека.25 И весь народ сказал: – Кровь Его на нас и на наших детях!26 Тогда Пилат освободил им Варавву, а Иисуса велел бичевать и затем отдать на распятие.27 Солдаты отвели Иисуса в резиденцию наместника и собрали вокруг Него весь полк. (Мр 15:16; Ин 19:2)28 Они раздели Его и надели на Него алую мантию.29 И сплетя венок из терновника, надели Ему на голову, дали Ему в правую руку трость и стали насмехаться над Ним, становясь перед Ним на колени и говоря: – Да здравствует Царь иудеев!30 И плевали на Него и, взяв трость, били Его по голове.31 Вдоволь наиздевавшись, они сняли с Него мантию, одели Иисуса в Его собственную одежду и вывели на распятие.32 Когда они выходили, им повстречался человек из Кирены по имени Симон, и солдаты заставили его нести крест. (Мр 15:21; Лк 23:26; Ин 19:17)33 Когда они пришли на место, называемое Голгофа (что означает«Лобное место»[4]),34 они дали Ему вино, смешанное с желчью. Попробовав, Он не стал пить[5]. (Пс 68:22)35 Распяв Иисуса, солдаты по жребию разделили Его одежду между собой[6] (Пс 21:19; Мр 15:24; Лк 23:32; Ин 19:18)36 и сели стеречь Его.37 Над головой Иисуса прибили табличку с указанием Его вины: «ЭТО ИИСУС, ЦАРЬ ИУДЕЕВ».38 Вместе с Ним были распяты и два разбойника[7], один по правую, а другой по левую сторону от Него.39 Проходившие мимо бранили Его. Качая головами[8], (Пс 21:8)40 они говорили: – Ты ведь собирался разрушить храм и в три дня отстроить его! Спаси Себя, если Ты Сын Бога! Сойди с креста!41 Первосвященники, учители Закона и старейшины тоже насмехались над Иисусом.42 – Спасал других, – говорили они, – а Себя спасти не может! Царь Израиля! Пусть Он сойдет с креста, и тогда мы поверим в Него.43 Он полагался на Бога, так пусть Бог теперь избавит Его, если Он Ему угоден[9]; ведь Он же называл Себя Сыном Бога! (Пс 21:9)44 Теми же словами оскорбляли Его и преступники[10], распятые вместе с Ним.45 От шестого часа по всей земле стало темно, и это продолжалось до девятого часа[11]. (Мр 15:33; Лк 23:44; Ин 19:28)46 Около девятого часа Иисус громко крикнул: – Эли, Эли, лема савахтани?[12] – (что значит: «Боже Мой, Боже Мой, почему Ты Меня оставил?»[13]) (Пс 21:2)47 Некоторые из стоявших поблизости, услышав это, сказали: – Он зовет Илию[14].48 Один из них тут же подбежал, взял губку, пропитал ее кислым вином, насадил на палку и дал Ему пить.49 Другие же говорили: – Подожди, давай посмотрим, придет Илия спасти Его или нет.50 Иисус снова громко закричал и испустил дух.51 И тут завеса храма разорвалась надвое сверху донизу[15]. Затряслась земля, и раскололись скалы. (Исх 26:31; Евр 10:19)52 Раскрылись могилы, и многие умершие праведники воскресли.53 Они вышли из могил и, уже после того, как воскрес Сам Иисус, вошли в святой город, где их видело много людей.54 Сотник и те, кто вместе с ним стерегли Иисуса, увидев землетрясение и все, что произошло, очень испугались и сказали: – Он действительно был Сыном Бога!55 Там также было и много женщин, которые издали наблюдали за происходящим. Они следовали за Иисусом из самой Галилеи, помогая Ему.56 Среди них были Мария Магдалина, Мария, мать Иакова и Иосии, и мать сыновей Зеведея.57 Вечером к месту казни пришел один богатый человек из Аримафеи, по имени Иосиф. Он тоже был учеником Иисуса. (Мр 15:42; Лк 23:50; Ин 19:38)58 Иосиф пошел к Пилату и попросил тело Иисуса. Пилат приказал, чтобы ему отдали тело.59 Иосиф взял его, обернул чистым льняным полотном60 и положил в свою новую гробницу, которая была вырублена в скале. Привалив к входу большой камень, он ушел.61 А Мария Магдалина и другая Мария остались сидеть напротив гробницы.62 На следующий день, это была суббота[16], первосвященники и фарисеи собрались у Пилата.63 – Господин, – обратились они к нему, – мы вспомнили, что когда этот обманщик еще был жив, Он сказал: «Через три дня Я воскресну».64 Поэтому прикажи, чтобы могила три дня охранялась, иначе Его ученики могут прийти, выкрасть тело и сказать народу, что Он воскрес из мертвых. Этот последний обман будет еще хуже первого.65 – Возьмите стражу[17], – ответил Пилат, – идите и охраняйте, как знаете.66 Они пошли, опечатали камень и выставили у гробницы стражу.

Матфея 27

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 А на сутринта всички главни свещеници и народни старейшини се събраха на съвет и решиха да убият Исус. (Пс 2:2; Мр 15:1; Лк 22:66; Лк 23:1; Ин 18:28)2 И като Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат. (Мф 20:19; Мр 15:1; Лк 23:1; Деян 3:13)3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините, и каза: (Мф 26:14; Мф 26:15)4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: Нас какво ни засяга това? Ти му мисли.5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси. (2Цар 17:23; Деян 1:18)6 А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.7 И като се съветваха, купиха с тях Нивата на грънчаря за погребване на чужденци.8 Затова онази нива се нарича и днес Кръвна нива. (Деян 1:19)9 Тогава се изпълни изреченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, Когото оцениха израилтяните, (Иер 32:9; Зах 11:12; Зах 11:13)10 и ги дадоха за Нивата на грънчаря, както ми заповяда Господ.“11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита: Ти Юдейският Цар ли си? А Исус му отвърна: Ти казваш. (Мр 15:2; Лк 23:3; Ин 18:33; Ин 18:37; 1Тим 6:13)12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше. (Мф 26:63; Ин 19:9)13 Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе? (Мф 26:62; Ин 19:10)14 Но Той не му отговори нито на едно обвинение[1], така че управителят много се чудеше.15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали. (Мр 15:6; Лк 23:17; Ин 18:39)16 А тогава имаха един прословут затворник на име Варава.17 И така, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна – Варава ли или Исус, наречен Христос?18 Понеже знаеше, че от завист Го предаваха.19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не прави нищо на Този праведник; защото нощес се измъчих много насън заради Него.20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исус да предаде на смърт. (Мр 15:11; Лк 23:18; Ин 18:40; Деян 3:14)21 Управителят ги попита: Кого от двамата искате да ви пусна? А те казаха: Варава.22 Пилат им каза: Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос? Те всички извикаха: Нека бъде разпънат!23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!24 И така Пилат, като видя, че никак не помага, а, напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на Този праведник; вие му мислете. (Втор 21:6)25 А целият народ отговори: Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни. (Втор 19:10; Нав 2:19; 2Цар 1:16; 3Цар 2:32; Деян 5:28)26 Тогава им пусна Варава; а Исус бичува и Го предаде на разпятие. (Ис 53:5; Мр 15:15; Лк 23:16; Лк 23:24; Лк 23:25; Ин 19:1; Ин 19:16)27 Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата рота. (Мр 15:16; Ин 19:2)28 И като Го съблякоха, облякоха Го в пурпурна мантия. (Лк 23:11)29 Сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстикова пръчка в дясната Му ръка; и като коленичеха пред Него, подиграваха Му се, като казваха: Здравей, Царю Юдейски! (Ис 53:3)30 И Го заплюваха, взеха тръстиковата пръчка и Го удряха по главата. (Ис 50:6; Мф 26:67)31 И след като се подиграха с Него, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат. (Ис 53:7)32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му. (Чис 15:35; 3Цар 21:13; Мр 15:21; Лк 23:26; Ин 19:17; Деян 7:58; Евр 13:12)33 И като стигнаха до едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място[2], (Мр 15:22; Лк 23:33; Ин 19:17; Евр 13:12)34 дадоха Му да пие вино, размесено с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие. (Пс 69:21; Пс 69:22; Мф 27:48)35 И когато Го разпънаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребий. (Пс 22:18; Пс 22:19; Мр 15:24; Лк 23:34; Ин 19:24)36 И седяха там да Го пазят. (Мф 27:54; Мр 15:26; Лк 23:38; Ин 19:19)37 И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му, който гласеше: Този е Исус, Юдейският Цар.38 Заедно с Него бяха разпънати двама разбойници, един отдясно и един отляво. (Ис 53:12; Мр 15:27; Лк 23:32; Лк 23:33; Ин 19:18)39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и казваха: (Пс 22:7; Пс 22:8; Пс 109:25; Мр 15:29; Лк 23:35)40 Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божий Син, слез от кръста. (Мф 26:61; Мф 26:63; Мр 14:58; Ин 2:19)41 Също и главните свещеници с книжниците и старейшините Го подиграваха, като казваха:42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Ако е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него.43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. (Пс 22:8; Пс 22:9; Пс 22:18; Мр 15:32; Лк 23:39)44 По същия начин Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници.45 А от шестия час до деветия час тъмнина покриваше цялата земя. (Ам 8:9; Мр 15:33; Лк 23:44)46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Ели, Ели, лама савахтани?, т. е.: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (Пс 22:1; Пс 22:2; Мр 15:34; Евр 5:7)47 Някои от стоящите там, като чуха, казаха: Той вика Илия.48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстикова пръчка, даде Му да пие. (Пс 69:21; Пс 69:22; Мр 15:36; Лк 23:36; Ин 19:29)49 А другите казаха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави.50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. (Мр 15:37; Лк 23:46)51 И, ето, завесата на храма се раздра на две отгоре додолу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, (Исх 26:31; 2Пар 3:14; Мр 15:38; Лк 23:45; Евр 10:20)52 гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени,53 които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град и се явиха на мнозина.54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Исус, като видяха земетресението и всичко, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина този беше Син на Бога. (Мф 27:36; Мр 15:39; Лк 23:47)55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исус от Галилея и Му служеха; (Лк 8:2; Лк 8:3)56 сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майка на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове. (Мр 15:40)57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. (Мр 15:42; Мр 15:43; Лк 23:50; Ин 19:38)58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде.59 Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница60 и го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде. (Ис 53:9)61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.62 И на следващия ден, който беше след деня на Приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха:63 Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна. (Мф 16:21; Мф 17:23; Мф 20:19; Мф 26:61; Мр 8:31; Мр 10:34; Лк 9:22; Лк 18:33; Лк 24:6; Лк 24:7; Ин 2:19)64 Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.65 Пилат им каза: Вземете стража; идете, пазете Го, както знаете.66 А те отидоха и завардиха гроба, и заедно със стражата запечатаха камъка. (Дан 6:17)