Матфея 26

Новый Русский Перевод

от Biblica
1 Закончив говорить это, Иисус сказал ученикам: (Мр 14:1; Лк 22:1; Ин 11:45)2 – Вы знаете, что через два дня будет Пасха и Сына Человеческого отдадут на распятие.3 А во дворце первосвященника Кайафы[1] в это время собрались первосвященники и старейшины народа.4 Они решили хитростью схватить Иисуса и убить.5 – Только не во время праздника, – говорили они, – иначе народ может взбунтоваться.6 Иисус находился в Вифании, в доме Симона прокаженного. (Мр 14:3; Лк 7:37; Ин 12:1)7 И когда Он возлежал за столом, к Нему подошла женщина с алебастровым кувшином, в котором было очень дорогое ароматическое масло, и возлила это масло Ему на голову.8 Увидев это, ученики рассердились: – Зачем такая трата?9 Ведь это ароматическое масло можно было продать за большую сумму, а деньги раздать нищим.10 Но Иисус, зная, что они говорят, сказал им: – Что вы упрекаете женщину? Ведь она сделала для Меня доброе дело.11 Потому что нищие всегда с вами, а Я не всегда буду с вами.12 Вылив на Меня это масло, она тем самым приготовила Меня к погребению.13 Говорю вам истину: во всем мире, везде, где будет возвещена эта Радостная Весть, там в память об этой женщине будет рассказано и о том, что она сделала.14 Затем Иуда Искариот, один из двенадцати, пошел к первосвященникам (Мр 14:10; Лк 22:3)15 с предложением. – Что вы мне дадите, если я предам вам Иисуса? – спросил он их. Те отсчитали ему тридцать серебряных монет[2]. (Зах 11:12)16 И с того момента Иуда стал искать удобного случая, чтобы предать Его.17 В первый день праздника Пресных хлебов ученики спросили Иисуса: – Где нам приготовить Тебе пасхальный ужин? (Мр 14:12; Лк 22:7)18 Иисус ответил: – Идите в город к такому-то и скажите ему: «Учитель говорит, что Его время уже подошло, и Он хочет в твоем доме отпраздновать пасхальный ужин со Своими учениками».19 Ученики сделали все, как им велел Иисус, и приготовили пасхальный ужин.20 Вечером Иисус и двенадцать учеников возлегли у стола. (Мр 14:17; Лк 22:17; 1Кор 11:23)21 Когда они ели, Иисус сказал: – Говорю вам истину: один из вас предаст Меня.22 Ученики сильно опечалились и один за другим стали спрашивать Его: – Не я ли, Господи?23 А Иисус ответил: – Тот, кто опустил руку в блюдо вместе со Мной, тот предаст Меня.24 Да, Сын Человеческий уходит так, как о Нем сказано в Писании, но горе тому человеку, который предает Сына Человеческого! Лучше бы ему вообще не родиться.25 Тогда Иуда, предатель, тоже спросил: – Не я ли, Рабби? – Ты сам это сказал, – ответил Иисус.26 Когда они ели, Иисус взял хлеб и, благословив, разломил его, дал Своим ученикам со словами: – Возьмите и ешьте, это Мое тело.27 Затем Он взял чашу, поблагодарил за нее Бога и, подав им, сказал: – Пейте из нее все.28 Это Моя кровь завета[3], проливаемая за многих людей для прощения грехов. (Исх 24:8; Евр 9:18)29 Говорю вам, что Я уже не буду пить от плода виноградного до того дня, когда Я буду пить с вами новое вино в Царстве Моего Отца.30 Они спели[4] и пошли на Оливковую гору. (Мр 14:26; Лк 22:33; Ин 13:37)31 Тогда Иисус сказал им: – В эту ночь вы все отступитесь от Меня, ведь написано: «Я поражу Пастуха, и разбегутся овцы стада»[5]. (Зах 13:7)32 Но когда Я воскресну, то пойду в Галилею и буду ждать вас там.33 Петр ответил: – Даже если все Тебя оставят, я этого никогда не сделаю.34 – Говорю тебе истину, – сказал ему Иисус, – в эту ночь, прежде чем пропоет петух, ты трижды отречешься от Меня.35 Но Петр уверял: – Даже если мне придется умереть с Тобой, я никогда не откажусь от Тебя. И все ученики говорили то же.36 Иисус пришел с ними на место, называемое Гефсимания, и сказал ученикам: – Посидите здесь, а Я пойду и помолюсь. (Мр 14:32; Лк 22:39)37 Он взял с Собой Петра и двух сыновей Зеведея. Его охватили тоска и тревога.38 Тогда Он сказал им: – Душа Моя объята смертельной печалью. Побудьте здесь и бодрствуйте со Мной.39 Отойдя немного, Он пал на лицо Свое и молился: – Отец Мой, если возможно, то пусть минует Меня эта чаша, но пусть будет все не как Я хочу, а как Ты хочешь.40 Затем Он возвратился к ученикам и нашел их спящими. – Неужели вы даже часу не могли пободрствовать вместе со Мной? – спросил Он Петра. –41 Бодрствуйте и молитесь, чтобы вам не поддаться искушению. Дух бодр, но тело слабо.42 И во второй раз Он ушел и молился: – Отец Мой, если невозможно, чтобы эта чаша миновала Меня и чтобы Мне не пить из нее, то пусть все будет по Твоей воле.43 Когда Он вернулся, ученики опять спали, потому что их веки отяжелели.44 И, оставив их, Иисус отошел и стал молиться в третий раз теми же словами.45 Затем Он возвратился к ученикам и сказал им: – Вы все спите и отдыхаете? Вот, время настало, и Сын Человеческий предается в руки грешников.46 Вставайте, идем. Вот уже и Мой предатель приблизился.47 Он еще говорил, как подошел Иуда, один из двенадцати учеников, и с ним большая толпа, вооруженная мечами и кольями. Их послали первосвященники и старейшины народа. (Мр 14:43; Лк 22:47; Ин 18:3)48 Предатель так условился с ними: – Хватайте Того, Кого я поцелую.49 Иуда сразу же подошел к Иисусу и сказал: – Здравствуй, Рабби! – и поцеловал Его.50 Иисус же сказал ему: – Друг, делай то, для чего пришел. Тут подошли люди и, схватив Иисуса, взяли Его под стражу.51 Тогда один из тех, кто был с Иисусом, вытащил меч, ударил слугу первосвященника и отсек ему ухо.52 – Верни свой меч на место, – сказал ему Иисус. – Все, кто берется за меч, от меча и погибнут.53 Неужели ты думаешь, что Я не мог бы упросить Моего Отца немедленно прислать Мне более двенадцати легионов ангелов?[6]54 Но как же тогда исполнится Писание, что все это должно произойти?55 Затем Иисус обратился к толпе: – Что Я, разбойник[7], что вы пришли с мечами и кольями, чтобы арестовать Меня? Каждый день Я сидел и учил в храме, и вы не арестовали Меня.56 Но все произошло именно так, чтобы исполнились писания пророков. Тогда все ученики оставили Его и убежали.57 Арестовавшие Иисуса привели Его к первосвященнику Кайафе, у которого уже собрались учители Закона и старейшины. (Мр 14:53; Лк 22:54; Лк 22:63; Ин 18:12; Ин 18:19)58 Петр, держась поодаль, следовал за Иисусом и прошел прямо во двор первосвященника. Войдя внутрь, он сел со стражниками, чтобы увидеть, чем все кончится.59 Первосвященники и весь Высший Совет искали ложных показаний против Иисуса, чтобы приговорить Его к смерти,60 но они ничего не могли найти, хотя и пришло много лжесвидетелей. Наконец вышли два человека61 и заявили: – Этот человек говорил: «Я могу разрушить Божий храм и восстановить его за три дня».62 Потом первосвященник встал и спросил Иисуса: – Тебе нечего ответить на эти свидетельства против Тебя?63 Иисус молчал. Первосвященник сказал Ему: – Я заклинаю Тебя живым Богом, скажи нам: Ты – Христос, Сын Божий?64 – Ты сам так сказал, – ответил Иисус, – но говорю вам, что отныне вы увидите Сына Человеческого, сидящим по правую руку от Всемогущего и идущим на облаках небесных[8]. (Пс 109:1; Дан 7:13)65 Тогда первосвященник разорвал на себе одежды и сказал: – Он кощунствует! Какие нам еще нужны свидетели?! Вы теперь сами слышали кощунство!66 Каково ваше решение? Они ответили: – Он виновен и заслуживает смерти.67 Тогда Иисусу стали плевать в лицо и бить Его кулаками, некоторые же били Его по щекам и68 спрашивали: – Пророчествуй нам, Христос, кто Тебя ударил?69 Петр же сидел снаружи, во дворе, когда к нему подошла служанка. – Ты тоже был с Иисусом Галилеянином, – сказала она. (Мр 14:66; Лк 22:54; Ин 18:16; Ин 18:25)70 Но Петр отрицал перед всеми: – Я не знаю, о чем ты говоришь.71 Когда он отошел к воротам, его увидела другая служанка. Она сказала стоявшим рядом: – Этот человек был с Иисусом Назарянином.72 Петр снова все отрицал, поклявшись, что он не знает Этого Человека.73 Но спустя немного времени стоявшие там люди подошли и сказали ему: – Точно, ты тоже один из них, тебя и говор твой выдает.74 Тогда Петр начал клясться и божиться: – Я не знаю Этого Человека! И тотчас пропел петух.75 И тогда Петр вспомнил слова Иисуса: «Прежде чем пропоет петух, ты трижды отречешься от Меня». И, выйдя наружу, он горько заплакал.

Матфея 26

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Когато Исус свърши тези думи, каза на учениците Си: (Мр 14:1; Лк 22:1; Ин 11:45)2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. (Мр 14:1; Лк 22:1; Ин 13:1)3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, (Пс 2:2; Ин 11:47; Деян 4:25)4 и се наговаряха как да уловят Исус с измама и да Го убият;5 но си казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, (Мф 21:17; Мр 14:3; Ин 11:1; Ин 11:2; Ин 12:1)7 до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, докато Той седеше на трапезата. (Ин 12:3)8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, като казваха: Защо се прахоса това? (Ин 12:4)9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.10 Като забеляза това, Исус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело за Мене.11 Защото сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не винаги съм между вас. (Втор 15:11; Мф 18:20; Мф 28:20; Ин 12:8; Ин 13:33; Ин 14:19; Ин 16:5; Ин 16:28; Ин 17:11)12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, направи го, за да Ме приготви за погребение.13 Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи.14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: (Мф 10:4; Мр 14:10; Лк 22:3; Ин 13:2; Ин 13:30)15 Какво ще ми дадете, за да ви Го предам? И те му определиха награда от тридесет сребърника. (Зах 11:12; Зах 11:13; Мф 27:3)16 И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш Пасхата? (Исх 12:5; Исх 12:6; Исх 12:18; Мр 14:12; Лк 22:7; Лк 22:8)18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си.19 И учениците направиха, както им заръча Исус, и приготвиха Пасхата.20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. (Мр 14:17; Лк 22:14; Ин 13:21)21 И докато ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.22 А те, много наскърбени, започнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?23 Той отговори: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. (Пс 41:9; Лк 22:21; Ин 13:18)24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. (Ис 53:3; Дан 9:26; Мр 9:12; Лк 24:25; Лк 24:26; Лк 24:46; Ин 17:12; Деян 17:2; Деян 17:3; Деян 26:22; Деян 26:23; 1Кор 15:3)25 А Юда, който Го предаде, попита: Да не съм аз, Учителю? Исус му отвърна: Ти каза.26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте – това е Моето тяло. (Мр 14:22; Лк 22:19; 1Кор 10:16; 1Кор 11:23)27 Взе и чашата и като благодари на Бога, даде им и каза: Пийте от нея всички! (Мр 14:23)28 Защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за прощаване на греховете. (Исх 24:8; Лев 17:11; Иер 31:31; Мф 20:28; Рим 5:15; Евр 9:22)29 Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. (Мр 14:25; Лк 22:18; Деян 10:41)30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. (Мр 14:26)31 Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“ (Зах 13:7; Мф 11:6; Мр 14:27; Лк 22:31; Ин 13:36; Ин 16:32)32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. (Мф 28:7; Мф 28:10; Мф 28:16; Мр 14:28; Мр 16:7)33 А Петър Му отговори: Дори и всички да се съблазнят поради Теб, аз никога няма да се съблазня.34 Исус Му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. (Мр 14:30; Лк 22:34; Ин 13:38)35 Петър Му каза: Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички други ученици.36 Тогава Исус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Поседете тук, докато отида там да се помоля. (Мр 14:32; Лк 22:39; Ин 18:1)37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. (Мф 4:21; Ин 12:27)38 Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен. (Ин 12:27)39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. (Мф 20:22; Мр 14:35; Мр 14:36; Лк 22:41; Ин 5:30; Ин 6:38; Ин 12:27; Флп 2:8; Евр 5:7; Евр 5:8)40 Дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Не можахте ли поне един час да бдите с Мене?41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. (Мр 13:33; Мр 14:38; Лк 22:40; Лк 22:46; Еф 6:18)42 Пак отиде втори път и се помоли, като каза: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.43 И като дойде, пак ги намери заспали; защото очите им бяха натежали.44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.45 Тогава дойде при учениците и им каза: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.46 Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава.47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество, с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини. (Мр 14:43; Лк 22:47; Ин 18:1; Ин 18:3; Деян 1:16)48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, като каза: Когото целуна, Той е; хванете Го.49 И веднага се приближи до Исус и каза: Здравей, Учителю! И Го целуна. (2Цар 20:9)50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, направи го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исус и Го хванаха. (Пс 41:9; Пс 55:13)51 И, ето, един от тези, които бяха с Исус, протегна ръка, измъкна ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отсече ухото му. (Ин 18:10)52 Тогава Исус му каза: Върни ножа си на мястото му, защото всички, които посягат към ножа, от нож ще загинат. (Быт 9:6; Откр 13:10)53 Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? (4Цар 6:17; Дан 7:10)54 Но тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така? (Пс 21:4; Ис 53:7; Дан 9:26; Мф 26:24; Лк 24:25; Лк 24:44; Лк 24:46)55 В същия час Исус каза на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и тояги да Ме хванете? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.56 Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. (Плач 4:20; Мф 26:54; Ин 18:15)57 А тези, които бяха хванали Исус, Го заведоха у първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. (Мр 14:53; Лк 22:54; Лк 22:63; Ин 18:12; Ин 18:13; Ин 18:19; Ин 18:24)58 А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края.59 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт;60 обаче не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама и казаха: (Втор 19:15; Пс 27:12; Пс 35:11; Мр 14:55; Деян 6:13)61 Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. (Мф 27:40; Мр 14:58; Ин 2:19)62 Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе? (Мр 14:60)63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син? (Лев 5:1; 1Цар 14:24; 1Цар 14:26; Ис 53:7; Мф 27:12; Мф 27:14; Деян 8:33)64 Исус му отговори: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния[1] и идващ на небесните облаци. (Пс 110:1; Ис 53:2; Дан 7:13; Дан 9:26; Мф 16:27; Мф 24:30; Мф 25:31; Лк 21:27; Ин 1:51; Деян 7:55; 1Фес 4:16; Откр 1:7)65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? (4Цар 18:37; 4Цар 19:1)66 А в отговор казаха: Заслужава смъртно наказание. (Лев 24:16; Мф 27:30; Ин 19:7)67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха: (Ис 50:6; Ис 53:3; Мф 27:30; Лк 22:63; Ин 19:3)68 Познай, Христе, кой Те удари? (Мр 14:65)69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исус Галилеянина. (Мр 14:66; Мр 14:67; Лк 22:55; Лк 22:56; Ин 18:15; Ин 18:16; Ин 18:17; Ин 18:25)70 А той се отрече пред всички, като каза: Не разбирам какво говориш.71 И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исус Назарянина.72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека.73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава. (Лк 22:59)74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И на часа петелът пропя. (Мр 14:71)75 И Петър си спомни думите на Исус, Който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе навън и плака горко. (Мр 14:30; Лк 22:61; Лк 22:62; Ин 13:38)