1Однажды собрались вокруг Него фарисеи и некоторые учители Закона из Иерусалима. (Мф 15:1)2Они обратили внимание, что некоторые ученики Иисуса принимали пищу ритуально нечистыми, то есть неомытыми руками.3Фарисеи, и вообще иудеи, строго следуя обычаям своих предков[1], не садятся есть, не помыв установленным образом руки.4Они не едят ничего, принесенного с рынка, пока не совершат ритуального омовения. Ими соблюдается также и множество других установлений, как, например, о мытье чаш, кувшинов и медной посуды.5Поэтому фарисеи и учители Закона спросили Иисуса: – Почему Твои ученики нарушают обычаи наших предков? Почему они едят нечистыми руками?6Иисус ответил им: – Прав был Исаия, когда пророчествовал о вас, лицемерах: «Этот народ чтит Меня губами, но сердца их далеки от Меня.7Они поклоняются Мне впустую, и их учение состоит из человеческих предписаний»[2]. (Ис 29:13)8Оставив Божью заповедь, вы соблюдаете человеческое предание.9Вы ловко умеете подменять заповедь Божью вашими собственными традициями.10Ведь Моисей сказал: «Почитай отца и мать»[3] и«Кто злословит отца или мать, тот должен быть предан смерти»[4]. (Исх 20:12; Исх 21:17; Лев 20:9; Втор 5:16)11Вы же говорите, что если человек скажет отцу или матери: «То, чем я мог бы тебе помочь, – Корбан» (то есть дар Богу),12то вы уже позволяете ему ничего не делать для своего отца или матери[5].13Вы отменяете Божье слово собственным преданием, которое вы установили, и многое, подобное этому, вы делаете.14Иисус снова подозвал к Себе народ и сказал: – Выслушайте Меня все и постарайтесь понять.15Ничто из того, что входит в человека извне, не может сделать его нечистым; нечистым человека делает то, что исходит из него.16Если у кого есть уши, чтобы слышать, пусть слышит[6]. (Мр 16:1)17Когда Иисус оставил толпу и вошел в дом, ученики спросили Его об этой притче.18– Так и вы тоже не понимаете? – сказал Он им. – Неужели вы не понимаете, что все, что входит в человека извне, не может осквернить его?19Оно входит не в сердце человека, а в его желудок, а потом выходит вон. (Так Он объявил чистой любую пищу.)20Но то, что исходит из человека, – продолжал Он, – вот это и оскверняет его.21Потому что изнутри, из сердца человека, исходят злые мысли, разврат, воровство, убийство,22супружеская неверность, жадность, злоба, коварство, распутство, зависть[7], клевета, надменность и безрассудство. (Мф 20:15)23Все это зло исходит изнутри, и именно оно оскверняет человека.
Вера язычницы
24Оттуда Иисус отправился в окрестности Тира. Он остановился в одном доме и не хотел, чтобы кто-либо знал о Его приходе, но Ему все равно не удалось сохранить это в тайне. (Мф 15:21)25О приходе Иисуса узнала одна женщина, маленькая дочь которой была одержима нечистым духом. Эта женщина пришла и пала к Его ногам,26а она была язычницей, сирофиникиянкой. И она попросила Иисуса, чтобы Он изгнал демона из ее дочери.27Иисус сказал ей: – Пусть сначала наедятся дети[8], ведь нехорошо будет забрать хлеб у детей и бросить собачкам[9].28– Господи, – ответила женщина, – но ведь и собачки едят под столом крошки, которые роняют дети.29– За твой ответ, – сказал ей Иисус, – иди, демон вышел из твоей дочери.30Она пошла домой и увидела, что ее дочь лежит в постели, а демон из нее вышел.
Иисус исцеляет глухого и косноязычного человека
31Возвращаясь из окрестностей Тира, Иисус через Сидон вышел к Галилейскому озеру в области Десятиградия. (Мф 15:29)32Там к Иисусу привели глухого и косноязычного человека и попросили возложить на него руку.33Иисус отвел его в сторону, вложил Свои пальцы ему в уши, затем сплюнул Себе на пальцы и прикоснулся к языку человека.34Потом Он поднял глаза к небу, тяжело вздохнул и сказал: – Эффата! Это означает: «Откройся!»35К человеку тотчас же вернулся слух, скованный язык стал двигаться, и он начал говорить ясно.36Иисус запретил людям рассказывать об этом исцелении. Однако чем больше Он запрещал, тем больше они рассказывали.37Их удивлению не было предела. – Все, что Он делает – хорошо, – говорили люди. – У Него и глухие начинают слышать, и немые – говорить!
1Около Исус се събраха фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Йерусалим (Мф 15:1)2и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти ръце, т. е. немити.3(Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините, не ядат, без да си умият ръцете до лактите;4и когато се връщат от пазар, не ядат, преди да са се очистили. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши, глинени и медни съдове и легла.)5И така, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо Твоите ученици не вървят по преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце? (Мф 15:2)6А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: „Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им стои далеч от Мен. (Ис 29:13; Мф 15:8)7Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.“ (Ис 29:13; Тит 1:14)8Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, измивания на стомни и чаши; и правите много други неща.9И им каза: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!10Защото Моисей каза: „Почитай баща си и майка си“, и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ (Исх 20:12; Исх 21:17; Втор 5:16; Прит 20:20; Мф 15:4)11Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, което значи подарено на Бога, (Мф 15:5; Мф 23:18)12вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.13И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което вие сте предали, и вършите много такива неща, подобни на това.
Кое прави човека нечист
14И пак повика народа и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте. (Мф 15:10)15Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, да може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека. (Мф 15:11; Рим 14:17; Тит 1:15)16Ако има някой уши да слуша, нека слуша. (Мф 11:15)17И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата. (Мф 15:15)18А Той им отвърна: Нима и вие сте така неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?19Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхвърля отзад. (Като каза това, Той направи всички ястия чисти.)20Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.21Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, (Быт 6:5; Быт 8:21; Прит 6:14; Иер 17:9; Мф 15:19)22прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.23Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
Вярата на една езичница
24И като стана оттам, отиде в Тирските и Сидонските земи; и влезе в една къща и не искаше никой да знае къде е Той; но не можа да се укрие. (Мф 15:21)25А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.26(Жената беше гъркиня, родом сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони нечистия дух от дъщеря и.27А Исус и каза: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се даде на кученцата.28А тя Му отговори: Така е, Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите, които падат от децата.29И Той и каза: За тази дума – иди си; бесът излезе от дъщеря ти.30И като си отиде у дома, жената намери детето легнало на постелката и бесът беше излязъл.
Изцеление на глухонемия
31След като излезе пак из Тирските земи, Исус дойде през Сидон към Галилейското езеро, като прекосяваше пределите на Десетоградие. (Мф 15:29)32И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се помолиха да положи ръка на него. (Мф 9:32; Лк 11:14)33Исус, като го отведе от народа насаме, втъкна пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му; (Мр 8:23; Ин 9:6)34и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, което значи: Отвори се. (Мр 6:41; Ин 17:1)35И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто. (Ис 35:5; Ис 35:6; Мф 11:5)36И Исус им заръча на никого да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха; (Мр 5:43)37защото се чудеха твърде много и казваха: Всичко върши отлично; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.