1Через два дня наступала Пасха и праздник Пресных хлебов. Первосвященники и учители Закона искали удобного случая, чтобы хитростью схватить Иисуса и убить. (Мф 26:2; Лк 22:1; Ин 11:45)2– Только не во время праздника, – говорили они, – иначе народ может взбунтоваться.
Помазание Иисуса дорогим ароматическим маслом
3Иисус в это время был в Вифании, в доме Симона прокаженного. Он возлежал за столом, когда в дом вошла женщина с алебастровым кувшином очень дорогого ароматического масла, приготовленного из чистого нарда[1]. Отбив запечатанное горлышко, она вылила масло на голову Иисусу. (Мф 26:6; Лк 7:37; Ин 12:1)4Некоторые из присутствовавших возмутились: – Зачем так тратить благовония?5Ведь его можно было продать больше чем за триста динариев, а деньги раздать нищим, – упрекали они ее.6Но Иисус сказал: – Оставьте ее, что вы ее упрекаете? Она сделала для Меня доброе дело.7Потому что нищие всегда с вами, и вы можете делать им добро, когда захотите, а Я не всегда буду с вами.8Она сделала, что могла: заранее помазала Мое тело для погребения.9Говорю вам истину: во всем мире, везде, где будет возвещена Радостная Весть, там в память об этой женщине будет рассказано и о том, что она сделала.
Иуда решает предать Иисуса
10Иуда Искариот, один из двенадцати, пошел к первосвященникам, чтобы предать им Иисуса. (Мф 26:14; Лк 22:3)11Услышав, для чего он пришел, они обрадовались и обещали заплатить ему. И Иуда стал искать удобного случая, чтобы предать Иисуса.
Приготовление к празднику Пасхи
12В первый день праздника Пресных хлебов, когда закалывали пасхальных ягнят, ученики спросили Иисуса: – Куда нам пойти, чтобы приготовить Тебе пасхальный ужин? (Мф 26:17; Лк 22:7)13И Он послал двух учеников, сказав им: – Идите в город, там вы встретите человека, несущего кувшин воды, идите за ним.14Скажите хозяину дома, куда этот человек войдет: «Учитель спрашивает: где Моя комната, в которой Я буду есть пасхальный ужин с Моими учениками?»15Он покажет вам большую комнату наверху, приготовленную и убранную; там и приготовьте нам ужин.16Ученики пошли, вошли в город; и все произошло так, как им сказал Иисус. Они приготовили пасхальный ужин.
Последний ужин Иисуса с учениками
17Вечером Иисус пришел туда с двенадцатью. (Мф 26:20; Лк 22:17; 1Кор 11:23)18Когда они возлежали и ели, Иисус сказал: – Говорю вам истину: один из вас, кто сейчас ест со Мной, предаст Меня.19Учеников это сильно опечалило, и один за другим они стали спрашивать Его: – Но ведь это не я?20– Один из двенадцати, – ответил Иисус, – тот, кто вместе со Мной обмакивает хлеб в блюдо.21Да, Сын Человеческий уходит так, как о Нем сказано в Писании, но горе тому человеку, который предает Сына Человеческого! Лучше бы ему вообще не родиться.22Когда они ели, Иисус взял хлеб и, благословив, разломил его, дал им и сказал: – Возьмите, это Мое тело.23Затем Он взял чашу, поблагодарил за нее и подал им, и они все пили из нее.24– Это Моя кровь завета[2], проливаемая за многих, – сказал Иисус. (Исх 24:8; Евр 9:18)25– Говорю вам истину: Я уже не буду пить от плода виноградного до того дня, когда Я буду пить новое[3] вино в Божьем Царстве.26Они спели[4] и пошли на Оливковую гору.
Предсказание об отречении Петра
27– Вы все отступитесь от Меня, – сказал им Иисус, – ведь написано: «Я поражу Пастуха, и разбегутся овцы»[5]. (Зах 13:7; Мф 26:30; Лк 22:31; Ин 13:37)28Но когда Я воскресну, то пойду в Галилею и буду ждать вас там.29Петр сказал Ему: – Даже если все Тебя оставят, я никогда этого не сделаю.30– Говорю тебе истину, – сказал ему Иисус, – в эту ночь, прежде чем петух пропоет два раза, ты трижды отречешься от Меня.31Но Петр уверял: – Даже если мне придется умереть с Тобой, я никогда не откажусь от Тебя. И все говорили то же.
Молитва Иисуса в Гефсиманском саду
32Они пришли на место, называемое Гефсимания, и Иисус сказал Своим ученикам: – Посидите здесь, пока Я буду молиться. (Мф 26:36; Лк 22:39)33Он взял с Собой Петра, Иакова и Иоанна. Его охватили ужас и тревога.34Тогда Он сказал им: – Душа Моя объята смертельной печалью. Побудьте здесь и бодрствуйте.35Отойдя немного, Он пал на землю и молился, чтобы, если возможно, этот час миновал Его.36– Абба![6] Отец! – сказал Он. – Ты все можешь! Пронеси эту чашу мимо Меня, но пусть все будет не как Я хочу, а как Ты хочешь.37Затем Он возвратился и нашел их спящими. – Симон, – спросил Он Петра, – ты спишь? Неужели ты не мог пободрствовать хоть один час?38Бодрствуйте и молитесь, чтобы вам не поддаться искушению. Дух бодр, но тело слабо.39Иисус снова ушел и молился теми же словами.40Когда Он вернулся, ученики опять спали, потому что их веки отяжелели; они не знали, что отвечать Иисусу.41Возвратившись в третий раз, Иисус сказал им: – Вы все спите и отдыхаете? Довольно! Время настало, и Сын Человеческий предается в руки грешников.42Вставайте, идем. Вот уже и Мой предатель приблизился.
Иисус предан и арестован
43Он еще говорил, как появился Иуда, один из двенадцати, и с ним толпа, вооруженная мечами и кольями. Их послали первосвященники, учители Закона и старейшины. (Мф 26:47; Лк 22:47; Ин 18:3)44Предатель так условился с ними: – Хватайте Того, Кого я поцелую, и уводите под стражей.45Придя на место, Иуда сразу же подошел к Иисусу и сказал: – Рабби! – и поцеловал Его.46Пришедшие с Иудой, схватив Иисуса, взяли Его под стражу.47Один из стоявших рядом вытащил меч, ударил им слугу первосвященника и отсек ему ухо.48– Что Я – разбойник[7], что вы пришли с мечами и кольями, чтобы арестовать Меня? – спросил их Иисус.49– Каждый день Я был с вами в храме и учил, и вы не арестовывали Меня. Но пусть исполнятся Писания.50Все ученики оставили Его и убежали.51За Иисусом пошел лишь один молодой человек, завернувшись в покрывало на голое тело. Когда его схватили,52он вырвался и убежал голый, оставив покрывало в руках у стражников.
На допросе у первосвященника Кайафы
53В доме первосвященника, куда привели Иисуса, собрались все первосвященники, старейшины и учители Закона. (Мф 26:57; Лк 22:54; Лк 22:63; Ин 18:12; Ин 18:19)54Петр, держась поодаль, следовал за Иисусом, прошел во двор первосвященника и сел со стражниками греться у костра.55Первосвященники и весь Высший Совет искали показания против Иисуса, чтобы приговорить Его к смерти, но они ничего не могли найти.56Выступало много лжесвидетелей, но их показания не совпадали.57Нашлось несколько человек, которые встали и ложно заявили:58– Мы слышали, как Он говорил: «Я разрушу этот храм, сотворенный руками людей, и в три дня построю другой, нерукотворный».59Но и в этом их свидетельства не совпали.60Потом первосвященник, встав посредине, спросил Иисуса: – Тебе нечего ответить на эти свидетельства против Тебя?61Но Иисус молчал, не отвечая ни слова. Первосвященник опять спросил Его: – Ты ли Христос, Сын Благословенного?62– Я, – ответил Иисус, – и вы увидите Сына Человеческого сидящим по правую руку от Всемогущего и идущим на облаках небесных[8]. (Пс 109:1; Дан 7:13)63Разорвав на себе одежды, первосвященник сказал: – Какие нам еще нужны свидетели?64Вы сами слышали кощунство! Каково ваше решение? Все признали, что Он виновен и заслуживает смерти.65Тогда некоторые начали плевать на Него; Иисусу закрывали лицо, били Его кулаками и говорили: – Пророчествуй! Потом Его стали избивать стражники.
Отречение Петра
66Петр же в это время был во дворе. Туда пришла одна из служанок первосвященника (Мф 26:69; Лк 22:54; Ин 18:15; Ин 18:25)67и, увидев Петра, гревшегося у костра, всмотрелась в него и сказала: – Ты тоже был с Иисусом из Назарета.68Но Петр отрицал это. – Я вообще не знаю, о чем ты говоришь, – сказал он и вышел во внешний двор. И тут пропел петух.69Служанка увидела Петра и там и опять стала говорить стоявшим рядом: – Это один из них.70Петр снова отрицал. Но спустя немного времени стоявшие там люди опять сказали ему: – Точно, ты один из них, ты ведь галилеянин.71Но Петр начал призывать проклятия и клясться: – Я не знаю Человека, о Котором вы говорите.72И тотчас во второй раз пропел петух, и Петр вспомнил слова Иисуса: «Прежде чем два раза пропоет петух, ты трижды отречешься от Меня». И он горько заплакал.
1А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжниците търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го погубят. (Мф 26:1; Мф 26:2; Лк 22:1; Ин 11:45; Ин 11:55; Ин 13:1)2Защото си казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение между народа.3И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на Симон Прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му. (Мф 26:6; Лк 7:37; Ин 11:2; Ин 12:1; Ин 12:3)4А имаше някои, които негодуваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото?5Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на сиромасите. И негодуваха против нея.6Но Исус каза: Оставете я. Защо и досаждате? Тя извърши добро дело за Мене.7Защото сиромасите всякога са между вас и когато искате, можете да им направите добро; но Аз не винаги съм между вас. (Втор 15:11)8Тя извърши това, което можеше; предварително помаза тялото Ми за погребение.9Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.
Предателството на Юда
10Тогава Юда Искариотски, онзи, който беше един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. (Мф 26:14; Лк 22:3; Лк 22:4)11Те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
Тайната вечеря
12А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата? (Мф 26:17; Лк 22:7; Ин 13:1)13И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него.14И където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Къде е приготвената за Мене гостна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си?15И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.16И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както беше им казал; и приготвиха Пасхата.17След като се свечери, Той дойде с дванадесетте. (Мф 26:20)18И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. (Пс 41:9; Мф 26:20; Мф 26:21; Лк 22:14; Ин 13:21)19Те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?20А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.21Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. (Мф 26:24; Лк 22:22)22И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло. (Мф 26:26; Лк 22:19; 1Кор 11:23; 1Кор 11:24)23Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея.24И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина.25Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.26И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. (Мф 26:30)27И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат.“ (Зах 13:7; Мф 26:31; Ин 16:32)28А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. (Мр 16:7)29А Петър Му каза: Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма. (Мф 26:33; Мф 26:34; Лк 22:33; Лк 22:34; Ин 13:37; Ин 13:38)
Предсказанието на Исус Христос за отричането на ап. Петър
30Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да изпее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен. (Мф 26:31; Мф 26:34; Лк 22:31; Лк 22:34; Ин 13:36; Ин 13:38)31А той още по-разпалено говореше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.
Молитва в Гетсиманската градина
32Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля. (Мф 26:36; Лк 22:39; Ин 18:1)33И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва.34И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. (Ин 12:27)35И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше:36Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Тиискаш. (Мф 26:39; Ин 5:30; Ин 6:38; Рим 8:15; Гал 4:6; Флп 2:8; Евр 5:7)37И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?38Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. (Лк 22:40; Рим 7:23; Гал 5:17)39И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.40И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.41И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците. (Ин 13:1)42Станете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава. (Мф 26:46; Ин 18:1; Ин 18:2)
Залавянето на Исус Христос
43И веднага, докато Той говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините. (Мф 26:47; Лк 22:47; Ин 18:1; Ин 18:3)44А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав – Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.45И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И Го целуна.46И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.47А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.48Исус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите? (Мф 26:55; Лк 22:52)49Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията. (Иов 19:13; Пс 22:6; Пс 69:8; Пс 88:8; Ис 53:12; Лк 22:37; Лк 24:44)50Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.51И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха.52А той, като остави плащеницата, избяга гол.
Исус Христос на съд пред Синедриона
53И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събраха и всички главни свещеници, и старейшините, и книжниците. (Мф 26:57; Лк 22:54; Лк 22:63; Ин 18:13; Ин 18:19)54А Петър Го беше следвал отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със слугите, и се грееше на огъня.55И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха. (Пс 27:12; Пс 35:11; Мф 26:59)56Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха.57После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:58Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. (Мр 15:29; Ин 2:19)59Но и в това свидетелствата им се различаваха.60Тогава първосвещеникът се изправи насред Синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? (Мф 26:62)61А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения? (Ис 53:7; Мф 26:63; Деян 8:32; Евр 1:5)62А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния[1] и идещ с небесните облаци. (Мф 24:30; Мф 26:64; Лк 22:69; 2Фес 1:10)63Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?64Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.65И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.
Отричането на ап. Петър
66И когато Петър беше долу, на двора, дойде една от слугините на първосвещеника; (Мф 26:58; Мф 26:69; Лк 22:54; Лк 22:55; Лк 22:56; Ин 18:15; Ин 18:25)67и като видя Петър, че се грее, вгледа се в него и каза: И ти беше с Исус Назарянина.68А той се отрече и каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя. (Мф 26:71; Лк 22:58; Ин 18:25)69Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях.70А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин и говорът те издава. (Мф 26:73; Лк 22:59; Ин 18:26; Деян 2:7)71А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за Когото говорите.72И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: Преди петелът да пропее два пъти, три пъти ще се отречеш от Мен. И като се замисли за това, заплака. (Мф 26:75; Мр 14:30)