Исход 16

Новый Русский Перевод

от Biblica
1 Народ Израиля тронулся в путь из Елима и на пятнадцатый день второго месяца после ухода из Египта пришел в пустыню Син, что между Елимом и Синаем.2 В пустыне народ стал роптать на Моисея и Аарона.3 Израильтяне говорили им: – Лучше бы нам было умереть в Египте от руки Господа! Там мы сидели у котлов с мясом и ели хлеб досыта. А вы вывели нас в пустыню, чтобы весь народ уморить голодом.4 Господь сказал Моисею: – Я осыплю вас хлебом с неба. Пусть народ выходит каждый день и собирает, сколько нужно на день. Так Я испытаю их, будут ли они следовать Моим наставлениям.5 На шестой день пусть они соберут вдвое больше, чем в прочие дни, и заготовят это впрок.6 Моисей и Аарон сказали израильтянам: – Вечером вы узнаете, что из Египта вас вывел Господь,7 а утром увидите славу Господа, потому что Он услышал ваш ропот на Него. Кто мы такие, чтобы вам роптать на нас?8 Еще Моисей сказал: – Вот как вы узнаете, что это был Господь: этим вечером Он накормит вас мясом, а утром даст вам вдоволь хлеба. Он услышал ваш ропот на Него. Кто мы такие? Вы ропщете не на нас, а на Господа.9 Моисей сказал Аарону: – Скажи обществу израильскому: «Предстаньте пред Господом, потому что Он услышал ваш ропот».10 Когда Аарон говорил с народом израильским, они повернулись к пустыне и увидели, как слава Господа явилась в облаке.11 Господь сказал Моисею:12 – Я услышал ропот израильтян. Скажи им: «К сумеркам вы будете есть мясо, а утром наедитесь хлеба. Тогда вы узнаете, что Я – Господь, ваш Бог».13 В тот же вечер налетели перепела и накрыли лагерь, а утром вокруг лагеря легла роса.14 Когда роса сошла, на поверхности пустыни показались тонкие хлопья, похожие на иней.15 Увидев их, израильтяне говорили друг другу: – Что это? Они не знали, что это такое. Моисей сказал им: – Это хлеб, который Господь дал вам в пищу.16 Господь повелел: «Пусть каждый собирает, сколько ему нужно. Берите по омеру[1] на каждого члена семьи».17 Израильтяне сделали так, как им сказали. Одни собрали больше, другие – меньше.18 Но когда они измерили омером, то у того, кто собрал много, не было излишка, и у того, кто собрал мало, не было недостатка. Каждый собрал столько, сколько ему было нужно.19 Моисей сказал им: – Пусть никто ничего не оставляет до утра.20 Но некоторые не послушали Моисея и оставили часть до утра. В пище завелись черви, и она стала зловонной. Моисей разгневался на них.21 Утром каждый собирал, сколько ему было нужно, а когда пригревало солнце, оно таяло.22 На шестой день они собрали в два раза больше – по два омера[2] на человека – и вожди народа пришли и доложили об этом Моисею.23 Он сказал им: – Господь повелел: «Завтра – день покоя, святая суббота Господа. Испеките сейчас то, что хотите испечь, и сварите то, что хотите сварить. То, что останется, нужно отложить и сохранить до утра».24 Они сохранили это до утра, как повелел Моисей, и оно не начало портиться, и черви в нем не завелись.25 – Ешьте это сегодня, – сказал Моисей, – потому что сегодня суббота Господня. Сегодня вы ничего не найдете на земле.26 Вы будете собирать хлопья шесть дней, но на седьмой день, в субботу, ничего не будет.27 Некоторые из народа вышли собирать в седьмой день, но ничего не нашли.28 Господь сказал Моисею: – Сколько еще вы будете нарушать Мои повеления и наставления?29 Запомните: Господь дал вам субботу, и поэтому в шестой день дает вам хлеб на два дня. Пусть в седьмой день каждый остается там, где он есть. Пусть никто не выходит из дома.30 И в седьмой день народ пребывал в покое.31 Народ Израиля назвал эту пищу манной[3]. Она была белой, как кориандровое семя, а на вкус – как медовое печенье. (Исх 16:15)32 Моисей сказал: – Так повелел Господь: «Возьмите омер манны и храните для грядущих поколений, чтобы они могли видеть хлеб, которым Я кормил вас в пустыне, когда вывел из Египта».33 Моисей сказал Аарону: – Возьми кувшин и наполни его омером манны. Поставь его перед Господом, чтобы сохранить для грядущих поколений.34 Как Господь повелел Моисею, Аарон поставил кувшин с манной перед ковчегом свидетельства, чтобы хранить.35 Израильтяне ели манну сорок лет, пока не пришли в заселенную землю. Они ели манну, пока не достигли рубежей Ханаана.36 (Мера омер составляет одну десятую часть ефы[4]).

Исход 16

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя. (Чис 30:10; Чис 30:11; Иез 30:15)2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон. (Исх 15:24; Пс 106:25; 1Кор 10:10)3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНЯТА ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад. (Чис 11:4; Чис 11:5; Плач 4:9)4 Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не. (Исх 15:25; Втор 8:2; Втор 8:16; Пс 78:24; Пс 78:25; Пс 105:40; Ин 6:31; Ин 6:32; 1Кор 10:3)5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден. (Исх 16:22; Лев 25:21)6 И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че ГОСПОД ви е извел от Египетската земя; (Исх 6:7; Исх 16:12; Исх 16:13; Чис 16:28)7 а на сутринта ще видите славата на ГОСПОДА, понеже Той чу ропота ви против ГОСПОДА. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас? (Исх 16:10; Чис 16:11; Ис 35:2; Ис 40:5; Ин 11:4; Ин 11:40)8 Моисей каза още: Това ще стане, когато ГОСПОД ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже ГОСПОД чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против ГОСПОДА. (1Цар 8:7; Лк 10:16; Рим 13:2)9 Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред ГОСПОДА, защото Той чу ропота ви. (Чис 16:16)10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, ГОСПОДНЯТА слава се яви в облака. (Исх 13:21; Исх 16:7; Чис 16:19; 3Цар 8:10; 3Цар 8:11)11 И ГОСПОД каза на Моисей:12 Чух ропота на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. (Исх 16:6; Исх 16:7; Исх 16:8)13 И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса. (Чис 11:9; Чис 11:31; Пс 78:27; Пс 78:28; Пс 105:40)14 След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. (Чис 11:7; Втор 8:3; Неем 9:15; Пс 78:24; Пс 105:40)15 Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете. (Ин 6:31; Ин 6:49; Ин 6:58; 1Кор 10:3)16 Ето какво заповядва ГОСПОД: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор[1] на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му. (Исх 16:36)17 И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.18 А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. (2Кор 8:15)19 Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.20 Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните.21 Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.23 А той им каза: Това е, както каза ГОСПОД. Утре е събота, свята почивка на ГОСПОДА; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре. (Быт 2:3; Исх 20:8; Исх 31:15; Исх 35:3; Лев 23:3)24 И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса. (Исх 16:20)25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на ГОСПОДА; днес няма да го намерите на полето.26 Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има. (Исх 20:9; Исх 20:10)27 Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.28 Тогава ГОСПОД попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? (4Цар 17:14; Пс 78:10; Пс 78:22; Пс 106:13)29 Вижте, понеже ГОСПОД ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше.31 А Израилевият дом нарече тази храна манна[2]; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът и беше като на пита, смесена с мед. (Чис 11:7; Чис 11:8)32 Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал ГОСПОД: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.33 Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред ГОСПОДА, за да се пази за бъдещите ви поколения. (Евр 9:4)34 И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както ГОСПОД заповяда на Моисей. (Исх 25:16; Исх 25:21; Исх 40:20; Чис 17:10; Втор 10:5; 3Цар 8:9)35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя. (Чис 33:38; Втор 8:2; Втор 8:3; Нав 5:12; Неем 9:15; Неем 9:20; Неем 9:21; Ин 6:31; Ин 6:49)36 А гоморът е една десета от ефата.