1В те дни Езекия заболел и был при смерти. Пророк Исаия, сын Амоца, пришел к нему и сказал: – Так говорит Господь: «Распорядись своим домом, потому что ты умираешь; ты не выздоровеешь». (4Цар 20:1; 2Пар 32:24)2Езекия отвернулся лицом к стене и взмолился Господу:3– Вспомни, о Господи, как я ходил пред Тобой в верности и от всего сердца и делал то, что было угодным в Твоих глазах! И Езекия горько заплакал.4И к Исаии было слово Господа:5– Иди и скажи Езекии: «Так говорит Господь, Бог твоего предка Давида: Я услышал твою молитву и увидел твои слезы; Я прибавлю к твоей жизни пятнадцать лет.6Я избавлю тебя и этот город от руки царя Ассирии. Я защищу этот город.7Вот тебе Господне знамение, что Господь исполнит то, что обещал:8Я отведу тень, которую заходящее солнце отбрасывает на лестницу[1] Ахаза, на десять ступеней[2] назад». И солнце вернулось по лестнице Ахаза на те десять ступеней, которые оно прошло.
Молитва Езекии после его выздоровления
9Запись Езекии, царя Иудеи, после его болезни и выздоровления:10Я сказал: «Неужели в расцвете дней суждено мне пройти через ворота мира мертвых[3] и остатка лет я лишен?»11Я сказал: «Я уже не увижу Господа, Господа на земле живых; не увижу больше людей, не буду среди обитателей мира.12Как пастуший шатер, мой дом с места снят и уносится от меня. Я скатал свою жизнь, как ткач; Он отрежет меня от станка. День и ночь Ты ведешь меня к смерти!13Я кричу о помощи до утра, а Он, словно лев, ломает все кости мои. День и ночь Ты ведешь меня к смерти!14Издаю я звуки, словно ласточка или журавль[4], и стенаю, как голубь. Утомились глаза мои, глядя ввысь. Я в беде! Помоги мне, Владыка!»15Но что мне сказать? Как Он мне говорил, так и сделал. Буду смиренно проводить все мои годы, из-за скорби моей души.16Мой Владыка, этим живут люди, и во всем этом – жизнь моего духа. Ты исцелил меня и позволил мне жить!17Да, во благо была мне такая мука, в Твоей любви Ты сохранил мою жизнь и отвел меня от гибельной пропасти; все грехи мои бросил Себе за спину.18Ведь мир мертвых не славит Тебя, смерть не воспоет Тебе хвалы; тем, кто спускается в бездну, нет надежды на Твою верность.19Живые, лишь живые Тебя восславят, как сегодня делаю я; отцы расскажут детям о Твоей верности.20Господь спасет меня, и под звуки струн[5] мы будем петь во все дни нашей жизни в Господнем доме!21Исаия сказал: – Пусть возьмут пласт инжира, приложат его к нарыву, и он выздоровеет.22А Езекия спросил: – Каково знамение, что я пойду в Господень дом?
1По това време Езекия се разболя до смърт. Пророк Исайя, Амосовият син, дойде при него и му каза: Така казва ГОСПОД: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш. (2Цар 17:23; 4Цар 20:1; 2Пар 32:24)2Тогава Езекия се обърна към стената и се помоли на ГОСПОДА: (Неем 13:14)3Моля Ти се, ГОСПОДИ, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце и върших това, което беше угодно пред Теб. И Езекия плака горчиво.4Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към Исайя и каза:5Иди и кажи на Езекия: Така казва ГОСПОД, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, Аз ще добавя към живота ти петнадесет години.6И ще избавя и теб, и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град. (4Цар 20:8; Ис 7:11; Ис 37:35)7А това ще ти бъде знамението от ГОСПОДА, че ГОСПОД ще извърши това, което каза:8ето, ще върна сянката десет стъпала назад, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаз. И така, слънцето се върна назад десет стъпала, които преди това беше изминало.9Ето какво писа Юдейският цар Езекия, когато се беше разболял и оздравя от болестта си:10Аз казах: В половината от дните си ще вляза в портите на преизподнята; лиших се от остатъка на годините си.11Казах: Няма да видя вече ГОСПОДА, ГОСПОДА, в земята на живите; няма да видя вече човека, като съм между онези, които престанаха да живеят. (Пс 27:13; Пс 116:9)12Жилището ми се премести и се вдигна от мене като овчарски шатър; навих живота си като тъкач, от основата Той ще ме отреже; между сутринта и вечерта ще ме довършиш. (Иов 7:6)13Успокоявах се до сутринта; но Той като лъв троши всичките ми кости; между сутринта и вечерта ще ме довършиш.14Като лястовица или жерав – така крещях, стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми застъпник. (Ис 59:11)15Какво мога да кажа аз? Той ми каза и сам го изпълни; ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си. (Иов 7:11; Иов 10:1)16Чрез тези неща живеят хората, Господи, и само в тях е животът на моя дух; така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.17Ето, излезе за моя мир, когато имах голяма мъка; и Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.18Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; онези, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята вярност. (Пс 6:5; Пс 30:9; Пс 88:11; Пс 115:17; Еккл 9:10)19Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на децата си Твоята вярност. (Втор 4:9; Втор 6:7; Пс 78:3; Пс 78:4)20ГОСПОД е близо да ме спаси; затова ще пеем моите песни със струнни инструменти в дома ГОСПОДЕН през всички дни на живота си.21А Исайя беше казал: Нека вземат наниз смокини и ги сложат за компрес на цирея – и царят ще оздравее. (4Цар 20:7)22Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще отида в ГОСПОДНИЯ дом? (4Цар 20:8)