1Когда царь Езекия услышал это, он разорвал на себе одежду, надел рубище и пошел в дом Господа. (4Цар 19:1)2Он послал распорядителя дворца Элиакима, писаря Шевну и старших священников, одетых в рубище, к пророку Исаии, сыну Амоца.3Они сказали ему: – Так говорит Езекия: «Сегодня день беды, наказания и бесчестия; словно дитя вот-вот должно родиться, а родить нет силы.4Может быть, Господь, твой Бог, услышит слова главного виночерпия, которого его господин, царь Ассирии, послал глумиться над живым Богом, и накажет его за слова, которые услышал Господь, твой Бог. Вознеси же молитву за тех, кто еще жив!»5Когда приближенные царя Езекии пришли к Исаии,6тот сказал им: – Скажите своему господину: «Так говорит Господь: Не бойся того, что ты слышал – тех слов, которыми оскорбляли Меня слуги царя Ассирии.7Вот, Я пошлю в него такой дух, что когда он услышит одну весть, то будет вынужден вернуться в свою страну. А там Я поражу его, и он падет от меча».8Когда главный виночерпий услышал, что царь Ассирии оставил Лахиш, он вернулся и нашел царя осаждающим Ливну.
Новая угроза Синаххериба и молитва Езекии
9Синаххериб получил весть о том, что Тиргака, царь Куша, идет на него войной. Услышав об этом, он послал к Езекии послов, чтобы сказать: (4Цар 19:9)10– Скажите Езекии, царю Иудеи: «Не давай Богу, на Которого ты надеешься, обманывать тебя, когда Он говорит: „Иерусалим не будет отдан царю Ассирии“.11Ты же слышал о том, что цари Ассирии сделали со всеми странами, предав их полному уничтожению[1]. А разве ты уцелеешь?12Разве боги народов, истребленных моими отцами, боги Гозана, Харрана, Рецефа и народа Едена, который был в Телассаре, спасли их?13Где теперь царь Хамата, царь Арпада, цари городов Сепарваима, Ены или Иввы?»14Езекия получил письмо через послов и прочитал его. Тогда он пошел в дом Господа и развернул его перед Господом.15Езекия молился Господу:16– О Господь Сил, Бог Израиля, восседающий на херувимах[2], лишь Ты – Бог над всеми земными царствами. Ты создал небо и землю.17Склони, Господи, ухо Свое и услышь; открой, Господи, глаза Свои и взгляни; услышь все слова Синаххериба, которые он послал, чтобы глумиться над живым Богом.18Правда, Господи, что ассирийские цари погубили все эти народы и их страны,19бросили их богов в огонь и уничтожили их, потому что то были не боги, а только дерево и камень, обработанные руками человека.20Теперь, Господи, наш Бог, избавь нас от его руки, чтобы все царства земные узнали, что только Ты – Господь.
Пророчество Исаии о падении Синаххериба
21И Исаия, сын Амоца, послал сказать Езекии: – Так говорит Господь, Бог Израиля: «Ты молился о Синаххерибе, царе Ассирии». (4Цар 19:20)22Вот слово, которое сказал о нем Господь: – Девственная дочь Сиона, презирает тебя, над тобой смеется. Дочь Иерусалима вслед тебе головой качает.23Ты над кем глумился, кого оскорблял? На кого ты повысил голос и глаза надменные поднял? На Святого Израилева!24Через своих рабов ты глумился над Владыкой. Ты сказал: «Со множеством моих колесниц я поднялся на горные вершины, на дальние склоны Ливана. Я срубил его высочайшие кедры, его лучшие кипарисы. Я достиг его самых отдаленных вершин, его наилучших лесов.25Я копал колодцы и пил воду чужих земель[3]. Ступнями своих ног я иссушил все реки Египта». (4Цар 19:24)26Разве ты не слышал? Давно Я это определил, в древние дни задумал. Теперь Я это исполнил, дав тебе превратить укрепленные города в груды развалин.27Их жители обессилены, испуганы, опозорены. Они – как растения в поле, как нежные зеленые побеги, как трава, пробившаяся на крыше, опаленная[4], прежде чем вырасти. (4Цар 19:26)28Но Я знаю, когда ты садишься, когда выходишь и входишь, и как ты гневаешься на Меня.29За твою ярость против Меня и за твою надменность, что достигла Моих ушей, Я продену в твой нос Мое кольцо, и вложу в твой рот Мои удила, и верну тебя назад той дорогой, которой ты пришел.30Это будет тебе знамением, Езекия: В этом году вы будете есть то, что вырастет само собой, а в следующем году то, что вырастет из этого. Но в третий год сейте и жните, сажайте виноградники и ешьте их плоды.31Уцелевшие из дома Иуды опять пустят корни внизу и принесут плод наверху.32Ведь из Иерусалима выйдет остаток, и с горы Сион – уцелевшие. Это совершит ревность Господа Сил.33Поэтому Господь говорит о царе Ассирии так: – Он не войдет в этот город и не пустит сюда стрелы. Он не приступит к нему со щитом и не насыплет против него осадного вала.34Он вернется той же дорогой, какой пришел, он не войдет в этот город, – возвещает Господь. –35Я защищу этот город и спасу его, ради Себя и ради Давида, Моего слуги.
Поражение ассирийской армии
36И Ангел Господень вышел и предал смерти в лагере ассирийцев сто восемьдесят пять тысяч человек. Когда на следующее утро люди проснулись, то увидели повсюду мертвые тела. (4Цар 19:35; 2Пар 32:21)37Тогда Синаххериб, царь Ассирии, снял лагерь и ушел. Он возвратился домой и жил в Ниневии.38Однажды, когда он поклонялся в храме своего бога Нисроха, его сыновья Адрамелех и Сарецер поразили его мечом и бежали в араратскую землю. А Асархаддон, его сын, стал царем вместо него.
1А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в ГОСПОДНИЯ дом. (4Цар 19:1)2И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и главните свещеници, покрити с вретища, при пророк Исайя, Амосовия син.3Те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.4Може би ГОСПОД, твоят Бог, ще чуе думите на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които ГОСПОД, твоят Бог, чу, затова принеси молба за остатъка, който е оцелял.5И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исайя.6Исайя им каза: Така кажете на господаря си – така казва ГОСПОД: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.7Ето, Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от меч в своята земя.8И така, Рапсак, като се върна, разбра, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото беше чул, че той заминал от Лахис.9А царят чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против теб. И когато чу това, прати посланици до Езекия, като каза:10Така говорете на Юдейския цар Езекия, кажете му: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.11Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всички земи, как са ги обрекли на изтребление; че ти ли ще се избавиш?12Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха: Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?13Къде са ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава? (Иер 49:23)14А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, Езекия отиде в ГОСПОДНИЯ дом и го разгъна пред ГОСПОДА.15И Езекия се помоли пред ГОСПОДА:16ГОСПОДИ на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята.17Приклони, ГОСПОДИ, ухото Си и чуй; отвори, ГОСПОДИ, очите Си и виж; чуй всички думи на Сенахирим, който го изпрати да похули живия Бог. (Дан 9:18)18Наистина, ГОСПОДИ, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;19и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.20И така, сега, ГОСПОДИ, Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си ГОСПОД, единственият Бог.21Тогава Исайя, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.22Ето словото, което ГОСПОД изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря.23Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас и си надигнал нагоре очите си? Против Святия Израилев.24Господа си обидил ти чрез слугите си, като си казал: С множеството на колесниците си излязох аз върху височината на планините, върху уединенията на Ливан; и ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; и ще вляза в най-крайната му височина, в гората на неговия Кармил.25Аз изкопах и пих вода; и със стъпалото на краката си ще пресуша всички реки на Египет[1].26Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини.27Затова жителите им станаха безсилни, уплашиха се и се посрамиха; бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на покрива на къщата и жито, прегоряло преди да изкласи стъбло;28но Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и буйството ти против Мене.29Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си – в устата ти, и ще те върна по пътя, по който си дошъл. (Ис 30:28; Иез 38:4)30И това ще ти бъде знамението: Тази година ще ядете това, което е саморасло, втората година – това, което израства от същото, а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им.31И оцелялото от Юдейския дом, което е останало, пак ще пуска корени долу и ще дава плод горе.32Защото от Йерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион – оцелялото. Ревността на ГОСПОДА на Силите ще извърши това. (4Цар 9:31; Ис 9:7)33Затова така казва ГОСПОД за асирийския цар: Няма да влезе в този град, нито ще хвърли там стрела, нито ще дойде пред него с щит, нито ще издигне против него могила;34по пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, казва ГОСПОД;35защото ще защитя този град, за да го избавя, заради Себе Си и заради слугата Ми Давид. (4Цар 20:6; Ис 38:6)36Тогава излезе ангел ГОСПОДЕН и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато хората станаха на сутринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове. (4Цар 19:35)37И така асирийският цар Сенахирим си тръгна и отиде, върна се и живееше в Ниневия.38А докато се кланяше в светилището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побегнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.