1Горе тебе, разоритель[1], который не был разоряем! Горе тебе, предатель, которого не предавали! Когда ты перестанешь разорять, будешь сам разорен; когда ты перестанешь предавать, сам будешь предан.2Господи, помилуй нас; мы надеемся на Тебя. Будь нашей силой каждое утро, спасением нашим во время беды.3От громоподобного голоса Твоего убегают народы; когда Ты поднимаешься, разбегаются племена.4Добычу их соберут, как собирает саранча; набросятся на нее, подобно стае саранчи.5Превознесен Господь, обитающий на высоте; Он наполнит Сион правосудием и праведностью.6Он будет прочным основанием в твоей жизни, в изобилии даст Он спасение, мудрость и знание; страх Господень – сокровище[2] Сиона.7Вот, их храбрецы[3] кричат на улицах; посланники мира горько плачут.8Опустели пути, исчезли с дорог путешественники. Договор нарушен, свидетели[4] отвергнуты, людей ни во что не ставят.9Земля скорбит и истощается, Ливан опозорен и сохнет; Шарон уподобился Иорданской пустыне[5], роняют листья Башан и Кармил[6]. (Втор 1:1; Втор 2:8; 3Цар 18:19; 1Пар 27:29; Ис 2:13; Ис 35:2; Ис 65:10)10– Теперь Я встану, – говорит Господь, – теперь поднимусь, буду превознесен.11Вы, ассирийцы, зачали мякину и родите солому; дыхание ваше – огонь, пожирающий вас.12Народы перегорят, словно известь; словно срубленный терновник, преданы будут огню.13Слушайте, дальние, о том, что Я совершил, и вы, кто близко, признайте Мое могущество!14Испугались грешники на Сионе, охватил безбожников трепет: «Кто из нас может жить при пожирающем огне? Кто из нас может жить при вечном пламени?»15Тот, кто ходит в праведности и говорит правду, отвергает получение прибыли от притеснения и удерживает руку от взяток, затыкает уши при сговоре об убийстве и закрывает глаза, чтобы не видеть замышляющих зло –16такой человек будет жить на высотах, убежищем ему будет горная крепость. Хлеб ему будет дан, и вода у него не иссякнет.17Глаза твои увидят Царя в Его красоте, увидят землю, простершуюся вдаль.18В мыслях ты будешь дивиться прежнему страху, что ассирийцы наводили на тебя: «Где тот, кто вел счет? Где тот, кто взвешивал дань? Где тот, кто считал башни?»19Ты больше не увидишь этот наглый народ, народ с невнятной речью, со странным, непонятным языком.20Взгляни на Сион, город праздников наших, обрати свой взор на Иерусалим. Ты увидишь тихое жилище, шатер, что не будет сдвинут; колья его не будут вынуты, и ни одна из веревок его не лопнет.21Там великий Господь будет для нас местом широких рек и потоков, по которым ни одна вражеская галера не подплывет, не пройдет ни один величавый корабль.22Господь – наш судья, Господь – наш законодатель, Господь – наш Царь; Он нас спасет.23Хотя ослабли веревки твоей оснастки, так что не держат мачты и не натягиваются паруса, все же обильная добыча будет разделена, и даже хромой пойдет за наживой.24Никто из живущих на Сионе не скажет: «Я болен»; грехи обитающих там будут прощены.
1Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, който постъпваш коварно, а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш, ще бъдеш разорен, а когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе. (Ис 21:2; Авв 2:8; Откр 13:10)2ГОСПОДИ, смили се над нас; Тебе чакаме; бъди ни мишца всяка сутрин и избавление за нас в усилно време. (Ис 25:9)3От шума на метежа племената побегнаха; от Твоето издигане народите се разпръснаха.4И плячката ще бъде събрана от вас, както гъсениците събират; ще скочат върху нея, както скача скакалец.5ГОСПОД е превъзвишен, защото обитава нависоко; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда. (4Цар 18:18; 4Цар 18:37; Пс 97:9)6А чрез мъдрост и знание, и изобилно спасение ще бъдат утвърдени времената ти; Страхът от ГОСПОДА е Неговото съкровище.7Ето, юнаците им викат навън; посланиците на мира плачат горчиво.8Пътищата запустяха; няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, не смята човека за нищо. (Суд 5:6; 4Цар 18:14)9Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; листата на Васан и Кармил окапаха. (Ис 24:4)10Сега ще стана, казва ГОСПОД; сега ще се възвися, сега ще се възвелича. (Пс 12:5)11Слама ще заченете и плява ще родите; дишането ви като огън ще ви изгори. (Пс 7:14; Ис 59:4)12И племената ще бъдат вар, която ври, като отсечени тръни, които изгарят в огън. (Ис 9:18)13Слушайте, вие, далечни, какво съм сторил; и вие, близки, признайте силата Ми. (Ис 49:1)14Грешните в Сион се боят; трепет обзема лицемерите; и казват: Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?15Който ходи праведно и говори справедливо, който презира печалбата от насилията, който отърсва ръцете си от приемане на дарове, който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, и който закрива очите си, за да не види злото, (Пс 15:2; Пс 24:2; Пс 119:37)16той ще обитава нависоко; крепостите на скалите ще бъдат място на защитата му; хлябът му ще му бъде даден, водата му няма да липсва.
Бъдещата слава на Йерусалим в дните на Месия
17Очите ти ще видят царя в красотата му, ще видят широко разпростряла се земя.18Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, като казва: Къде е този, който броеше? Къде е този, който мереше? Къде е този, който броеше кулите? (1Кор 1:20)19Няма вече да видиш свирепия народ – народ с дълбок глас, който не проумяваш, с чужд език, който не разбираш. (Втор 28:49; Втор 28:50; 4Цар 19:32; Иер 5:15)20Погледни към Сион, града на празниците ни; очите ти ще видят Йерусалим като безмълвно заселище, шатър, който няма да се мести, чиито колове никога няма да бъдат извадени и нито едно от въжетата му – скъсано. (Пс 46:5; Пс 48:12; Пс 125:1; Пс 125:2; Ис 37:33; Ис 54:2)21Но там ГОСПОД ще бъде с нас във величието Си, като място на широки реки и потоци, където няма да плава ладия с весла, нито ще мине великолепен кораб.22Защото ГОСПОД е наш съдия, ГОСПОД е наш законодател, ГОСПОД е наш Цар, Той ще ни спаси. (Пс 89:18; Иак 4:12)23Въжетата ти отслабнаха, не можеха да крепят мачтата ти, не можеха да разпрострат платната; и тогава скъпоценности се разделиха, хромите разграбиха плячката.24И жителят няма да каже: Болен съм; на народа, който живее в него, ще бъде простено беззаконието му. (Иер 50:20)