1Пророчество о Моаве. Как Ар-Моав опустошен – уничтожен за ночь! Как Кир-Моав опустошен – уничтожен за ночь!2Восходит город Дивон к храму[1], к святилищам на возвышенностях, чтобы плакать, и рыдает Моав над Невом и Медевой. Острижены головы, бороды сбриты[2].3А на улицах – народ в рубище; на крышах домов и на площадях все рыдают, заходятся плачем.4Вопят Хешбон и Элеала, голоса их слышны до Иахаца. Вот и воины Моава рыдают; их душа трепещет.5Плачет сердце мое о Моаве (беженцы его бегут к Цоару, к Эглат-Шлешии). Поднимаются они на Лухит и на ходу плачут; на дороге, ведущей в Хоронаим, поднимают плач о разорении.6Пересохли воды Нимрима, трава выгорела, завяла мурава, и зелени не осталось.7Богатства, что накопили и сберегли, уносят они Ивовою долиной.8Плачем полнятся границы Моава, их рыдание – до Эглаима, их рыдание – до Беэр-Елима,9потому что воды Димона[3] полны крови. Но Я наведу на Димон большее зло – льва на беженцев из Моава и на тех, кто в стране остался.
1Изявеното за Моав пророчество: Понеже Ар моавски бе разорен през нощ и загина, понеже Кир моавски бе разорен през нощ и загина, (Чис 21:28; Иер 48:1; Иез 25:8; Ам 2:1)2затова той излезе на високите места във Ваит и в Девон, за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева; всяка негова глава е плешива, всяка брада е обръсната. (Лев 21:5; Ис 3:24; Ис 16:12; Ис 22:12; Иер 47:5; Иер 48:1; Иер 48:37; Иер 48:38; Иез 7:18)3В улиците си те се опасват с вретища; по покривите на къщите си и по площадите си всички те ридаят, потънали в плач. (Иер 48:38)4И Есевон се вайка, и Елеала; гласът им се чува чак до Яса; затова въоръжените моавски мъже ридаят; душата на всеки от тях трепери вътре в него. (Ис 16:9)5Сърцето ми ридае за Моав; благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; защото с плач излизат през възвишението на Луит, защото по пътя при Оронаим плачат високо за изтреблението си. (Ис 16:11; Ис 16:14; Иер 48:5; Иер 48:31; Иер 48:34)6Защото водите на Нимрим пресъхнаха; защото тревата изсъхна, моравата изчезна, няма нищо зелено.7Затова изобилието, което събраха, и онова, което скътаха, ще занесат в долината на върбите.8Защото воплите стигнаха до всички предели на Моав, риданието му – в Еглаим, и риданието му във Вир-елим.9Защото водите на Димон се пълнят с кръв, понеже ще докарам още злини върху Димон, лъвове – върху оцелелите от Моав и върху останалите от онази земя. (4Цар 17:25)