Иоанна 11

Новый Русский Перевод

от Biblica
1 Один человек, которого звали Лазарь, был болен. Он был из Вифании, селения, где жили Мария и ее сестра Марфа.2 Мария и была той женщиной, что помазала Господа ароматическим маслом и вытерла Его ноги своими волосами. И вот ее брат Лазарь был болен.3 Сестры передали Иисусу: – Господи, тот, кого Ты любишь, болен.4 Когда Иисус услышал об этом, Он сказал: – Эта болезнь не к смерти, она для славы Божьей, чтобы Сын Бога был прославлен через нее.5 Иисус любил Марфу, ее сестру Марию и Лазаря.6 Однако когда Он узнал, что Лазарь болен, то пробыл там, где Он тогда находился, еще два дня.7 Затем Он сказал Своим ученикам: – Пойдем обратно в Иудею.8 – Рабби, – сказали они Ему, – иудеи ведь еще недавно хотели побить Тебя камнями, а Ты хочешь туда возвратиться?9 Иисус ответил: – Разве не двенадцать часов в сутках светло? Тот, кто ходит днем, не споткнется, потому что он видит свет этого мира.10 А тот, кто ходит ночью, споткнется, потому что в это время темно.11 Сказав это, Иисус добавил: – Наш друг Лазарь заснул, но Я иду разбудить его.12 Ученики Его сказали: – Господи, если он спит, значит, выздоровеет.13 Иисус говорил им о том, что Лазарь умер, но ученики думали, что Он говорит о сне обыкновенном.14 Тогда Он сказал им прямо: – Лазарь умер.15 Ради вас и ради того, чтобы вы поверили, Я рад, что Меня там не было. Но сейчас пойдем к нему.16 Тогда Фома, которого еще называли Близнец, сказал остальным ученикам: – Пойдем и мы и умрем с Ним!17 Придя туда, Иисус узнал, что тело Лазаря уже четыре дня в могиле.18 Вифания была стадиях в пятнадцати[1] от Иерусалима,19 и к Марфе с Марией пришло много иудеев, чтобы выразить свое соболезнование по поводу смерти их брата.20 Когда Марфа услышала, что пришел Иисус, она пошла встретить Его, а Мария осталась дома.21 – Господи, – сказала Марфа Иисусу, – если бы Ты был здесь, то мой брат не умер бы.22 Но я знаю, что Бог и сейчас даст Тебе все, что бы Ты ни попросил.23 Иисус сказал ей: – Твой брат воскреснет.24 Марфа ответила: – Я знаю, что он воскреснет в День воскресения, в последний День.25 Иисус сказал ей: – Я – воскресение и жизнь. Тот, кто верит в Меня, если и умрет – оживет,26 а кто живет и верит в Меня, тот никогда не умрет. Ты этому веришь?27 – Да, Господи, – сказала она, – я верю, что Ты Христос, Сын Бога, Который пришел в мир.28 Сказав это, Марфа вернулась, отозвала свою сестру в сторону и сказала: – Учитель здесь, Он зовет тебя.29 Когда Мария это услышала, она тут же побежала Ему навстречу.30 Иисус еще не вошел в селение и стоял там, где Марфа Его встретила.31 Когда иудеи, бывшие с ней в доме и утешавшие ее, заметили, как она быстро встала и вышла, они пошли за ней, решив, что она пошла к могиле плакать.32 Мария пришла туда, где был Иисус, и, увидев Его, упала к Его ногам, говоря: – Господи, если бы Ты был здесь, мой брат бы не умер.33 Иисус, видя, что плачет и она, и иудеи, которые с ней, и Сам сильно расстроился и опечалился[2].34 – Куда вы его положили? – спросил Он. – Пойдем, и Ты Сам увидишь, Господин, – сказали они.35 Иисус заплакал.36 Иудеи говорили между собой: – Смотрите, как Он его любил.37 Некоторые, однако же, говорили: – Неужели Он, Который открыл глаза слепому, не мог сделать так, чтобы этот человек не умер?38 Иисус, все еще печальный[3], пошел к могиле. Это была пещера в скале, к входу которой был привален камень.39 – Уберите камень, – велел Он. Марфа, сестра умершего, сказала: – Господи, но там ведь уже тяжелый запах – Лазарь четыре дня как в могиле.40 Тогда Иисус сказал: – Разве Я не говорил тебе, что если ты будешь верить, то увидишь Божью славу?41 Тогда камень убрали. Иисус же посмотрел на небо и сказал: – Отец, благодарю Тебя за то, что Ты услышал Меня.42 Я знаю, что Ты всегда слышишь Меня, но Я сказал это ради тех, кто стоит здесь, чтобы они поверили, что Ты послал Меня.43 Сказав это, Иисус громко позвал: – Лазарь, выходи!44 Умерший вышел. Его руки и ноги были обвязаны погребальными полотнами, а лицо закрыто платком. – Развяжите его, пусть он идет, – сказал Иисус.45 Многие из иудеев, которые пришли навестить Марию и видели, что сделал Иисус, поверили в Него.46 Но некоторые из них пошли к фарисеям и рассказали им обо всем, что сделал Иисус.47 Первосвященники и фарисеи тогда созвали совет. – Что нам делать? – спрашивали они. – Этот Человек творит много знамений.48 Если мы позволим Ему продолжать, то все поверят в Него, и тогда римляне придут и уничтожат и наш храм, и наш народ[4].49 Кайафа[5], один из них, который в тот год был первосвященником, сказал: – Вы ничего не понимаете!50 Вы не можете понять, что лучше для вас, чтобы один человек умер за народ, чем погиб бы весь народ.51 Он сказал это не от себя, но, будучи в тот год первосвященником, он изрек пророчество о том, что Иисус умрет за народ,52 и не только за иудейский народ, но и для того, чтобы собрать воедино рассеянных повсюду детей Божьих.53 С этого дня они стали думать, как убить Иисуса.54 И поэтому Иисус уже не ходил открыто среди иудеев. Он ушел в местность, расположенную недалеко от пустыни, в город Ефрем. Там Он и остался со Своими учениками.55 Приближался иудейский праздник Пасхи, и многие жители страны шли в Иерусалим для обрядового очищения[6] перед Пасхой. (Чис 9:6)56 Они искали Иисуса и, стоя в храме, спрашивали друг друга: – Как вы думаете? Он, наверняка, не придет на праздник?57 А первосвященники и фарисеи отдали распоряжение о том, что если кто-либо узнает, где находится Иисус, то должен сообщить им, чтобы они могли арестовать Его.

Иоанна 11

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра и Марта, беше болен. (Лк 10:38; Лк 10:39)2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си. (Мф 26:7; Мр 14:3; Ин 12:3)3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. (Ин 9:3; Ин 11:40)5 А Исус обичаше Марта и сестра и, и Лазар.6 След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше. (Ин 10:40)7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.8 Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш? (Ин 10:31)9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. (Ин 9:4)10 Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него. (Ин 12:32; Ин 12:35)11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. (Втор 31:16; Дан 12:2; Мф 9:24; Деян 7:60; 1Кор 15:18; 1Кор 15:51)12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.13 Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.14 Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря.15 Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него.16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия[1];19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.21 Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. (Ин 9:31)23 Исус и каза: Брат ти ще възкръсне.24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден. (Иов 19:25; Иов 19:26; Ис 26:19; Иез 37:4; Дан 12:2; Лк 14:14; Ин 5:29)25 Исус и каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. (Ин 1:4; Ин 3:36; Ин 5:21; Ин 6:35; Ин 6:39; Ин 6:40; Ин 6:44; Ин 14:6; Кол 3:4; 1Ин 1:1; 1Ин 1:2; 1Ин 5:10; 1Ин 5:11)26 Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това? (Ин 6:54)27 Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света. (Мф 16:16; Ин 4:42; Ин 6:14; Ин 6:69)28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като и каза: Учителят е дошъл и те вика.29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.30 Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.31 А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. (Ин 11:19)32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. (Ин 11:21)33 Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.35 Исус се просълзи. (Лк 19:41)36 Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре? (Ин 9:6)38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.39 Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.40 Исус и каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? (Ин 11:4; Ин 11:23)41 Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. (Ин 12:30)43 Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!44 Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. (Ин 20:7)45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него. (Мф 26:1; Мр 14:1; Лк 22:1; Ин 2:23; Ин 10:42; Ин 12:11; Ин 12:18)46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. (Пс 2:2; Мф 26:3; Мр 14:1; Лк 22:2; Ин 12:19; Деян 4:16)48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма[2] ни, и народа ни.49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, (Лк 3:2; Ин 18:14; Деян 4:6)50 нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. (Ин 18:14)51 Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда. (Ис 49:6; Ин 10:16; Еф 2:13; 1Ин 2:2)53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият. (Мф 21:38)54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците. (2Пар 13:19; Ин 4:1; Ин 4:3; Ин 7:1)55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят. (2Пар 30:17; Ин 2:13; Ин 5:1; Ин 6:4)56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника? (Ин 7:11)57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.